Поради объркване в разбирането на интернетните технологии, съдът не можеше да осъди или освободи обвиняемият.

След дълго обмисляне главният съдия обяви:

– Няма значение какво ние мислим за Интернет. Важното е, какво Бог мисли за това?

Делото бе отложено, а на чиновниците към съдебната палата бе наредено:

– Проучете Библията и разберете мнението на Всемогъщия по цифровите въпроси.

Започна се активно четене.

В средата на седмицата бяха привикани всички, на които бе поверена задачата, да представят какво са намерили.

– В книгите Битие, Изход и Левит нищо не се казва за Интернет, – докладва един от чиновниците.

Настъпи пълна тишина.

– И сега какво? – попита объркан главният съдия.

– Имаме някаква надежда, че в книгата Числа ще намерим нещо, – плахо подметна друг от чиновниците. – Нали става въпрос все пак за числа?!

Горките?! Ами ако никъде в Библията не се споменава думата Интернет, как ще разберат какво е мнението на Господа за него.

Петър беше съкратен, а само той работеше в семейството.

– Сега как ще се изхранваме? – притесняваше се той.

В един от тези неспокойни дни, като гръм от ясно небе, Петър получи предложение за работа. Заплатата бе добра, а офертата доста съблазнителна.

– Сигурно това е отговор на молитвата ми за работа, – каза си той.

Но нещо вътре в него не му даваше мира.

И той се зае да проверява, какъв е бъдещия работодател, фирмата и т.н.

– Опа, – възкликна той, – за това съм се чувствал неспокоен. Ето, компанията е инвестирала в съмнителни бизнеси. Освен това нейни сътрудници са уличени в корупция. Не, по-добре да се откажа от тази работа. Ще се навра в мръсотии, от които няма да мога да се отърва.

Петър вярваше, че ще намери подходяща работа. Такава, в която не се налага да лъже, прикрива или участва в мошеничества.

Понякога и ние търсим „знаци“ в определени ситуации, но по-добре да се обърнем към Бога.

Неговата истина и напътствие ще ни помогнат да разпознаем, какво ни предстои. Той ще ни помогне да постъпим правилно и да не съжаляваме за избора си.

То стоеше там под формата на нещо много съблазнително и не стоеше мирно. От време на време нашепваше предизвикателно:

– Това е само още една чаша вино.

– Какво толкова ще стане от един флирт? Той е съвсем безвреден.

– Та това е само една среща. Тя нищо не решава. Какво лошо може да ми се случи?

Данчо започна да го толерира. Почна да си играе с него, а то зае мислите му.

И аха …. Данчо бе на крачка да го направи.

Той се отдръпна като опарен и уплашено прошепна:

– Търпя го, а то обсеби мислите ми и насмалко да го направя, а допусна ли това, връщане назад няма.

Вместо да толерирате греха, отвърнете се от него още сега!

Двамата приятели Спас и Милен обсъждаха нашумялото събитие:

– И какво толкова е станало в Асбъри? – повдигна рамене Спас.

– Хората празнуват! – каза въодушевено Милен. – Студентите там започнали да се покланят и не спират. Времето за молитва, покаяние и поклонение не престава и започна да се разпространява и в други кампуси по цялата страна.

– Да, но други ги осъждат, – възрази Спас.

– Какво не им харесват? – възмути се Милен.

– Не пеят правилните песни. Няма достатъчно проповядване на събранията. Тълпите не са достатъчно разнообразни……

– И какво от това? – недоумяваше Милен.

– Виж, ако има съживление, Бог ще го започне със средни на възраст, като нас. Това изглежда много по-разумно. А тези младоци какво си въобразяват? Липсва им зрелост, за да водят движение на Бога.

– Проблемът ти е , че съживлението в Асбъри не започна от такива като теб, – усмихна се Милен.

Милен скръсти ръце и се нацупи.

– Както искаш, – погледна го със съжаление Милен. – Нима така ще стоиш, докато дойде истинското съживление?

Има едно място, то е съвсем наблизо, евтино и много вълнуващо. Става въпрос за фризьорски салон.

В него фризьорката влиза в задната стая и хвърля монета, за да реши, дали да направи добра прическа или …

– Хммм, да направя ли така, че този човек да изглежда добре? Или напълно да съсипя седмицата му, като направя тази прическа без всякаква надежда за поправка? – пита се фризьорката, преди да хвърли монетата във въздуха.

Това не ви ли се струваха прекалено забавно?!

Вълнуващото във всичко това е, че след работата на фризьорката вие изглеждате наполовина прилично или непоправимо неприятно през следващия месец, а може и за по-дълъг период.

Защо се случва всичко това?

Очевидец обвинява фризьорката:

– Тя непрекъснато разговаря с децата си по телефона и не обръща внимание на това, което прави.

Обикновено след като свърши, самата тя успокоява:

– Прическата ви стана чудесна.

Но когато пристигнете в къщи, разбирате, че това което са извършили на главата ви никак не е добро. То всъщност е ужасно.