Когато наблюдаваме модели, очакваме от тях да са съвършени. Но много от нас даже не подозират, че някои от тях, всеки ден се борят с някакво заболяване.

Такива модели вдъхновяват не със своята красота, а с невероятната си сила на духа.

Днес благодарение на Ребека Марин често се използва понятието „бионичен модел“.

Девойката се е родила без ръка, но това не ѝ е попречило да стане модел и филантроп.

Ребека не е станала модел веднага. Тя се е опитвала да си пробие път към подиума дълго време. Борбата с модната индустрия ѝ е отнела доста години.

Днес тя има бионична ръка, известно име и сключени договори с  TIME, People, Cosmopolitan и Teen Vogue.

Мариуш Кадзерски се е родил без ръце, но това не е попречило, да се изпълни мечтата му и да стане художник.

Гледайки на неговите реалистични картини, човек трудно би повярвал, че ги е нарисувал някой с увреждания.

– Ограничените възможности, не означават, че не мога да живея пълноценен живот си  и че трябва да забравя своите мечти, – казва Мариуш.

Основно художникът рисува реалистични портрети на хора.

– Скоро направих едно пътуване по Европа. Рисувах по улиците на Берлин, Амстердам, Лондон, Париж, Барселона и много други градове. С това пътуване исках да окуража хората и да им докажа, че ограниченията са само в главите ни, – казва художникът.

Валеше дъжд. По пътя, с шейна под мишницата, вървеше, избирайки къде да стъпи, изнервена жена. След нея се движеше малко момченце и плачеше.

Видеше ли ги някой, веднага разбираше, че жената е раздразнена от мрънкането и сълзите на детето, но бе безсилна да направи каквото и да е.

Изведнъж майката се обърна и извика:

– Ники, млъкни най-накрая. Какво съм виновна, че няма сняг?

Малкият вдигна глава и с насълзените си очи погледна отчаяната си майка. Потърка носа си с ръка и спря да плаче….

Най-добрият начин да достигнем до по-правилното решение не винаги е свързано с нови идеи. Понякога е достатъчно само да погледнем на нещата от друг ъгъл.

Това, че „винаги сме го правили така“ едва ли ще ни помогне, ако искаме да направим нещо по-съществено, особено ако искаме да променим нещо или да приложим някое творческо решение.

Понякога ни убягват някои неща, защото сме фокусирани върху съвсем друго. Твърде вероятно е  творческият ни път да е пълен с такива неща, но ние трябва да знаем, че е нужно да ги търсим.

Какво можем да направим в такъв случай?

Най-добре е да погледнем на проблема от известно разстояние. Така ще можем да видим най-важните му особености, без да бъдем подведени от детайлите. Може би това е причината много от решенията или откровенията да ни осеняват, когато сме в банята, на почивка, в тоалетната …

За случая френският писател Марсел Пруст е написал: „Истинското пътуване към откритието не е да опознаеш нови земи, а да ги видиш с нови очи“.

Тя е красива и активна, жизнерадостна и невероятно обаятелна. Нейното име е Ксения Безуглова.

Тя казва:

– Човек винаги има на какво да се радва.

Но има нещо, което е голямо предизвикателство за тази красавица. Тя се придвижва с инвалидна количка.

Животът на тази млада жена, безвъзвратно се изменил преди седем години, след ужасна катастрофа.

Но това не я е направило отшелник. Тя не се обидила на живота заради това, че е белязана с печата „инвалид“.

Ксения е родила две дъщери. Спечелила е конкурс за красота и се е заела да помага на хора с увреждания.