Старецът изслушал младия човек и казал:
– Виждам, че не ти е леко. Но кажи ми, как се отнасяш към майка си?
Младежът се изненадал:
– И каква връзка има майка ми със всичко това?… Често се ядосвам, когато тя ми задава глупавите си въпроси или постоянно показва загрижеността си. Когато иска нещо, първо се оплаква…. Но въпреки всичко мога да кажа, че я обичам.
– Ще ти открия тайната на любовта. Щастието се намира в сърцето ти. Семето на твоето благополучие в любовта е посеяно от един много важен човек в живота ти – твоята майка. От твоето отношение към нея ще зависи отношението ти към всички останали жени. Ако обичаш и почиташ майка си, ти ще уважаваш и ше цениш всички останали жени. И тогава непременно , някоя девойка, която ти харесва, ще отговори с усмивка, ласкав поглед и мъдри думи на вниманието, което си и отделил. Ти няма да имаш предубеждения спрямо жените. От това как се отнасяте в семейството ще зависи вашето щастие.
Младия човек благодарил за съветите и си тръгнал. Когато бил вече на вратата чул зад себе си следното:
– Да и още нещо. Търси такава девойка, която обича и уважава баща си.
Архив на категория: Притчи
Развързаните възли
Веднъж един учител дошъл при своите ученици носейки много ценна кърпичка. Те знаели, че той не приемал такива скъпи подаръци и се загледали в кърпичката. Тя била копринена и много красива.
Изведнъж учителят започнал да връзва възли на нея. Всички били смаяни. Мъдрецът направил пет възела и казал:
– Тази кърпичка същата ли е, която донесох?
Един от учениците се обадил:
– Вие се шегувате с нас, това наистина е същата кърпичка, която донесохте.
– Помислете добре, тя имаше ли възли на себе си и то пет на брой? Как може да е същата?
Друг учени прозрял намека и казал:
– Всичко е много просто. Това е същата кърпичка, но сега тя има възли като на страдащ човек.
– Точно така! С това искам да ви покажа, че когато човек се терзае за нещо прилича на тази кърпичка с петте възела. Тези възли са агресия, алчност, непочтеност, егоизъм и неосъзнатост.
След това казал:
– Ще се опитам да развържа тези възли. Погледнете това ще ми помогне ли да го направя?
Той хванал кърпичката в двата края и силно в обтегнал, възлите станали по-малки и по-стегнати.
Някой от учениците се обадил:
– Какво правите? Така възлите никога няма да се развържат. Коприната е толкова нежна, а вие така силно я обтегнахте. Възлите станаха още по-малки и сега почти е невъзможно да се развържат.
– Интересно, вие така добре разбирате състоянието на тази кърпичка, а защо не можете да разберете самите себе си? Нима вие не изпадате в такава ситуация? А какво правите обикновенно? Затягате възлите все повече и те стават още по-малки и по-стегнати.
Накрая учителят попитал:
– Как да развържем възлите?
Един от учениците предложил:
– Първо трябва да видим как са завързани тези възли.
Той погледнал кърпичката и продължил:
– Ако ги отслабим ще можем лесно да ги развържем. Това са най-обикновени възли.
Ученикът взел кърпичката и внимателно развързал възлите един по един.
Ангел хранител
Един ден преди да се роди детето попитало Бога:
– Аз не знам защо отивам в този свят и какво трябва да правя там?
Бог му отговорил:
– Ще ти подаря ангел, който винаги ще бъде с теб. Той ще ти обясни всичко.
– А как ще го разбера, нали не знам езикът му?
– Ангелът ще те научи на езика си. Той ще те пази от всички беди.
– А кога ще се върна при теб?
– Твоят ангел ще ти каже всичко?
– А как се нарича той?
– Това няма значение. Той има много имена. Но в началото ти ще го наричаш – мама.
Вълшебната ваза
Живял някога бедняк. Домът му бил мрачен. В него мишките гнездили, а паяците си тъчели мрежите. Хората се страхували да влязат в този дом.
Веднъж на беднякът подарили безценна ваза. Първоначално той искал да я продаде, защо му е на него такава красота?
Но постепенно я заобичал и не му давало сърцето да я отнесе на пазара. Накъсал цветя и ги поставил във вазата. Тя станала още по-красива.
„Не е хубаво, – помислил си беднякът – такава красота да стои сред прах и паяжини“.
Изчистил дома си от паяжините, хлебарките и мишките. Измил пода, избърсал праха от рафтовете. Фурната отново блеснала.
Оказало се, че къщичката с нищо не е по-лоша от другите. Тя станала топла и уютна.
И сега се чудя. Вазата ли е била вълшебна или бедността е носела разруха на този дом?
На нас Исус вече не ни е необходим
Веднъж в манастира в Сцете един от монасите обиди друг монах. Игумена на манастира Сисоис помолил обиденият монах да прости на този, който го е обидил.
– Не мога да направя това – каза монахът. – За това, което е направил, трябва да си понесе наказанието.
Тогава брат Сисоис вдигнал ръце към небето и започнал да се моли:
– Исусе, ние повече не се нуждаем от теб. Сега сме способни да заставим грешника сам да плати за престъпленията си. Можем да отмъщаваме със собствените си ръце и да се справяме със злото. Така че можеш да ни оставиш сами. Това няма да бъде голям проблем.
Засрамен обиденият монах веднага простил на брата си.