Един свещеник бил в онлайн форум. По време на общението той видял, че един от участниците във форума съобщава за намерението си да се самоубие, но никой не придавал голямо значение на думите му.
Свещеникът усетил, че ситуацията е сериозна и че животът на този човек е в опасност.
Тогава той написал на отчаялия се: „Ако си решил да напуснеш този свят, това, което е ценно за теб, да кажем парите, ще ги изхвълиш ли или ще ги дадеш на някого“?
Човекът отговорил: „Ще го дам, разбира се, нека се използва“?
Свещеникът продължил: „Ако твоя живот повече не ти е нужен, не го губи, дай го на Исуса“.
Последвала дълга пауза. Навярно отчаялия се човек мислел над предложението….
След известно време написал:“Съгласен съм….“
По нататъшното общуване  с този човек, послужило за неговото покаяние и приемането на Бога.
Така един свещеник могъл да спаси животът на съвсем непознат човек.

Двама спорили:
– …. Но ако те не са съвършенни?
– И това е добре, защото ще има към какво да се стремят.
– Но ако са осъдени на смърт?!
– И това е добре. Така те имат шанс да се научат да ценят дадения им дар – живота.
– Но ако те не различават доброто от злото?
– Това означава, че сами трабва да се научат какво означава това.
– Почакай! Ами ако те не се стремят към съвършенство, не ценят живота като предоставен им дар, нариат бялото черно, а черното бяло?
– Ето това ще бъде тяхната …. свобода да избират.
– Но това не е ли опасно?
– Да. Това е така. И опасността е голяма. Но нима те иначе ще започнат да възпиемат живота …. истинския?

Бащата на едно малко момиченце бил пилот. Веднъж те летели през Атлантическия океан, но започнала буря.
Стюардесата събудила момиченцето и го помолила да затегне предпазния си колан, тъй като са навлезли в зона на турбуленция. Момиченцето отворило очи, видяло, че около самолета святкат светкавици и попитало:
– А къде е татко? Той на кормилото ли е?
– Да твоят баща е в кабината на пилота, – казала стюардесата.
Момиченчето се усмихнало, затворило очи и отново заспало.
Бог държи кормилото на живота ни. По-скоро той би искал го задържи, но ни дава свобода, как и къде да отидем. И твърде често ние попадаме в катастрофа. Това не е изненадващо, тъй като смятаме, че можем да поемем кормилото, а все още не сме се научили да летим.
Бог ни познава. Той знае нашите силни и слаби страни. Знае какво е най-добро за нас. Ако ние му се доверим за управлението на живота ни, Той ще ни отведе у дома безопасно.

В един гръцки град трябвало да поставят статуя. За направата на тази статуя изявили желание двама скулптори и Народното събрание трябвало да обсъди кандидатурите им.
Първият майстор застанал на трибуната и много убедително разказал как трябва да изглежда статуята. Вторият излязъл малко неловко напред и казал:
– Граждни, това което той каза, аз смятам да направя.
Солта на тази история е, че хората се доверили на вторият майстор. И наистина е така. Този, който с желание прави занаята си тема за обсъждане, се оказва работник със съмнителни умения.
Защо е необходимо да се говори за самата работа? Докато тя не е завършена е трудно да се „погледне“. А когато е завършена, всяка мисъл за нея трябва да се изхвърли и да се мисли за следващата ….

Когато често ни атакуват неприятности, болести, недоразумения, неразбирателства ….. ние не се държим като войни, а като военнопленници, дори още по-лошо, като дезертьори.
Ако сме християни, трябва ли да живеем на окупирна земя. Бог ни дава победата. Той иска да бъдем победители.
А да се справиш с най-важния си враг греха има само един начин. Трябва да бъдеш близко до Христос, така че грехът  да не царува в живота ти. Той трябва да бъде изключение, а не правило.
Ако сме близо до Христос, ще сме далече от сатана. Противникът на човешкия род далече ли е от вас? И ако не е, защо го допускате до себе си?