На пътя седял един просяк и чакал някой да се смили над него и да му даде нещо.
Край него минал един конник. Той го ударил с камшик по лицето. Просяка го проследил с поглед и му пожелал
– Бъди щастлив.
Един човек станал свидетел на всичко. Когато чул какво било пожелано на конника, той казал на просяка:
– Вие сте доста смирен човек!
– Не, не съм, – казал просякът. – Пожелах му това, защото е нещастен. Ако беше щастлив той никога не би ме ударил с камшика.
–

На прага на собствената си метаморфоза гъсеници за първи път видели пеперуда.
Гъсеницата ортодоксален консерватор изсумтяла:
– Това е незаконно и неморално. Трябва да се арестува тази безотговорна особа и да се постави в клетка. Нека да пълзи, както всички нас.
Гъсеницата технолог тежко въздъхнала и горчиво проронила:
– Аз никога няма да стана една от тях.
Гъсеницата прогресивен либерал риторически възкликнала:
– Как смее това лекомислено създание свободно да лети, когато пеперудите в Бангладеш нямат цветни телевизори, а тези от Етиопия гладуват?
Гъсеницата будистка високомерно казала:
– За да летя на мен не са ми необходими крила. Като застана в поза лотос, аз отлитам в астрал.
А гъсеницата християнка се прекръстила и с укор казала:
– Ако Господ искаше гъсениците да летят, щеше да им даде крила.

В наше време щастието и свободата се асоциират с богатството. Така много хора смятат, че богатството им осигурява свобода и щастие.
Близо до малко селце дошъл малък керван. Той бил на един богат търговец. Виждайки един мъдрец седящ под дърво, собственикът на кервана приближил стареца. Завързал се разговор. Търговецът говорил за щастието, свободата и възможностите, които му давали неговото богатство. Той намеквал, че е по-добре да владееш богатства, отколкото мъдрост.
Тогава мъдрецът му казал:
– И без това ще нощуваш край нашето селце, ела да ти покажа нашата малка река, да се разходим в гората, из планината и ще си поговорим. Тук има прекрасни места.
– Не мога да оставя кервана си и да ида на разходка, моите слуги могат да откраднат нещо. Аз трябва да бъда наблизо, за да не разграбят богатството ми.
Мъдрерцът с разбиране кимнал с глава и казал:
– Тогава те каня в моята скромна хижа. През нощта е студено и духа силен вятър, а аз имам печка. Ще бъдеш на топло и сухо. Ще се наспиш добре.
Търговецът възразил:
– Не, трудно ще мога да заспя, тъй като ще се безпокоя за моето богатство. Могат да нападнат разбойници, а оръжие имам само аз. Така че ще остана, за да охранявам богатството си.
Тогава мъдрецът казал:
– Ти имаш камили, слуги и много скъп товар. Ти казваш, че владееш всичко това, че си свободен и щастлив. Но погледни, ти не можеш да оставиш кервана си даже за един час, тъй като си силно привързан към богатството си. Къде е свободата ти? През нощта не можеш да заспиш, защото се страхуваш от разбойници. Къде е щастието ти? Ти мислиш, че богатството ти дава свобода и щастие, но то те връзва и ти внушава страх. Не ти владееш богатството, а то те притежава.
Замислил се търговецът и се съгласил:
– В това ти си прав. Но в каво се състои твоята свобода?
Мъдрецът казал:
– Аз нямам материално богатство, освен тези дрехи, старата къща, торбата с брашното и приборите за готвене. Тези неща не ме правят щастлив. За това аз мога да ходя цял ден в гората и по планината, да се къпя в реката, без да се страхувам, че мога да изгубя това, което имам. Това е моята свобода.
– Но ти съвсем не изглеждаш нещастен, – отбелязал търговецът. – В какво се състои твоето щастие?
– Моето щастие се състои в разбирането, че това не е моя дом, не е моята храна, не са моите дрехи и това не е моето тяло. Всичко това ми дава Бог. За това не съм привързан към тези неша. Аз не бих ги загубил, защото не съм истинския им собственик. Защо да се притеснявам за всичко това? Ще дойде време и Бог ще прибере всичко, което ми е дал. Това може да стане всеки момент. За това съм благодарен на Бога за всяка минута от моя живот. Това е моето щастие. Благодаря на Бога, че не ми е дал повече, защото щях да стана алчен и зависим от преходни неща. Щях да да бъда горд и завистлив. Щях да нося оръжие и нощем нямаше да мога да спя, очаквайки нападение. Постоянно щях да следя за богатството си и щях да живея с илюзията, че богатството ми дава свобода и щастие. Това щеше да ме отдели от истинската ми природа и да загубя себе си.
Търговецът се намръщил и дълго мълчал.
– Усещам, че в думите ти има истина, – накрая казал той, – но как да достигна такова дълбоко разбиране? Как да се избавя от желанието да имам богатство? Как да се откажа от желанията си за скъпи удоволствия и материални възможности? Как мога да достигна твоята мъдрост и да стана свободен и щастлив?
– Ако не ти достига това, което ти казах, животът ще те научи на всичко останало, чрез твоя собствен опит.

Един мъж се обърнал към местния мъдрец:
– Кажи ми, какво да правя с моите родители? От старост са оглупели. Само плачат и мърморят. Да ги изпратя ли в някой старчески дом? Не мога да понасям всичко това вече.
Мъдрецът поклатил глава и казал:
– Трудно ти е, приятелю мой, напълно те разбирам. Но помисли добре! Когато ти лежеше в люлката, не се отличаваше с по-голям ум от този, който те имат сега. Ден и нощ ти не даваше почивка на родителите си и ги притесняваше с плач и викове. Колко ласки, търпение и любов са показали към теб, докато порастеш. Те са били готово да жертват живота си за теб.
Не напразно е писано: „Почитай баща си и майка си, за да се продължат дните ти на земята“.

Един човек казал на социалния работник:
– Страхувам се, че правите повече зло, отколкото добро.
– Защо?
– От двете условия за справедливост вие избирате само едното.
– Кое точно?
– Бедните имат право на хляб.
– А кое е второто условие?
– Бедните имат право на красота.