Кирил често караше сина си Генчо с колата до училището, а след занятията го вземаше обратно.

Един ден всичко се обърка и Кирил закъсня да вземе сина си.

Той шофира безразсъдно бързо. Паркира колата и изтича до класната стая на сина си.

Генчо бе прегърнал раницата си и седеше заедно с учителя си.

– Много съжалявам, Гена, – смутено каза Кирил. – Ти добре ли си?

– Добре съм, – сбърчи нос синът, – но съм ти много ядосан, че закъсня.

„Как можех да го обвинявам? И мен ме беше яд“, – помисли си Кирил.

Той знаеше, че това не бе единствения път, когато щеше да разочарова сина си.

За това се стараеше, да го научи, че Бог никога няма да наруши своите обещания.

Когато плановете се провалят или хората ни обезкуражат, можем да бъдем изкушени да бъдем разочаровани от Господа.

Въпреки това можем да разчитаме на Божията надеждност, защото Неговите планове „стоят твърди завинаги“.

Можем да хвалим Бог, дори когато нещата се объркат, защото нашият любящ Създател поддържа всичко и всички.

Бог е винаги верен.

Етнограф посети отдалечено племе от индианци.

Първо пътува със самолет, след това с джип до едно пристанище и накрая плава три дни с лодка, придружен от преводач.

В селото гостите бяха посрещнати, нахранени и сложени да спят в колиба, направена от палмови листа.

На сутринта етнографът излезе от колибата.

Преводачът не се виждаше никъде.

Голям огън димеше на централния площад.

Няколко силни мъже, с вдигнати към небето ръце, опъваха и движеха голямо парче плат, затваряйки и отваряйки пътя за дима.

Някой им крещеше ритмични команди от върха на голямо дърво. Димът от огъня се издигаше на периодични облаци с различни форми и размери.

Оцветени индианци тропаха около огъня и мълвяха нещо тихо.

Етнографа попита:

– Какво правите? Това някакъв ваш ритуал ли е?

Никой не му отговори, тъй като никой не знаеше езика му.

Чу се продължителен победоносен вик.

Мъжете навиха плата и хората се разотидоха.

От едно дърво слезе гол изрисуван индианец. Това бе изгубилият се преводач.

– Какво беше това? – попита етнографът.

– Дивотия, – махна с ръка, преводачът. – В съседното село изчезна сателитният интернет. Дадохме им нови настройки с димни сигнали.

Рени бе само на две годинки, но днес с баща си щеше да посети универсалния магазин.

Петър бе много грижовен и се радваше, че ще бъде с дъщеря си, не на разходка, а на пазар.

Двамата взеха списъка за необходимите продукти, приготвен от майката на Рени и потеглиха.

Когато бяха вече в магазина Рени изчезна.

Петър се паникьоса. Той забрави за пазаруването. Списъкът в ръката му вече нямаше значение.

Той изкрещя:

– Рениииии ……, къде си?

И продължи да си мърмори под носа:

– Какво ли ще си помислят хората за мен? Ще ме сметнат най-малко за луд. Това няма значение, трябва да намеря детето си.

След няколко обиколки на магазина, силно притесненият Петър намери дъщеря си. Тя се бе пъхнала зад някакви якета.

Радостта му нямаше край. Той я прегръщаше и силно я притискаше до гърдите си:

– Рени, не се крий повече! Търсех те навсякъде. Добре, че се намери ….

Всеки родител ще направи всичко възможно, за да открие детето си. Колко повече Бог?

Най-великото Божие творение не са разхвърлените звезди или насечените каньони, а ние.

Неговият вечен план е да достигне до децата си.

Небето и земята не познават по-голяма любов от Божията към нас.

Той с нетърпение очаква нашето завръщане.

Операцията бе неуспешна.

Лекуващият лекар каза с болка на Мирон:

– Ще трябва да се подложите на друга операция след пет седмици.

Мирон се притесни. Той бе възрастен човек, а живееше много далеч от мястото, където щеше да се направи новата операция.

– Ох, ще трябва да шофирам в непознат град и сам да се ориентиран в сложната болнична система, – тревожността му нарастваше. – Освен това ще работя с нов специалист.

Имаше и допълнителни смущения.

Обстоятелствата станаха непосилни.

По време на пътуването навигационната система на колата му се повреди, но въпреки всичко Мирон пристигна навреме, защото имаше хартиена карта.

В болницата срещна човек, който пожела да се моли с него за случая.

Операцията свърши.

Лекарят се усмихна на Мирон и му съобщи:

– Имам добри новини за вас.

Мирон го погледна с надежда.

– Този път операцията ви мина успешно.

Радостта му нямаше край.

Не винаги ще изпитаме изцеление или спасение, но Бог е верен и винаги е близо до уязвимите хора, независимо дали са млади, стари или в неравностойно положение.

Бог няма да ни изостави, когато сме в голяма нужда. Той задоволява всяка наша потребност и с това ни напомня, че е с нас във всеки момент от живота ни.

Именно Той е Бог на всички ни дни.

Един ден Пламен помоли Христо:

– Би ли ми услужил със самобръсначката си? Моята някъде съм я загубил, а сега… – и той посочи лицето си.

Христо бе услужлив и на никого не отказваше помощ.

– Ето, вземи я, – усмихна се дружелюбно той и му я подаде.

Малко по-късно Христо завари Пламен да си прерязва вените на ръката. Той бързо реагира и изхвърли ножчето.

Пламен бе спасен, а Христо бе наказан.

Защо? Той трябваше да получи похвала!

Просто ножчето бе взето от самобръсначката, с която Христо услужи на Пламен.

Не е ли странно, да опиташ да направиш добро и това да те вкара в проблеми?

Попитаха по-късно Христо:

– Би ли го направил отново?

Отговорът бе категоричен:

– Дори и да изпадна в беда, пак бих го направил.

Понякога макар и християнин човек може да изпадне в „добри неприятности“, правейки това, което не ощастливява определени хора, докато помагат на други в нужда.

Когато Бог ни води, как да постъпваме, ние имитираме Исус и разкриваме пред света, че хората са по-важни от правилата и ритуалите.

Нека не се водим от предписания, които ни пречат да обичаме другите.