Професор по право по време на лекции предложил на студентите да разгледат жалбата на една стара жена срещу съседа й.
В жалбата се казвало, че близо до оградата, разделящи двата двора, у съседа растяла ябълка. Някои от клоните на дървото били надвесени над двора на старата жена. Тя се оплаква, че когато ябълките узрявали, падали върху лалетата й, който били близо до оградата.
Между студентите започнала дискусия. Едни смятали, че ябълките принадлежат на съседа и той е виновен за смачканите лалета на жената. В случая съседът трябвало да обезщети вредите и да направи така, че ябълки да не падат от нейната страна. Други твърдели, че тези клони са надвесени над нейния участък, така че тя може да ги обере и те да не падат върху лалетата й. В този случай съседът не е задължен на жената и тя трябва сама да реши проблема си.
Спорът се проточил дълго, но така и не достигнали до някакво решение. Накрая се обърнали с въпрос към преподавателя:
– Как трябва правилно да се постъпи?
Професорът погледнал внимателно аудиторията и казал:
– Вашата обща грешка е, че приемате жалбата на възрастната жена като нещо неизменно. А вашата работа е да подлагате всичко на съмнение. Нима вие не знаете, че ябълките узряват през есента, а лалетата през пролетта?

Един падишах държал при себе си за лов бял сокол. Той много го обичал и пазел. Веднъж сокола отлетял и кацнал на покрива на една старица. Тя го хванала и започнала да го разглежда.
– Ох, горкичкият! Как можеш с такъв крив клюн да кълвеш?
Тя взела нож и подрязала клюна от долу и малко отгоре.
– Ето, – започнала да се любува на работата си, – сега по-лесно ще кълвеш зрънца.
След това старицата погледнала ноктите на сокола.
– Ай, нещастният ми, – завайкала се тя. – Никой ли не се е сетил до сега, че тряба да ти подреже големите нокти?
И старицата бързо обработила ноктите на сокола. Тя много го обичала и се постарала да го избави от всичките му недостатъци.
Когато падишаха узнал, че сокола му е изчезнал, издал указ, че който човек го намери ще получи щедра награда.
Намерили сокола в дома на старицата. Скоро занесли любимата птица на падишаха. Разказали му как една старица се грижела за него и много го обичала. Погледнал падишаха сокола си и много се натъжил, но нищо не казал. Заповядал да го пуснат на свобода и заявил:
– Това може да се случи със всеки, който попадне в ръцете на невежи хора.
Правилно казват, че е еднакво лошо, врагът да ви устрои хитро неприятност и глупав човек да ви окаже услуга.

Един мъдрец минавал през едно село. Хората го познавали и започнали да го обиждат и ругаят. Той застанал, изслушал ги внимателно и накрая казал:
– Благодаря ви, че ме посрещнахте, но сега много бързам. Още днес трябва да отида до съседното село. Простете ми, че днес не мога да ви отделя достатъчно внимание, но на връщане ще побеседвам с вас. А сега ме извинете.
Селяните не могли да повярват на ушите си. Някой от тях извикал:
– Да не си оглушал? Ние те оскърбявахме и ругаехме, а ти не реагираш!
Мъдрецът казал:
– Вие искате да чуете този отговор за оскърбленията, с който сте привикнали, но няма да го получите. Закъсняхте. Трябваше да ме срещнете преди десет години, когато бих ви отговорил така, че да останете доволни. През тези десет години, аз се научих да не се поддавам на провокации. Вашите оскърбления са добри, но те не могат да ме засегнат. Хвърлете горящ факел към вода и той ще гори до тогава, докато не докосне водата. Вашите оскърбления са огън, но аз станах река за тях и те не могат да ме обгорят.

Двама ученика дълго оспорвали идеите си. Единият смятал, че всичко в живота е предопределено, а другият твърдял, че човек сам твори своята съдба.
Не могли да стигнат до разбирателство, за това се обърнали към учителя си.
– Учителю, как смятате, кой от нас е прав? Аз мисля, че всичко в живота е предопределено и човек не може да повлияе на съдбата си.
– Прав си, – казал учителят.
– Но как така? – започнал да оспорва другият ученик. – Нима е така? Аз смятам, че човек сам твори своя живот. Ако всичко е предопределено, тогава какъв е смисъла на живота?
– И ти си прав, – казал учителят.
– Но как е възможно и двамата да сме прави? – попитал ученикът, който смятал, че е творец на живота си.
– Ти сам твориш живота си, а той е намерил предопределението на съдбата си, за това казах, че и двамата сте прави, – пояснил учителят.

Един човек отишъл при мъдрец за съвет:
– Ние с жена ми отдавна не изпитваме предишните чувства един към друг. Аз не я обичам, навярно и тя мен. Какво да правя?
Мъдрецът отговорил:
– Обичай я.
Човекът помислил, че мъдреца не го е разбрал:
– Но нали това казвам, че никакви чувства не са останали!
Мъдрецът кимнал:
– Това е добър повод, за да я обичаш.
Човекът отново попитал:
– Но как да обичам, когато не обичам?
И ето какво чул:
– Служи й, слушай я, бъди съпричастен към нея, жертвай се за нея. За истинската любов няма прегради. Думата „любов“ не е чувство, а действие.