Оказва се, че някои стандартните настройки имат напълно научно обяснение. Така че поговорката: „Това, което не ни убива, ни прави по-силни“ наистина работи.
Настоящо изследване, което обхванало повече от 15 000 души, доказало, че пречките в живота повишават настроението и промени отношението на хората към живота им.
Трудностите в живота предразполагат към радост в най-близко време.
На 15 хиляди души са предложили да се запознаят с шест сценария за положителни събития. Сред тях били поход, наслаждение от гледката на водопад….. Предоставени им били и класически негативни събития: развод, смърт на съпруг или близък роднина…..
След провеждане на експеримента, попитали частниците как са се справили с представените им възможности. Всеки от тях бил поставен в трудна ситуация и по някакъв начин излизал от създалото се положение.
Оказало се, че хората, които не могат да забравят за дълго време лошото в живота си, не могли да се насладят напълно на положителните момента в живота. А хора, които се справяли с трудностите, са готови да продължат да живеят и се научават да се наслаждават и на най-простите неща.
Учените смятат, че такъв процес на обучение е необходим за човека.

Живял някога един слон. Имал си той и таланти и недостатъци. Някои неща умеел други не. Понякога изглеждал много красив, друг път изобщо. Имало е дни, в които е бил много активен, а през останалите лентяйствал. Виждали го весел и тогава бил много приятен, но имало моменти, когато бил тъжен и противен.  Понякога изглеждал умен, а друг път удивлявал с тъпотата си. Не винаги правел правилните и добри неща, случвало му се да направи и не много добри неща. Понякога при слон се получавало всичко добре, а понякога не.
Имало такива, които обичали слона, но имало и други, които не го забелязвали. Животът му съвсем не вървял зле.
Но веднъж му дошла мисъл, да направи всичко възможно, та всички да го обикнат.
И слона започна да се старае…..
Прочел много „умни“ книги и разбрал, че всички обичат розово. Отишъл и се боядисал в розово.
След това слонът узнал от  Google, че повечето харесвали гладко и той си отстранил всички „излишни“ косъмчета. И станал гладък и приятен.
Но на него му се искало всички да го обичат.
От един мъдрец разбрал, че всички обичат кръгли неща. Това била съвсем не лека задача. Много дни и нощи слона се учел да бъде кръгъл. Той се стараел много, но нищо не се получавало, но желанието да го обичат било много по-силно.
И в един прекрасен ден слона станал кръгъл ……, розов и гладък.
Но странно, защо на никой не му харесало кръглото, гладко и розово „нещо“? Оказало се, че такъв слон, хората още по-малко харесват и обичат.
Тези, които обичали слона, тъжно въздишали, тупали го по рамото и чакали, кога той ще престане да се държи странно, ще се отърве от глупавите си идеи и отново ще стане слон.
Тези, които преди не забелязвали слон и сега не му обръщали внимание.
Това е една приказка за тези, които искат всички да ги обичат.

Разбира се, всеки има право на избор.
Вместо да си мислите: „Защо се омъжих за този човек?“, по-добре се помолете или благодарете на Бога, че ви е събрал с него.
Не казвайте, че това е невъзможно!
Просто седнете и запишете всичките добри неща, който той или тя правят за вас и децата и как се примирява с вашите недостатъци.
Никога не забравяйте, че Бог ви изпраща несгоди в живота, за да ви направи по-добри и за да укрепи вярата ви, а не за да ви разведе.
Не гледайте, че около вас се развеждат, не слушайте съветите им, по-добре погледнете последствията, които са ги сполетели след развода.
Зная, че винаги има изключение от правилото.
Имам познати, които имаха напълно законно основание да се разведат, но те се опитваха да направят всичко възможно, за да съхранят брака си, докато не се изчерпеха всички възможности.
Надявам се, че ако се появи някаква мисъл за развод в главата ви, даже и да не се отнесете към нея сериозно, вие ще я гоните и няма да позволите на злото да ви измами.
Нека Бог ви даде дълги съпружески години, изпълнени с добри мисли, вяра и много  любов. Бъдете пример за децата си и за всички около вас. И всичко това нека да бъде за прослава на Бога!

Бащата на известният онколог академик Блохин бил провинциален лекар.
Веднъж той влязъл в двора, приближил тъста си и отскубнал няколко косъма от брадата му. След това разказал на тъста си, за какво му били нужни космите му.
При него дошла една жена, която смятала, че в гърлото й растат косми. Той помолил жената малко да почака, докато се приготви за лечебната манипулация и изкочил на двора.
След това поставил пациентката в една тъмна стая и с пинцети дърпал рязко в гърлото й. След това бързо изкарал пинцетата и показал скритите в другата ръка косми.
– Ето какво ви е пречело.
Много години тази жена пишела благодарствени писма, в които многократно повтаряла, как ходила при най-добрите специалисти в Москва и те й казвали, че й няма нищо, но никой не се заел да й помогне.

Момиченце и момченце се сгушиха в скута на баща си и го помолиха:
– Разкажи ни нещо!
– За какво да ви разкажа? – попита бащата.
– За едно момче……, – предложи неуверено малчугана.
И бащата започна…..
Това се случило преди двадесет години. Андрей бил син на една вдовица. Той много рано приел Исус Христос за свой Господ и Спасител. Когато Андрей пораснал поискал да стане моряк в търговския флот. При раздялата с майка си, тя му казала:
– Андрей, говори винаги и навсякъде за своя Спасител и Му остани верен до края.
Първата вечер той застанал на кораба на колене за молитва. Другите моряци му се присмели. Един от тях взел каната с вода и я излял върху Андрей.  Но той продължил да се моли. Младият моряк Сергей се отнасял спрямо Андрей още по-лошо от другите.
Веднъж корабът попаднал в силна буря. Капитанът заповядал на Сергей да се изкачи на мачтата и здраво да закрепи платното. Сергей погледнал нагоре и се уплашил. Андрей се приближил при капитана и казал:
– Разрешете ми да направя това, вместо Сергей.
Капитанът погледнал Андрей и казал:
– Млади човече, ти си само от три месеца на борда и не можеш да си представиш каква опасност крие изпълнението на тази задача.
Но Андрей настоял и капитана му разрешил да извърши тази работа. Андрей бързо направил необходимото.
Тогава Сергей дошъл до него и казал:
– Андрей, въпреки че си богобоязлив, не си такъв страхливец като мен. Защо ме замести, аз съм ти приинявал толкова много зло?
Тук бащата свършил разказа си и каза:
– Познайте, за кого ви разказах?
– Мисля, – каза плахо момиченцето, – че ти ни разказа за чичо Андрей. А кой е този Сергей?
Децата повдигнаха рамене и казаха:
– Не знаем.
– Това бях аз, деца. Но Спасителят на Андрей стана и мой Спасител. И ние станахме добри приятели. А сега сме братя в Христа. Станахме близки чрез кръвта на Христос.