Дошъл един човек при шивача и започнал да пробва поръчания си костюм. Стоейки пред огледалото забелязал, че полите на сакото не са много равни.
– Не се притеснявайте, – успокойл го шивачът. – Ако държите по-късия край на съкото с лявата си ръка, никой няма да забележи нищо.
Купувачът последвал съвета му, но забелязал, че реверът на сакото вместо да лежи се загъва нагоре.
– О, това ли? – казал шиваът. – Дреболия. Само трябва да обърнете глава и леко с брадата си да притиснете ревера.
Купувачът приел и това, но забелязал, че панталоните са прекалено малки и леко ги подръпнал.
– Не се притеснявайте, – утешил го шивачът. – Подръпвайте надолу с дясната си ръка панталоните и всико ще бъде наред.
Мъжът се съгласил и с това, и взел костюма.
На следващия ден излязъл на разходка и правел така, както го бил посъветвал шивачът. Двама старци играели на шах. Когато го видели прекъснали играта и се загледали в него.
– Боже мой! – казал единият. – Погледни колко е нещастен този инвалид!
Вторият старец се замислил за малко, а после промърморил:
– Да си инвалид не е добре. Интересно, от къде е взел такъв хубав костюм?

Произведенията на един английски писател нямали никакъв успех сред публиката.
Той много пишел, но поради това че не бил признат бил много огорчен.
В своето отчаяние се обърнл към Уайлд:
– Какво да правя с този „заговор с мълчание“ срещу моите произведения?
Уайлд отговорил:
– Не ви остава нищо друго освен да се присъедините към него.

Руско говорящи евреи решили да покажат на детето си, родено в Израел, техните предци.
Пристигнали в Санкт Петербург. Детето се възхищавало от мостовете, дворците. Накрая го завели и в Лятната градина.
Детето имало небесно сини очи и руси къдрици. Не момче, а кукла. Изпреварващо връстниците си във всяко отношение. То живеело с родителите си в град Назрет.
Като се разхождали в Лятната градина момчето видяло старица седяща на една пейка,  стенеща от болка.
Пет годишното момче, което било много общително, приближило възрастната жена и съчувствено попитало:
– Боли ли ви много?
– Да, – отговорила бабата, – аз съм стара. Боли ме гърбът. Краката не ме държат….
И почувствала съчувствие в това малко дете, запонала да разказва за своите болки и скърби. В една от паузите момчето повдигнало огромните си, пълни със съчувствие очи и искрено казало:
– Бих искал нищо да не ви боли.
Трогната бабата попитала:
– Ти си добро момче. От къде си?
– От Назарет.
Изведнъж бабата затворила очи и припаднала…..

В супермаркета стои на опашка, извила се като змия към касата, мъж и дете. Момчето пие сока от един пакет. След като го изпи бащата взе празния пакет, внимателно го изглади и каза:
– Ние все пак трябва да платим за него.
Момчето изненадано попита:
– Защо?! Аз вече го изпих всичкия!
Татко въздъхна тежко и обясни:
– Така трябва, синко. Това се нарича – кредит!

Спорът се беше ожесточил. Бяха докоснати доста спорни и парливи теми.
Изведнъж от групата ясно се открои силен мъжки глас:
– А може ли да се случи така, че да има втори потоп.
Една част от хората се засмяха. Някой потупа мъжа разбиращо, относно страховете му, по рамото и спокойно каза:
– Това вече се е случило още, когато Ной е посадил лоза и от плода му е направил вино. От този „потоп“ са пострадали много повече хора, отколкото от първия ….