Архив на категория: Притчи

Поучението на мъдреца

На изток живял един мъдрец. Той учел своите ученици:
– Хората могат да те оскърбят по три начина. Могат да ти кажат, че си глупав, да те нарекат роб или бездарен.
Ако това ти се случи, запомни:
Само глупак би нарекъл друг глупак. Само роб открива в другия роб. Само бездарния се оправдава, че не разбира чуждото безумие.
За това не обиждайте и не оскърбявате никого, за да не изглеждате глупави и бездарни.

До толкова да те мързи, че да …….

Веднъж човек минавал покрай една къща и видял възрастна жена седяща на люлеещ се стол, близо до нея на друг такъв стол седял старец. Той четял вестник. Между тях лежало куче и виело вероятно от болка. На другия ден човекът отново минавал оттам и наблюдавал същата картина. Озадачен, той решил, че ако на другия ден наблюдава същото, ще попита възрастната двойка защо вие кучето.

На третия ден картината не се била изменила. Човекът не издържал и попитал:

– Извинете, госпожо, какво му е на кучето?

– На нея ли? – попитала тя. – Просто лежи на гвоздеи.

Мъжът бил смутен:

– Ако тя наистина лежи на пирони и я боли, защо не стане?

Старицата се засмяла и казала с приятен, нежен глас:

– Нея я боли дотолкова, че да вие, но не и да се помести.

Времето е безценно

Представете си, че има банка, която всяка сутрин внася на твоя сметка 86.400 лева. В нея не се пази дневния остатък. Всяка нощ той става нула, всичко което ти ни си използвал през деня изчезва.
Какво бихте направили?
Разбира се, всеки ден ще изтегляте всичките пари до стотинка!
Знайте, че всеки от нас има сметка в банка, която се нарича „Време“. Всяка сутрин банката ви начислява 85, 400 секунди за деня.
Всяка нощ в банката изтриват даните и гледат каква част от твоя кредит ти не си инвестирал в нужните цели. Тази банка не съхранява пари и не позволява да ги прехвърляте на друга сметка. Всеки ден се отваря нова сметка. Ако не използваш тези пари, губиш само ти. Ние не можем да се върнем назад и да вземем от предишния кредит. Ти трябва да живееш с това, което ти се дава днес.
Инвестирай добре, за да не съжаляваш за вложеното.
Часовата стрелка продължава да се движи и достига максимума за деня.
За да оцените една година, попитайте студент, който е загубил една година от обучението си.
Ако искаш да разбереш стойността на един месец, попитайте майка, която преждевременно е родила.
За да разберете стойността на седмицата, попитайте издателя на някое седмично издание.
За да разберете стойността на часа, попитай влюбените, които очакват да се срещнат.
За да разбереш цената на минутата, попитай човекът, който току-що е изпуснал влака.
За да разбереш стойността на секундата, попитай човекът, който за малко е избегнал катастрофата.
За да се оцениш хилядната от секундата, попитайте спортист, който е изгубил сребърния медал на олимпийските игри.
Оцени по достойнство всеки момент, който живееш и му придай още по-голяма значимост. Посвети го на специален човек, толкова специален, че да можеш да му посветиш цялото си време.
И запомни, времето никого не чака!

Плевелите

Веднъж едно момче помагала на дядо си в градината. Двамата усърдно плевили цял следобед. Когато свършили детeто попитало:
– Дядо, защо плевелите, които не садим така добре растат, а това, което съдим, се нуждае от повече внимание, грижа и труд?
– Радвам се, че си толкова наблюдателен, а и си направил ценно откритие. Всичко, което е ценно и значимо за човека, често изисква немалко усилия, а вредното и ненужното само си израства.

Чупливи подаръци

В едно село дошъл и останал да живее един мъдър старец. Той обичал децата и прекарвал много време с тях. Правел им подаръци, но те били много крехки.
Колкото и да се стараели децата, новите играчки често се чупели. Децата се разстроивали и плачели. Минало известно време и мъдрецът отново подарил играчки на децата, но те били още по-крехки.
Веднъж родителите не издържали и отишли при мъдреца:
– Ти си мъдър и желаеш само добро на нашите деца. Но защо им правиш такива подаръци? Те се стараят много, но играчките се счупват и те плачат. А играчките са такива прекрасни, че не може да не се играе с тях.
– Ще минат години, – усмихнал се старецът, – и някой ще им подари своето сърце. Може би, това ще ги научи, да се отнасят към такива безценни дарове много по-внимателно.