Жената в бяла престилка приближи леглото и усмихнато каза:

– Момиченце е. Красиво малко момиченце

„Естествено, че така ще кажат, – мислеше си Елена, докато се отпускаше в леглото, останала съвсем без сили. – Едва ли ще кажат, че детето е грозно.“

Странно, мислите ѝ бяха логични, въпреки дългите изтощителни часове, общо 36 часа 24, от които прекара в  болницата. Всичко беше придружено с внимание. Сестрите бяха любезни, акушерките също, а лекарят беше безупречен.

Помисли за майка си преживяла същото нещо пет пъти. Е, тя не е била настанена в удобна стая и за нея не са се грижили цял медицински екип, защото е раждала в дома си под надзора на местната акушерка. Странно, как беше издържала всичко това?

– Искам да я видя.

Подадоха ѝ бебето добре увито в одеяло. Малко човече с млечно сини очи и рехава златисто червеникава коса.

Погледна дъщеря си и си помисли: „Колко е прекрасно да се обичат двама души, а след 9 месеца миговете на удоволствие се превръщат в плът и кръв, в човешко същество с мозък, собствена воля, което умее да се смее, да плаче, да мрази и да обича“.

Животът ѝ бе променен завинаги. Той не беше само неин, а и на дъщеря ѝ. От тук нататък те щяха да го моделират заедно.

В този момент я заля вълна на любов, едно съвършено, всепоглъщащо и невероятно чувство. Каквото и да правеше от този ден нататък, където и да отидеше, това дете за нея щеше да означава много. Ако него го нямаше загрижеността и любовта към него щяха да останат.

Всичко се бе променило около нея, беше се преобърнало наопаки. Всичките ѝ мечти и желания бяха изместени към това миниатюрно, малко създание, което лежеше в ръцете ѝ.

„Приятел обича всякога и е роден, като брат за във време на нужда“.
Добрите взаимоотношения отнемат време, докато се изградят. Те не стават случайно. Свързани са с отглеждане, работа и време, през което се изгражда дълбока връзка с някого. Това изисква ангажираност.
„Приятел обича по всяко време.“ Това означава, че той обича дори когато е неудобно, когато не се чувства като теб, дори когато не го заслужаваш и плаща лична цена. Това е, истинското приятелство.
Приятелите са в твоя ъгъл, когато сте притиснати там. И те са с вас въпреки, че всички останали мисли, че сте сам. Те идват, когато всички останали ви напускат.
Вие не се нуждаят от много приятели, но имате нужда от няколко добри такива. Съсредоточете се върху качеството, а не в количеството. Можете да имате много познати, но това не означава нищо. Познатите ви няма да бъде с вас по време на криза. Те няма да бъде там, когато имате нужда от тях, но приятелите ще бъдат. И всяка важна връзка започва с ангажираност.
На всеки етап от живота си, ти се нуждаеш от тези видове взаимоотношения. Имаш нужда от група хора по различни причини и по различни начини. Вие трябва да се свържете с такива. Нужни са ви хора в живота ви. Не казвайте: „Аз не се нуждаят от тях сега.“ Все пак ще започнеш да се нуждаеш от тях някой ден. Трябва и вие да дадете, за да получите.
Какво мислите за този цитат от Лари Краб: „Когато двама души наистина се свързват, нещо прелива от един и в другия, което има силата да лекува душата от най-дълбоките рани и да възстановява здравето на другия. Този, който получава, изпитва радостта, че е изцелен. А този, който дава, не знае дори по-голяма радост от това да бъде другият излекуван“.

Баща и син отишли при един часовникар.
По стените на работилницата висели много часовници с фигури на животни и хора.
Всичко там подскачало, чуруликало и издавло невероятни звуци. Бавни или много подвижни мелодии се придружвали от весели звънчета. Някои от фигурите въртели очи, размахвали ръце и крака, други клякали или се въртели във вихрен валс.
Детето удивено плахо попитало:
– Татко, това всичко живо ли е?
– Не, сине, – засмял се бащата. – Тук е жив само часовникарят.

Една вечер оживена тълпа се събрала на върха на планината, очаквали някакъв човек да говори там. Стъмнило и всеки запалил лампата, която носел.
Една възрастна жена носела със себе си много малка и изкривена лампа. Независимо от присмехите на другите, тя я запалила и заедно с другите осветила мястото, където били събрани.
Жената била много бедна и нямала пари, за да си купи хубава и голяма лампа.
Изведнъж духнал силен вятър и изгасил всички лампи с изключение на една, тази на възрастната жена. Пламъкът ѝ бил толкова малък, че вятърът не успял да го изгаси.
Всички стояли в тъмнината, само малкото пламъче проблясвало в мрака.
Тогава един човек взел малката и грозна лампа и запалил с нея останалите, а след това казал:
– Докато има дори една малка искра, надеждата не е загубена.

Открих, че ако не обичам хората, те ми лазят по нервите. Дали това са деца, съпруг или хора, с които работя няма значение.
Причината толкова много бракове да се рушат е, че съпрузите реагират в спор с ума си, а не със сърцето. Когато една съпруга казва, че е депресирана, тя трябва да бъде изслушана. А когато съпруг се почувства не добре, трябва да сподели проблемите си.
Истинската любов започва с разбирането, защо някой се чувства по определен начин. Питайте, а след това слушайте. Чуйте болката и проблемите на другия. Трябва да влизате в положението на хората около вас, в противен случай няма да можете да ги разбирате.
Как да ви обичат хората, когато не ги разбирате и ги намирате за отблъскващи?
Единствената любов, която трае въпреки болката, трудностите и обстоятелатвата, е Божията любов. Тя не е нещо, което е далеч от нас, защото Бог чрез Святия Си Дух я е излял в сърцата ни.
Дадена ни е, за да обичаме отблъскващите, да можем по-добре да усещаме болката и проблемите на хората и да търсим начин да им помогнем.