Те били двама, той и тя. Не знам къде са се намерили, но сега живеели един живот, къде смешен, къде солен, като цяло, най-обикновен живот за двама щастливи хора. Те били щастливи, защото били двама, а това е много по-добре, отколкото да бъдеш сам.
Той я носел на ръцете си, запалвал звездите в нощното небе, построил дом, за да има къде да живее тя. И всички казвали:
– Как да не го обича, той е идеалният. С такъв лесно е да бъдеш щастлива!
Те чували какво казват другите и се усмихвали. Те не казвали, че идеален го е направила тя. Той не можел да бъде друг, когато е до нея. Това била тяхната малка тайна.
Тя го чакала, посрещала го и го изпращала, стопляла дома им, за да му бъде топло и уютно. И всички казвали:
– Разбира се! Как да не я носи на ръце, тя е създадена за семейство. Нищо чудно, че той е толкова щастлив!
А те се смеели и не казвали на никого, че тя е създадена за семейство, но само с него и само на него ще му бъде добре в нейния дом. И това било част от тяхната малка тайна.
Той вървял, спъвал се, падал, разочаровал се и се уморявал. И всички казвали:
– Защо ѝ е на нея такъв смачкан и изтощен? Около нея има толкова силни и уверени!
Но никой не знаеше, че по-силен от него няма на света. Те били заедно, следователно са по-силни от другите. Това била нейната тайна.

Имало един младеж, на който никак не му вървяло в любовта. С което и момиче да се запознае все „не е то“. Едни му се стрували грозни, други глупави, а трети свадливи. И когато се уморил да търси идеала, решил да се обърне към един мъдрец.
Старецът изслушал младия човек и казал:
– Виждам, че не ти е леко. Но кажи ми, как се отнасяш към майка си?
Младежът се изненадал:
– И каква връзка има майка ми със всичко това?… Често се ядосвам, когато тя ми задава глупавите си въпроси или постоянно показва загрижеността си. Когато иска нещо, първо се оплаква…. Но въпреки всичко мога да кажа, че я обичам.
– Ще ти открия тайната на любовта. Щастието се намира в сърцето ти. Семето на твоето благополучие в любовта е посеяно от един много важен човек в живота ти – твоята майка. От твоето отношение към нея ще зависи  отношението ти към всички останали жени. Ако обичаш и почиташ майка си, ти ще уважаваш и ше цениш всички останали жени. И тогава непременно , някоя девойка, която ти харесва, ще отговори с усмивка, ласкав поглед и мъдри думи на вниманието, което си и отделил. Ти няма да имаш предубеждения спрямо жените. От това как се отнасяте в семейството ще зависи вашето щастие.
Младия човек благодарил за съветите и си тръгнал. Когато бил вече на вратата чул зад себе си следното:
– Да и още нещо. Търси такава девойка, която обича и уважава баща си.

Имало едно време едно семейство. Всяка сутрин жената изпичала по един хляб. Тя отрязвала горната част и я давал на мъжа си, а за себе си оставала долната половина. Така те живели 30 години.

Един ден тя си помислила: “ Докога ще давам всичко от себе си. Отгледах синове. Бях добра домакиня. Винаги вършех това, което искат другите. Колко много ми се е искало да опитам горната част от хляба, а аз я давах на мъжа си“. В този момент тя решила да направи така, както на нея ѝ се искало.

Ръката ѝ треперела, когато подавала долната част на хляб на съпруга си. Тогава съпруга ѝ казал: „Благодаря ти. Искало ми се е поне веднъж да опиташ тази препечена част от хляба, но винаги отстъпвах, защото мислех, че така ти харесва.“.

