Когато Вагнер пристигнал в Лондон, той се запознал с някой си лорд Питкин, който навсякъде обявявал, че е поклоник на Вагнеровата музика.
Узнал от композитора, кога ще има концерт, аристократът решил да го посети.
След концерта Вагнер бил поканен на прием във висшето общество, където лорд Питкин от цялата си душа го поздравил за успеха.
– Честно казано, сър, аз никога през живота не съм се смял така, – обърнал се лорд Питкин към композитора. – Повярвайте, отне ми половин час, докато ви позная с пищна перука и лице боядисано в черно.
Оказало се, че „фенът“ объркал концертните зали и попаднал ….. на изпълнението на негърски оркестър.

През 19 век сър Гербърт Окли единбурски професор по музика веднъж се оказал в едно село. Когато чул квиченето на едно прасе, той извикал:

– Сол диез!

Някой от компанията изтичал до пияното, за да провери верността на твърдението изказано от професора.

И наистина, оказало се, че звукът, който издало квичащото прасе бил сол диез.

Англичанин, французин и българин разглеждали картината „Адам и Ева в рая“
– Погледнете, колко са спокойни, улегнали и стабилни, – казал англичанина. – Съвсем ясно е, че са британци.
– Глупости, – казва френцузина. – Те са голи, но и прекрасни. Не могат друго да бъдат освен французи.
– Вие какво, слепи ли сте? – казал българина. – Те нямат дрехи, нито дом. Имат само една ябълка. Нима това е рай? Веднага се разбира, че са българи.

Ливанов бил лауреат на много сталински награди и много предпочитан от тогавашния режим, но в партията на болшевиките не влязъл.
По това време подобно поведение било провокативно и твърде опасно.
Веднъж при една среща Сталин го попитал:
– Защо не се присъедините към редиците на комунистите?
Артистът отговорил тогава така:
– Йосиф Висарионович, аз много обичам недостатъците си!
Сталин се разсмял и случая бил приключен. По- късно с такъв въпрос са се обръщали към Ливанов Н. С. Хрущов и Л. И. Брежнев, но артистът предпочел да остане безпартиен.

Сталин  в младежките си години работил във физическата обсерватория в Тифлис като  метеоролог наблюдател.
Когато станал ръководител на Съветската държава, беседвайки с метеоролозите ги попитал:
– С каква точност прогнозите времето?
Треперейки като лист, специалистите прогнозиращи времето съкрушено отговорили:
– 40%. Даже използвайки и най-съвременната техника не може да се достигне по-голяма точност.
Тогава Сталин поклатил глава и предложил:
– Получените прогнози обръщайте обратно и ще имате 60% точност на прогнозирането.
Дали са взели в предвид съвета му, за това историята мълчи.
Но днес прогнозите за времето често са точно обратното на действителното.