Посъветвали ината да отиде направо, а той кривнал.
Казали му:
– Иди настрани!
Той отишъл направо.
Тогава се замислили сериозно и му предложили:
– Иди надолу!
А инатът, както винаги тръгнал в обратна посока и се насочил нагоре.
И изведнъж се превърнал от упорит инат в добродетелно упорство.

Един човек страдал от постоянна липса на вода. Той помолил Бог да му даде тази необходима за него течност.

И Бог му отговорил:

– Мога да ти дам много вода, но в какво ще я запазиш? Първо изкопай кладенец, а Аз ще я напълня със чиста и прохладна вода. Водата е от мен, а кладенецът от теб.

Подгответе сърцето си и благодатта няма да се забави да се появи там.. Благодатта обича сърдечната дълбочина, а сърцето – благодатната тишина.

Един човек имал поле, което поради своята небрежност запустяло и обрасло с трева и тръни. Веднъж той решил да използва това поле, за това казал на сина си:

– Иди и очисти принадлежащото ни поле.

Синът отишъл. Когато видял полето покрито с множество плевели и тръни, паднал духом и си казал:

– Кога ще изкореня всичко това? Как ще очистя тази земя?

С тези думи той легнал на земята и заспал. Така той правел няколко дни.

Накрая бащата дошъл да види какво е направил сина и установил, че наследникът му дори не е започнал.

– Защо до сега нищо не си направил? – попитал той сина си.

Младежът отговорил:

– Дадох и щях да започна работа, но като видях колко много трева и тръни има, се обезкуражих, и друго нищо друго не ми оставаше освен да легна и да заспя.

Тогава бащата предложил:

– Сине, отделяй всеки ден такова пространство, което заемаш, когато лежиш и го почиствай. Така работата ти ще потръгне и ти няма да се отчайваш.

Синът послушал баща си и за кратко време полето било очистено и обработено.

Така прави и ти, труди се постоянно, макар и малко, и няма да се отчаеш. Бог чрез своята благодат ще възстанови всичко.

Спорът имал двама приятели Благоразумието и Упорството.Упорството настоявало да спорят, а Благоразумието се стараело, до колкото можело, да избегне всякакъв спор.

Накрая упорството не издържало и казало, обръщайки се към Спора:

– Избирай мен или него

– Избирам теб, – казал Спорът, – разбирам, че Благоразумието скоро време, нацяло ще се отучи да спори.

Благоразумието, разбира се, се опитало да го спре, но Спорът не пожелал дори да го слуша. И така той останал само с един приятел – точният, неистинският,  неприятелят.

В случая по-добре да не спориш с него.

Един цар търсел учител, който да му помогне да попадне на небето. Той бил уверен, че е заслужил това. Бил прекалено самонадеян и упоен от властта.

Когато идвали учители и му предлагали услугите си, той ги засипвал с въпроси, които били нагли и нелепи, от които те се обърквали. Но царят не се ограничавал с това, а ги хвърлял в затвора.

Най-накрая дошъл човек, който му обещал, че ще му покаже пътя към небето. Въвели го в двореца и го поставили пред царя.

Човекът не обърнал никакво внимание на царя. а започнал да разговаря с придворните, пажовете и слугите. Питал ги за здравето им и им пожелавал благополучие.

Царят се ядосал от такова пренебрежение към високия му сан и казал на стражите да изведат нахалника и  да го набият.

Тогава човекът казал:

– Преди да ме отведат, позволи ми да ти кажа нещо. Мен добре ще ме набият, защото не съм ти оказал почит, обърнах ти гръб и говорих със слугите ти. Но знай, че Бог е Цар на царете, Господ на всички светове. Ти Го пренебрегваш дори и сега, и не Му оказваш внимание, а разговаряш само с неговите слуги. Помисли си, какво наказание те чака за това?!

Царят осъзнал своята вина и благодарил на учителя, че е отметнал от него воала на тщеславието и суетата.