Екип от учени от университет във Финландия провели експеримент върху 701 участници, като им показали емоционално видео, снимки на различни изражения на лицето, разкази и филми, които предизвикват особени емоции.
След това те били помолени като използват силуети на компютърно генериран човек да посочат къде в организма са почувствали конкретен стимул, добавяйки, горещи или студени цветове.
„Ние често си мислим, че емоциите са това, което се случва само в ума, но има достатъчно доказателства, че това се случва и в нашето тяло,“ – обяснява авторът на изследването Лаури Нуменма.
Учени комбинирали отговорите на участниците в универсални топлинни карти с широк спектър от емоции.
Повечето основни емоции, предизвикват дейност в горната част на гърдите, което вероятно се дължи на промени в дишането и сърдечната честота.
Усещанията в горните крайници са неразривно свързани с емоциите на сближаване, като гняв и любов, а по-слаба активност или тежест в крайниците е свързана с емоциите на тъгата и тревожността.

Дървена пешеходна пътека преминаваща през железопътната линия раздела живота на семейство Иконостасови на преди и сега.
В неделя 79 годишната Екатерина Герасимовна, както обикновенно се движела с двете си внучки 16 годишната Настя и 9 годишната Катя. Отивали на църква. Настя е инвалид по рождение и баба ѝ я возила в количка.
Както винаги, възрастната жена трудно бутала количката по дървената настилка, за да преминат от другата стрна на линията. Катя вървяла до тях.
Изведнъж инвалидната количка заседнал между изгнилите дъски. В това време от завоя с пълна сила връхлетял влак…..
Всичко, което успяла да направи възрастната жена преди смъртта си било да отблъсне внучката си настрани.
Бабата не оставила болната си внучка даже под колелата на връхлитащия влак.
Малкото селце Валентиновка, отдавна сляло се с научния град Каральов, от всички страни е стеганато от многоетажни сгради. Въпреки това, тук още се усеща провинциалния селски дух.
Домът на Иконостасови е малък, един от най-старите в селото. Семейството живее тук от векове.
Всички съседи са в шок от случилото се. Всички са познавали и обичали Екатерина Герасимовна и нейната внучка. Наричали ги двете Кати. Имало и две Насти, едната по-голямата внучка, а другата снахата.
Двете жени, младата и старата се грижели за семейството. Единственият работоспособен мъж, син на Екатерина Герасимовна и мъж на Настя  починал от рак преди четири години. Оставил децата си сираци, а жена си вдовица.
Неговата първа жена, майката на по-малката Настя, напуснал семейството след раждането на дъщеря му, която имала детски церебрален паралич. До появяването на по-голямата Настя за детето се грижила бабата. След случилото се Настя с малката Катя, пред очите, на която станала страшната трагедия, останали сами. От голямото семействосега са само те и парализираният дядо.

Старая се да следя събитията в Украйна, опитвам се да ги разбера. Но все повече и повече се обърквам.
Та всички тези украинци, белоруси, руснаци….. са обикновенни  хора.
Може би не трябва да говоря за воените действия, за ранените и убитите, но нима мога да затворя очи пред всичко това?
Не мога да променя ситуацията, но като човек вътрешно преживявам нещата. Неволно в мен се заражда агресивно чувство. Някой е виновен за това и трябва да бъде наказан. Но може би на тази агресивност и търсене на отговорност, някой разчита, подържа я и я подклажда.
Когато човек види кръв и страдания, като че ли престава да вижда хората, всички се делят на свои и врагове, всичко става много просто и мозъкът се изключва, той повече не размишлява и не мисли.
Много от тях са умни и добри хора. Много бих искала да преодолеят сатанинската война в умовете и душите си.
Силата на доброто е велика сила!
Господи, спаси и вразуми всички, които живеят със злоба в сърцата си, които воюват против народа си и унищожават безащитните!
Искрено желая мир в Украйна и във всеки наш дом. Нека има спокойствие, здраве, благоденствие, топлина и много любов.

Учените смятат, че този „ефект на обратния път“ не е резултат от това, че се минава по добре познат маршрут, както се смяташе до сега, а заради различните очаквания.
Водещият изследовател Нилс ван де Вен от университета Тилбург в Холандия е заявил, че тъй като хората често подценяват колко време ще отнеме пътуването, го възприемат като дълго. Въз основа на това чувство, пътникът очаква пътуването на връщане също да бъде дълго, но той се оказва по-кратко, отколкото се е очаквало.
Изследователите отбелязват, че прекалено оптимистична оценка за времето, прекарано на път, води до илюзията, че пътуването на връщане е по-късо.
Това заключение се основава на три кратки проучвания, в които са участвали 350 души, които са пътували по различни начини: с автобуса, с велосипед…
Резултатите, получени от учените разрушили популярнното обяснението, че обратният път е по-кратък, тъй като вече е известен и следователно е по-предсказуем за пътуващия.

Модератор отхвърлил рекламата:
„Аналитична практика! Абсолютно безплатно!
Психоаналитик търси обективност и смисъла на живота“.
Ключови думи: душа, спокойствие, чувства, обективност, хармония, оптимизъм, мъдрост и интелигентност.
Причина за отхвърлянето е, че сайта не съответства на рекламата.
Мъжът се обидил и написал:
„Че не съм някой евтин търгаш, това е ясно – портокалите са си портокали, а тук с мозък трябва да се подходи – а те умуват?? Какви сте там – за моите пари глупости тълкуват…. Ето, написах културно, за подкрепа – питат за какво и смисъла къде е…. Решете някак проблема, моля ви с добро, виждате нито вас, нито тях съм псувал, могат без проблем просто да изпратят специално – решили в моите клетки, боклука в мозъка да изправят, какво правите там сополи ли дъфчете и спирате хубавото нещо….“
В това се търси обективност!
Явно този е закоравял философ!