Трима монаси трябвало да тръгнат на север, за да проповядват Божието Слово. Изведнъж най-младият от Антоний тях, решил да се откаже:

– Не мога да дойда с вас, братя, не съм готов. В моето сърце няма любов и доброта, за да ги споделя с другите. Не мога да дам на другите това, което сам не притежавам.

Думите на Антоний предизвикали съмнения в другите двама монаси. Изведнъж те осъзнали, че все още не са готови за мисията, която им била поверена.

Ако нямаш хляб, как ще го поделиш с гладните? Ако нямаш пари, можеш ли да ги пожертваш за бедните? Ако нямаш вяра и мъдрост, как ще утешиш заблудените?

Решили монасите да се посъветват и да споделят своите съмнения с игумена на манастира Бернард. Той бил известен с мъдростта си и поученията си.

Бернард изслушал внимателно монасите и ги попитал:

– Какво искахте да занесете на хората думите на Словото Божие или неговия Дух?

– Разбира се, ние искаме да проповядваме в духа, както е писано.

– Тогава трябва да знаете, че законите в духовния свят се отличават от тези в материалния. В света на смъртните, ако дадеш нещо от себе си, при теб то ще намалее, но в духовния ако дадеш, това в теб ще порасте. Ще имаш любов, ако я отдадеш на хората. Ще имаш доброта, ако я проявиш между хората. Ще придобиеш слава, ако се пожертваш. Така че идете и споделяйте щедро, деца мои, защото по друг начин не можете да придобиете богатство в Царството на нашия Отец.

Попитали Диоген за един човек:

– Той богат ли е?

– Не зная, – отговорил Диоген. – Само знам, че има много пари.

– Значи е богат!

– Да бъдеш богат и да имаш много пари, не е едно и също, – казал Диоген. – Истински богат е този, който е удовлетворен от това, което има. Този, който се старае да има повече, от това което притежава, е по-беден от този, който няма нищо, но е удовлетворен от „богатството“ си.

Веднъж попитали един алчен човек, който много враждувал със съседа си:

– Защо се карате помежду си?

Той отговорил:

– Ядох печена глава, а костите хвърлих пред вратата. Нека видят приятелите ми, че живея добре и да се радват за това, а враговете ми да скърбят. А какво направи съседа? Той събра костите и ги хвърли пред своята врата.

Живели някога две мишлета, но те много страдали, защото всички ги обиждали. Отишли при мъдрия бухал да се посъветват за това:

– Ти стар и много мъдър, бухале, помогни ни. Всички ни обиждат. Котките и лисиците не ни оставят намира. Какво да правим?

Бухалът се замислил и казал:

– Тогава станете таралежи. Те имат бодли и никой не ги обижда.

Мишлетата се зарадвали и си тръгнали По пътя едното мишле казало:

– А как ще станем таралежи?

Двете мишлета отново отишли при бухала и го попитали:

– Мъдри бухале, а как да станем таралежи?

Бухалът ядосано им отговорил:

– Мишлета, защо ме занимавате с глупости? Тук със стратегии се занимавам …

Попитали веднъж Настрадин Ходжа:

– Кога има добри отношения между съпруг и съпруга?

– А вие как мислите? – попитал Настрадин.

– Може би да се обичат повече, – обадил се един.

– Да споделят, – казал втори.

– А може би е добре да си помагат, – опитал се да отгатне трети.

Имало още много предложения, но всички с нетърпения очаквали да чуят, какво ще каже Настрадин.

Засмял се старият шегаджия и ги огледал внимателно, а накрая казал:

– Ако мъжът е глух, а жената сляпа, те много добре биха си живели.