Както всеки ден, едно и също. Той отново е в автобуса на път за в къщи. Кондукторката е весела и се шегува със всички. Реши и той да се пошегува с нея. Когато го наближи, той се надвеси над нея, тъй като тя бе много по-дребна от него и попита:
– Извинете, а билетите свежи ли са?
Последва моментална реякция. Жената се намръщи и каза:
– Утрешни са…
Добре, но въпреки всичко той реши да продължи:
– А ще имали отстъпка на купувача, ако купува наедро?
Отговорът направо го уби:
– На последна спирка изхвърляме всички….

Малкият Ники седи срещу баща си и съсредоточено го наблюдава. Изглежда любознателното момче иска да зададе поредния въпрос на баща си, но той е много зает. Момчето кипи от напрежение, но изчаква най-благоприятния момент и казва:
– Татко, ти казваш, че семейството е като една малка държава. А ти какъв си в нея?
– Президент, естествено!
– А мама?
– Власт.
– А баба?
– ФБР.
– А аз какъв съм?
– Ти …… Ти си народът!
След един час Ники звъни на баща си на работното му място:
– Господин президент, при властта дойде друг президент, ФБР спи, а народа се вълнува!

Сара Коган живеела в малък град. Една събота при нея дошла тъмнокожата й съседка и казала:
– Госпожо Коган, аз отивам до Ню Йорк да видя дъщеря си. Искате ли да ви донеса от там нещо?
Сара поблагодарила и казала:
– Между другото, имам билет за влака. Вземете го, а вечерта се върнете.
Съседката взела билета и тръгнала. Контрольорът забелязал, че на билета е изписано името „Сара Коган“.
– Извинете, госпожо, вие наистина ли сте Сара Коган, както е написано на билета?
Жената се усмихнала и кимнала с глава.
Контрольорът казал:
– Бих искал да сравня вашият подпис с този на билета. Бихте ли се подписали на този лист хартия?
Тъмнокожата дама възкликнала възмутено:
– Млади човече, да не сте си изгубили ума? Да пиша в събота?!

Веднъж един свещеник разговарял с мъж, който редовно посещавал църквата, но си позволявал различни грехове. Разговорът бил много сериозен. Мъжът казал:
– Аз много вярвам в Бога, значи съм вярващ.
Свещеникът му възразил:
– Тогава бесовете са още по-големи вярващи. Те знаят, че има Бог! А вяра без дела е мъртва.
Човекът се замислил и изведнъж си спомнил част от Писанието.
– Аврам се оправда чрез вяра ….. Пренесе сина си в жертва…..
И радостно добавил:
– Да, ще те принеса в жертва и ще се оправдая чрез вяра!

На улицата към млад мъж пристъпва симпатична жена.
– Извинете, – усмихва му се тя, – струва ми се, че вие сте баща на едно от моите деца…
Мъжът изпадна в шок. На лицето му бе изписан ужас и удивление.
– Аз? – това бе единственото, което можа да се откъсне от пресъхналото му гърло.
– Успокойте се, – каза жената. – Аз съм учителка.