Момче се оплаквало на баба си за неудачите в живот си. Вечно проблеми в училище, с родителите, със здравето….
Бабата в това време готвела.Тя попитала внука си:
– Гладен ли си? Искаш ли нещо да похапнеш?
– Разбира се, – отговорил внукът.
– Ето вземи маргарин, – предложила баба му.
– Фу, – за протестирал внукът.
– Може би две сурови яйца, – попитала спокойно бабата.
– Бабо, ти добре ли си?
– А какво ще кажеш за брашно и малко сода? – попитала отново бабата.
– Бабче, – за убеждавал я внукът, – всичко това не става за ядене.
Бабата се засмяла и казала:
– Точно така! По отделно тези продукти не са много вкусни, но ако се смесят в правилните пропорции, от тях се получава удивително вкусна торта. Така прави и Бог. Ти често питаш: „Защо Той допуска болка и мъка в живота ми?“ Ти просто трябва да му се довериш. Знаеш, че по Неговата рецепта, в края на краищата, се получава нещо необикновенно. Бог те обич много. Той ти изпраща цветя всяка пролет и изгрева на слънцето всяка сутрин. Когато искаш да му кажеш нещо, Той е готов да те слуша. Бог може да живее навсякъде във Вселената, но е избрал твоето сърце.

Тъжна есен. Плачеше не само небето, но и дърветата, разделяйки се с вече изгубилите цвета си листа.
А още по-тъжно е, когато знаеш, че любимият до теб умира, а ти оставаш сама.
Тя бе слаба женица. В нея бе заличен всеки полъх на жизненост и надежда. Очите ѝ плуваха в сълзи. В слаба струйка те се стичаха по сбръчканото ѝ лице.
52 години заедно, а сега той си отива ….. оставя я сама.
– Ник, как ще живея без теб? – изплака тя, седнала до леглото му.
Той се размърда под завивката, усмихна ѝ се окуражаващо и тихо прошепна:
– Вземи любовта, която имаш към мен и я разпростри върху околните …..

Свещеник Ефстафий още преди войната бил арестуван.
Извикали го, като му казали да си вземе нещата и го повели по един дълъг коридор..
Той бил уверен, че го водят на разстрел. Изпитал … удивителна радост и ликувал, на него му предстояла среща с Христос.
Той вървял съвсем уверено и изобщо не се страхувал от нищо.
След това се оказало, че няма да го разстрелят. Когато разбрал това, станало му мъчно, но той знаел, че рано или късно ще срещне Спасителят лице в лице.
Преследваните и мъчениците в Господното име изминават пътя към смъртта с вяра в Неговото възкресение, която ги крепи до края.

Един ловец се изкачил на една планина, за да търси зверове. Уморил се и седнал. Видял ято птици и си помислил: „Защо Бог не е дал на човека крила?“
Но ако ти ги даде, ти ще бъдеш недоволен и ще кажеш: “ Защо не съм ангел?“
Когато станеш ангел ще кажеш:“Защо Бог не ми даде да управлявам небето?“
А ако ти дадат да управляваш небето, ти и тогава няма да бъдеш доволен и ще искаш още повече.
За това по-добре винаги се смирявай, бъди доволен от това, което имаш, това което ти се дава и ще живееш щастлив и доволен с Господа.
Разбрал ловецът, че това е истина и се съгласил.
Ако си алчен и много неща си пожелаваш ще останеш без нищо. Така става обикновено в живота.

Ние трябва да правим разлика между това, кокво да носим и какво не. Никога не трябва да носим бремето на греха и съмненията, но има и такива, които Бог ни възлага и не прави сметка да ги сваля от нас. Той иска да ги възложим на Него.
Ако се хванем да работим за Господа и се откъснем от Него, губим контакта си с Него, чувството за отговорност ще ни угнетява, ще ни притиска към земята, така че дъх не можем да си поемем.
А ако ние възложим на Бога, това, което е сложил на раменете ни, Той ще премахне от нас чувството за отговорност, но вместо това ще ни даде представа кой е Той.
Много работници са се захващали за работа смело и с добри намерения, но ако не са имали истинска близка връзка с Христос, много скоро няма да могат да издържат на напрежението. Те не знаят какво да правят с товара си. Влачат го на гърба си навсякъде и разбира се, се уморяват.
А хората казват:
– Така добре започна, а завърши толкова печално.
„Възложи на Господа товара си“, не го носи сам, а го предай на Бога заедно със себе си. Тогава бремето ти ще изглежда по-леко, защото няма да гоносиш вече сам. От него не можете да избягаш далече, но поне ще ти е по-леко.