Наталия работеше в един магазин. Почти всеки ден мъж на средна възраст ѝ предлагаше:
– Днес ви каня на кино.
Всеки път Наталия му обясняваше:
– Аз си имам приятел, той е моя любим…..
И мъжът си тръгваше.
Но вчера изобщо не се притесни и когато Наталия започна отново да му обяснява, той ѝ каза:
– Вземи го със себе си.
Донка е интересна жена, все ще се забърка в нещо, а после ще съжалява.
Една сутрин бе излязла за работа и отиваше към спирката.
През нощта бе вала силен дъжд и навсякъде имаше кал и локви.
Приближаваше един от градските автобуси. Гледа Донка запъхтян мъж тича насам, а след него двама полицая. Те пъхтят след него, а лицата им бяха напрегнати.
Донка си помисли: „Ще помогна на полицаите да хванат престъпника“.
Речено сторено. Когато мъжът я наближил, тя му подложи крак и мъжът падна в близката локва.
Но полицаите ги подминаха, без да им обърнат внимание и продължиха да тичат право към автобуса.
Човекът стана от локвата, потърси с очи глупака, който му погоди този номер и когато видя Донка на среща си и зашлеви един шамар.
А ето каква била работата. Мъжът и полицаите закъсняваха за работа и тичаха да хванат автобуса.
Мъжът явно закъсня за работа, защото отиде да се преоблече, а помощничката се оказа с насинено око.
Един проповедник проповядвал за ада, правейки особен акцент на думите „скърцане със зъби“.
Една жена не издържала и се обадила от мястото си:
– Но аз нямам зъби!
– Няма значение, – казал проповедника, – там ще ви дадат …
На кея тича задъхан мъж. Хвърля куфара си на ферибота, който е на пет метра от кея.
Вкопчи се в някое от въжетата. Протяга се и с последни сили. пада на палубата.
– Оф, успях все пак, – казва мъжът.
– Ловко го направихте, – казва капитана. – Но вие можехте да почакате, докато акостираме.
Красиво момиче не може ясно да изкаже нито една дефиниция даже със свои думи.
– Може ли да ми пишете тройка?
Преподавателят я погледна и понеже беше мек човек, реши да се смили над нея.
– Мога да ви пиша и повече. Какво ще правите тази вечер?
– Нищо, – тихо отговаря красавицата, навеждайки очи.
– А утре, да кажем, също ли сте свободна?
– Да.
– Тогава довечера почетете, а утре елате пак да ви изпитам. Защо да стигате до поправка?