Срещнали се веднъж по пътя двама мъже, запознали се, поразговорили се. Единият бил Мартин, а другият Марк. Те идвали отдалече, от различни крайща на света. Целат им била мъдреца Светозар. Труден бил пътя им.
Мартин оставил жена и деца, метнал на гърба си една торба и тръгнал на другия край на света при стареца Светозар, за да узнае от него, къде да намери щастието си.
На Марк умряла жена му. Оставил седемте си деца на старата баба, метнал торба на рамо и тръгнал  и той към Светозар, за да узнае как да живее по нататък.
Когато се срещнали решили да върват заедно. Вървели известно време и стигнали до дома на мъдреца. Той ги чакал на прага на къщичката си. Те били много изненадани, когато разбрали, че старецът очаквал идването им. Усетил недоумението им старецът казал:
– Знам за какво сте дошли при мен. Ще ви помогна, ако и вие ми помогнете.
Смаяните мъже се съгласили да помогнат въпреки, че не знаели как.
Стареца помолил Мартин да му даде торбата си и той му я дал. Взимайки я, мъдреца я изсипал на земята. От нея изпаднали стотици торбички. Мартин недоумявал, от къде са се взели. Когато тръгвал от къщи, той сложил в торбата си няколко ризи и хляб.
Мъдреца започнал да развързва и изсипва всяка торбичка на земята. В една от тях имало стърготини, в друга ръждясали пирони, в третата глина, в четвъртата смачкана хартия, в петата парцаливи дрипи……Всичко, което намерил мъдреца в торбичките било мръсотия, боклук и ненужни вещи. Старецът погледнал Мартин и казал:
– Търсиш щастие, а защо събираш всичко, от което трябва да се отървеш. Всички тези неща имат съвсем друг смисъл и се наричат по друг начин. Парцаливите, остаряващи и никому ненужни неща са обидите. Стърготините, това е фалшивата суета, която носи само вреда. Глината е израз на празните приказки. Мръсната хартия изразява осъждението, а разкъсаните парцали – съд и спорове, които на никого не са нужни. Всички тези неща ти си събирал в живота си и си ги трупал в сърцето си. С този товар, ти не можеш да постигнеш щастие в живота си. Децата и жена ти са нещастни с теб, независимо от това колко си работил или колко си припечелвал, защото в теб те не са видели истинския баща и съпруг. Твоето мърморене и суета са породили още повече грешки и недостатъци, безпаричие и огорчения. Дори и да ти се е случвало нещо радостно в живота, ти все си бил недоволен. Съветвам те, да преосмислиш всичко това и когато осъзнаеш какво точно ти пречи в живота, да го премахнеш.
След това старецът се обърнал и към Марк. От неговата торба изсипал големи и тежки кръстове. Марк изненадан седнал на земята и загубил дар слово. Мъдрецът тъжно се усмихнал и казал:
– Малко ли ти е да носиш собственият си кръст, та си понесъл и тези на децата си? Рано си загубил родителите си и за това си взел всичко в свои ръце. Помагал си на съседите си, грижел си се за баба си, …., но всичко си вършел сам. Ти смяташ, че другите не биха могли да се справят с нещата така добре, както го правиш ти. За това ти си започнал да крещиш на жена си, че не е направила нещо както трябва, че яденето, което е сготвила не се прави така….Започнал си да учиш и съседите как да живеят и да им налагаш своето мнение. Децата си не си допускал до никаква работа, а ако нещо са направели сами, то не е било по твоя начин и ти си се сърдел. За това и децата ти са престанали да ти помагат, а ти от това си станал още по недоволен. Вечно  си се оплаквал, че те само спят, ядат и си живеят без да вършат нищо. Ето какво ти е нужно, – старецът взел един кръст и го дал на Марк. – а останалите раздай на децата си и повече не ги носи. За това, че си носил всичко на гърба си, децата ти са престанали да те уважават и да те слушат, жена ти умря, съседите вече не разговарят с теб. Къде загуби истината за живота?
Светозар замълчал. Марк и Мартин стояли пред него засрамени и обезсърчени. След кратка пауза мъдрецът казал:
– Идете си в къщи и ако сте разбрали всичко, което ви казах, ще живеете щастливо и радостно.
Всеки от мъжете събрал торбичките си в голямата торба и тръгнали към къщи. Вървели дълго и мислили върху думите на Светозар.
Когато Мартин се прибрал в къщи, децата и жена му не могли да го познаят. Той излъчвал радост, спокойствие, мир и любов. Мартин отворил своята торба, за да покаже недостатъците на семейството си, но там се оказала само една бяла роза. Първоначално се изненадал, но после разбрал, че е намерил щастието, което цял живот е търсел.
Марк също дълго вървял и си мислел, как се е превърнал в обсебващ и недоверчив човек. Задавал си въпроса, защо виждал в хората само лошото? Когато си дошъл в къщи, Марк поискал от всички прошка. Той изсипал своята торба, но от там не изпаднали седем кръста, а седем червени рози. Разбрал, че му е било простено. Раздал цветята на децата си и ги благословил.
Елате и донесете светлина на хората, и не събирайте повече негодувание, завист, ревност, осъждане…..

Това е толкова интересна, силна и красива дума. Съдържа само четири букви, а поражда безброй образи на любов, преданост, саможертва и служба в името на другите. Ако се вгледате в нея, няма да откриете там сричката аз.

Майките явно взимат тази липса буквално. Те са безусловно отдадени да подкрепят и да се грижат за семействата си, но се сриват от напрежение. Колкото повече се стремят да дадат криле на тези, които обичат, толкова повече потъват в бездната на отчаянието.

Тяхното съкровено желание е да бъдат съпруги и майки, ала усещат, че се провалят, защото нямат сила да продължат по същия начин.

Те си казват: „Аз трябва да бъда до семейството си. То е моя приоритет. Нямам време да се грижа за себе си”.

Твърде много майки вървят по този път. Те са толкова заети да отговарят на чуждите нуждите, че забравят да попълнят с гориво собствения си резервоар.

Скъпи жени, помислете и ще осъзнаете, че да се грижите за себе си, не е проява на егоизъм. Всъщност това е ценен подарък за тези, които обичате.