Тя не беше проститутка. Не вземаше наркотици и не получаваше обещетения. Никога не е била в затвора. Уважаваха я. Обличаше се елегантно, а и квартирата ѝ беше на хубаво място. Но беше самотна.Тя виждаше как хората вървяха заедно хванати за ръце и им завиждаше. Край нея минаваха толкова много, а тя се чувстваше като изолирана на остров. Познаваше доста, дори някои ѝ се пишеха приятели.
Кой ще я обикне? Чувстваше се ненужна, изхвърлена, изоставена, измъчена. Плачеше често и искаше да заспи завинаги.
Самотата е ужасяващо състояние. От дълбините на душата ѝ се издигаше  стон, вик или вопъл. Чувстваше се като изоставено дете след развод. Дните преминаваха в работа, но нощите бяха безкрайни. Тя седеше до мълчаливия телефон и очакваше някой да я потърси, да си спомни за нея.
Викът на самотата не може да се убие от звука на телевизора или от шума на трафика.
В нашите градове е пълно с хора като нея. Можеш да ги видиш в болниците и да чуеш как тежко въздишат, обесърчени, не виждащи изход от състоянието си. Това е една минорна мелодия, която се излива от обществото ни.
Много от нас са пощадени от това и за това трябва да бъдем благодарни, че самотата не е почукала на нашата врата.
Бих им извикала на смятащите се за самотни:
– Постойте, вие не сте съвсем сами. Постояно се срещате с толкова много хора, усмихвате им се, работите с тях. Просто не се затваряйте в себе си, споделете проблемите си, потърсете отговор на вълнуващите ви въпроси. Споделете мъката и болката си, а когато направите това, те отшумяват макар и не нацяло понякога.
Не крийте самотата си. Не се страхувайте, че езикът ви е малко тромав, че нямате стабилна походка или дрехите ви не са отклик на последната мода.
Вие сте уникален, неповторим. Не гледайте с плачещи очи, пълни с отчаяние небето и не питайте: „Защо?“ Бог отдавна е предвидил отговор за вашите проблеми, но Той иска нещо друго от вас – да Го потърсите.

Татко се прибра от работа и започна да обсъжда нещо на висок глас с майка ми. Радителите ми започнаваха да крещят. Застана до тях, но те не ме виждаха.
Думите бяха ясни за мен, но ставаха все по-силни, сякаш набъбваха и не можеха да проникнат в ухото ми. Те се блъскаха едни в други, разделяха се на срички, след това на букви. Буквите се смесваха и обикаляха около главата ми като стегнат, тежък шлем.
Ушите ме заболяха, разплаках се и избягах в стаята си. Но буквите като злобни пчели летяха след мен и ме жилиха. Аз се мятах и търсех къде да се скрия, за да не ме намерят.
В килера беше тъмно. Аз се скрих зад мамините рокли в гардероба и си затиснах ушите…
Какво, прилича на вашето дете ли? В такъв случай, помислете си добре. Върху вас лежи най-голямата отговорност за неговото възпитание и развитие. Във вашето дете Бог е заложил голям потенциал. Нима ще го похабите?

Вие получавате наследство по право, ако принадлежите към дадено семейство и даден човек умире, завещавайки придобитото на членовете на това семейство.
Представи си, че баща ви умира. Ако никога не сте взели под внимание волята му, постъпили сте много глупаво глупаво. Може би няма да получито това, което ви се пада от наследството и това е поради вашето безгрижие.
Когато станете последователи на Исус, вие не сте просто вярващи, вие ставате част от Божието семейство. Привилегиите идват заедно с това решение. Вие имате духовно наследство.
Но ако сте ходили през целия си живот и не сте се интересували за ползите като дете на Бог, би било много тъжно и глупаво. Бог иска да растете и да знаете какво имате на разположение от Него. Трябва да четете Библията, за да разберете това.
Целта на Библията е да ви помогне да живеете за Бог, според Неговата цел за живота ви. Бог иска да бъдете съвършено подготвени за това, което ви предсти да направите. За това, Той прави четири неща чрез Писанието:
Бог ви показва пътя, по които трябва да ходите.
Той ви изобличава и ви показва, когато сте се отклонили от пътя.
Поправя ви. Показва  ви как можете да се върнем на пътя.
Обучава ви. Разкрива ви как можете да останете на пътя.
Така Божието Слово ви помага да растете и да получите голямо наследство от Бог, което е приготвил за вас.

Генералният директор на фирмата му беше приятел. В края на работния ден той го откарваше в дома му.
Днес шефа му си бе взел бира и си попийваше от нея. Димо разбра, че е в добро настроение и днес денят е бил добър за него.
Искаше му се да получава малко по голяма заплата и той реши, че сега е времето да поговори по този въпрос със шефа.
– Сашо, скоро разговарях с шофьорите, които карат таксита.
– Мда!
– Те казват, че по три хилядарки взимали!
В колата настана тишина.
Шефът надигна бутилката и пи. След това се засмя и се обърна към шофьора си:
– Е и какво от това? Ти също можеш да казваш.

Веднъж една девойка се оплакала на приятелят си, че някой хора постъпват с нея несправедливо. Младежът се замислил, а след това отишъл при тези хора.
Казал им всичко, което смятал за нужно, давайки им да разберат, че той не разрешава да се отнасят така с приятелката му.
Девойката била свидетел на тези разговори, но младежът забелязал, че тя не е останала доволна от всичко това.
– Нещо не както трябва ли казах? – попитал я той, когато останали сами.
– Не, ти каза всичко както трябва, но аз исках друго, – казало момичето. – Когато ти разказах за несправедливостите спрямо мен, просто исках да ми съчувстваш, да ме съжалиш.