Един шофьор пристигнал в странен град, където на всяко кръстовище висели десетки светофари. И най-странното било, че те не работили съгласувано.
Въпреки това, жителите на този град по някакъв начин карали колите си без да се сблъскат.
Объркан, шофьорът спрял встрани от пътя, без да знае как да върви по-нататък.
Забелязал един минувач и го попитал през прозореца на колата си.
– Кажете ми, защо имате толкова много светофари на кръстовищата?
– Чухме, че това е много нужно нещо и затова окачихме от тях повече навсякъде, – казал минувачът.
– А как се ориентирате по сигнал им?
– Шофьорите тук не се съобразяват със светофарите, те се обясняват чрез знаци.
– А какъв знак използват най-често тук? – попитал изненадан шофьорът.
– Въртят пръст по слепоочието си, – засмял се минувачът.

Веднъж един търговец отишъл в друга страна и се озовал в странен град, в който всички жители били оковани.
Търговецът си помислил: „Ако ми сложат и на мен окови, какво ще правя тогава?“
Неочаквано до него се появила стражата и виждайки свободен човек го оковала. Загубвайки възможността да се завърне у дома, търговецът много се притеснил. Той попитал нещастните граждани:
– Защо сте в окови?
А те му казали:
– Такива са порядките в града.
Търговецът попитал:
– Нима сте обречени цял живот да носите окови?
Хората му казали:
– Понякога в града идва старец, който е свободен и не носи окови. Само той знае как човек може да се освободи от тях. Той много рядко се появява, за това мнозина се съмняват дали това е истина.
„Няма какво да се прави, казал си търговецът, – може би ще видя старецът и ще разбера как да се отърва от оковите“.
Минали много години. Търговецът остарял и побелял. И един ден той видял старец да върви по улицата, свободен без окови.
– Дядо, – извикал затворникът, – помогни ми да се отърва от това бреме.
– Синко, казал старецът, – мислено си кажи: „Нека охраната веднага ме освободи от оковите“ и вие ще бъдете свободен.
Търговецът помислил, че това е грозна шега, но решил да опита и произнесъл за себе си заветните думи. Изведнъж се появила стражата и го освободила от оковите.
Търговецът побързал да напусне града, чудейки на случилото се. Когато излязъл от града, той отново видял старецът, който му помогнал да се освободи.
– Дядо, кажи ми, – обърнал се към него търговецът, – в какво се крие тайната на този странен град?
– Този град не е обикновен, – отговорил старецът, – защото в него хората стават затворници и се освобождават от робството, само ако си помислят за това. Ти се спаси, защото повярва на думите ми. А тези, които не ми вярват, остават затворници в този град и аз не мога да им помогна с нищо.

Един отшелник се оплакал на учителят си:
– Всеки ден в девет часа сутринта, когато съм в уединение, чувствам страшен глад. Когато по-рано бях в манастира, където живеех, това ми се отдаваше без голямо усилие и по няколко дена изкарвах без храна.
– Не се изненадвай от това, сине мой, – казал му учителят. – В пустинята няма никой, който да бъде свидетел на твоите постове, да те поддържа и да те подхранва с похвали. Преди в манастира твоята горделивост ти е служила за храна. Ти си изпитвал удоволствие да се отделяш от другите със своето въздържание, а това е било за теб по-сладко от храната.

Имало едно време един търговец. Той натрупал голямо богатство. Един ден осъзнал, че му предстои среща с Бога и искал да се подготви за нея. Попитал хората:
– Какво трябва да направя, че Бог да се смили над душата ми?
Един му казал:
– Раздай богатството си на бедните и ще угодиш на Бога.
Друг настоявал:
– Пожертвай част от богатството си за построяването на църкви и ще угодиш на Бога.
А един старец го посъветвал:
– Обърни се към Бога, покай се, друго не е нужно.
Покаял се търговецът, изповядал всичките си безакония и му станало светло на душата. Минало доста време, но един въпрос не му давал покой: „Угоден ли съм сега на Бога“? Отново се обърнал към хората и започнал да ги пита за това.
Един му казал:
– След като си се покаял и очистил душата си, раздай сега богатството си на бедните и ще угодиш на Бога.
Друг го съветвал:
– Вече си се покаял, душата ти е очистена, дай средства за построяване на църква и ще угодиш на Бога.
Отишъл търговецът за съвет при старецът и той му казал:
– Покаял си се. Душата ти е очистена. Сега я пази чиста. А за останалото постъпвай така както те води чистата ти душа.
Така и направил търговецът. Казват, че на бедните помагал и средства за построяването на църквата давал, но за това знаят малко хора. Той не парадирал нито се хвалел с това.

Един проповедник се срещнал с човек, който твърдял:
– Грешният човек в мен е умрял.
Заинтригуван проповедникът поканил човекът на обяд у дома си. Когато били на масата, домакинът имал търпението да изслуша разсъжденията на госта си от началото до края.
Изведнъж проповедникът взел чашата с водата от масата и я плиснал в лицето на събеседника си.
Естествено това много възмутило госта и той доста рязко и с неприлични думи, изразил своето недоволство.
Тогава проповедникът казал:
– Както виждате, предишния човек във вас не е умрял. Той просто е бил припаднал и е дошъл на себе си от чаша с вода.