Веднъж малката Люси доде при майка си и я попита:
– Мамо, аз от къде съм?
Майката леко се смути, но все пак реши, че след като детето иска да знае, то сега е най-подходящото време да каже на дъщеря си.
Тя сложи малката си дъщеря на колените си и започна да ѝ разказва:
– Ние се срещнахме с баща ти и се обикнахме. Оженихме се. И като проявление на любовта ни един към друг в мен се зачена живот, който започнал да се развива и да расте. Накрая ти се роди, а сега седиш на колените ми.
Детето слушаше с широко отворени очи. Когато майката свърши своя разказ момиченцето коментира възторжено:
– Еха, каква история! Това е нищо в сравнение с краткия отговор на чичо Петър! Когато го попитах от къде е, той просто ми каза, че е от Сливен.

Една жена чула шум в кухнята и влязла да види какво става. Заварила мъжа си с палката за мухи да дебне вътре.
– Какво правиш? – попитала жената.
– Трепя мухи, – отговорил мъжът.
– И уби ли някоя? полюбопитствала жената.
– Да, три мъжки и две женски.
Заинтригувана жената попитала:
– И как можа да ги разграничиш, кои са мъжки и кои женски?
– Много просто, – отговорил мъжът. – Три бяха на бирата и две на телефона.

Северна Корея е една от най-затворениет държави на планетата. Затова в международните медии редовно се появяват доста абсурдни новости за живота в тази страна, които нямат нищо общо с реалното положение на нещата.
Най-свежия популярен слух около Северна Корея е новината за кацането на първия севернокорейски астронавт на слънцето.
Информационните агенции на КНДР разказали на наивните хора в страната за безсмъртния подвиг на седемнадесет годишния астронавт име Хунг Ил Хонг, който пръв сред мъжете се е приземил на слънцето, а след това се е върнал на Земята. Общо полетът му е продължил осемнадесет часа.
В новината се казва, че кацането на северокорейския астронавт на слънцето е станала през ноща, за да не пострада младият космонавт от свръхвисоките температури на близките до земята звезди.
Сега героят на корейската нация очаква официален прием при лидер на страната Ким Чен Ун.

Студенти стоят на опашка в столовата. Жената, която раздава храната е доста нервна и се суети.
Един от студентите получава обяда си, котлет с нещо си. Той внимателно помирисва яденаето и авторитетно казва:
– Месото мирише!
На жената, която раздава храната, вече ѝ е писнало от всичко и от всички:
– Какво си мислите,  – сопва се тя на младежа, – на нищо ли да не мирише?

В главите на нашите деца се въртят само компютри, програми, интернет игри, ……. и какво ли не от този род. Имам чувството, че всяко от тях се ражда с желание бързо да седне пред монитора и да затрака по клавиатурата.
А, не, …., май нещо обърках. Новите технологии предлагат вече само с движение на пръста да отваряш програми, менюта, ….
Какво да се прави, живеем във век, където технологиите проникват в семействата и заробват мислите ни и тези на децата ни.
Ето ви един пример от ежедневието.
Син пита майка си:
– Мамо, вярно ли е, че програмата, когато деинсталираме, стигнем до небето и там се инсталира на много голяма машина, която никога не забъгва ..?