Животът в градовете изкуствено се усложнява. Единствения шанс на човек да не стане роб на съвременната икономика е да започне да работи върху себе си.
Когато човек попадне в естествената за него природна среда, мислите му стават светли и чисти. Много хора се притесняват, къде да започнат работа. Но е нужно всеки да създаде собствена атмосфера на живота си. В града това е невъзможно. За това човек трябва да се върне в естествената си среда. Да не плаща на съвременните робовладелци чрез кредити, ипотеки и наеми за скъпи жилища.
Ние сами си създаваме съвременната менажерия. Ако спрем да финансираме всичко това, системата ще умре или ще се трансформира в нещо друго.
Нима може така да живее съвременния човек? Да се съгласява с такива отвратителни условия?
Той има Божествена основа и възможност за развитие в Бога. Защо не се огледа и не стъпи на здравата основа?

Един мисионер работел на остров Ямайка, намиращ се между Северна и Южна Америка. Той преподавал в едно училище, където учили чернокожи момчета и момичета. Веднъж той попитал учениците си:
– Кого можем да наречем кротък?
Едно от децата отговорило:
– Кротък е този, който дава спокойни отговори на груби въпроси.
Това дете е изказало много важна истина. С кротост може да се постигне много повече, отколкото с викове и клетви.
Кроткият човек не е горделив. Гордостта често е причина за раздори кавги, разногласия и недоразумения. Кроткият човек не се гневи. Гневът е съпроводен със злоба и омраза.
Който е кротък, той е търпелив. С търпение се запазва любовта и хармонията в семейството, взаимоотношенията със съседите и околните. Търпението е плодородна почва, на която израстват много добродетели.
Кроткият човек е смирен. Смирените хора са снизходителни към слабостите на другите. Правят добро и не се мислят за нещо повече от околните. Те търпеливо понасят лъжливите обвинения и търпеливо очакват да  се разкрие истината.
Кротките хора са винаги покорни на Господа. Нека да бъдем такива!

За успешното сключване на бизнес сделки, любовни срещи, приятелски събирания, хората обикновено избират кафе или ресторант.
Съвместното изследване на учени от Лайден и Вестфалия показва, че те постъпват правилно, защото заедното хранене засилва доверието в отношенията между хората.
Експериментът показал, че доверието между хората се е увеличило след съвместно хранене, съдържащо аминокиселината триптофан.
Германски учени са първите, които са изследвали как триптофана, стимулира производството на серотонин и има положително въздействие върху взаимното доверие.  А фактът, че серотонина играе важна роля при взаимно сътрудничество, учените знаят от дълго време.
За да се определят ефектът на триптофана, изследователите дали  на едната група портокалов сок с добавка на триптофан, а втората група е получили плацебо. След това участниците били въвлечени в игра, където при изпълнения на задачите, трябвало да се доверяват едни на други.
Били им дадени по 5 евро и им било предложено сами да решат, колко от тези пари са готово да дадат на друг човек. При това изпитваните могли да получават допълнителни пари, но само ако  другият човек им даде достатъчно пари, в замяна на дадените. Предаването на пари от един на друг, в този случай, послужила като мярка за междуличностно доверие.
Оказало се, че участниците, които са консумирали храна с триптофан, давали значително повече пари в сравнение с тези, които са получили плацебо.
Според учените, техният експеримент отново потвърждава, че ние сме това, което ядем. Храната оказва влияние не само върху физическото здраве, но също така ръководи емоционалната сфера от живота ни.
Храната действа като когнитивен усилвател, който симулира начина, по който виждаме света и вземаме решения. По-специално, консумацията на триптофан увеличава междуличностното доверие и прави лесно и ефективно всичко. Така че, следващия път, не забравяйте да поканите бизнес партньора си в ресторанта и се погрижи за менюто, ако искате да направите сделка.

Разказват, че на параолимпийските игри в Сиатъл девет участници заявили участието си за пробягване на 100-те метра. Всички те били с физически или умствени недостатъци.
След стартовия сигнал всички тръгнали, не с еднаква скорост, но с желание да покажат най-добрите си възможности, да пробягат разстоянието и да спечелят…..
Всички с изключение на едно момче, което се препънало, паднало на пистата и се разплакало.
Останалите осем участника чули плача, забавили бягането си, погледнали назад и без да се уговарят се насочили към падналия.
Едно момиче със синдром на Даун помогнала на момчето да стане, целунала го и му казала:
– Всичко скоро ще се оправи.
Деветимата, хванати за ръце, пресекли финалната линия.
Целият стадион станал на крака и аплодирал победителите.

Един човек го ударили по гърба, а той завикал:
– Ох, главата ми!
Попитали го:
– Теб те удариха по гърба, защо крещиш, че главата те е заболяла?
Човекът казал:
– Да, казах. Ако имах глава, никой нямаше да ме бие по гърба.

Ако преценим нещата преди да действаме, няма да усетим болезнените удари, следващи неправилно взетото решение.