Когато Атила, предводителят на хуните, жестоко се разправил със всички градове на Европа и дошъл до Реймс град в Франция, насреща му излязъл един епископ и му казал:

– Кой си ти, който победи толкова царе и завладя толкова много земи и градове.

Атила казал:

– Аз съм цар на хуните, бич Божий.

Тогава епископа казал:

– Кой може да спре бича на Бога? Приветствам те и тъй като си бич Божий, направи така, като Бог ти е заповядал!

Тези думи силно докоснали хунът и той пощадил града. Кротките думи на епископа спасили града и жителите му..

Кротостта е истинско смирение, в което няма гордост. Това е сила, която не само побеждава врага, но и нравствено го възражда, изменя го и злото превръща в добро.

Както водата гаси разпаленият огън, така кротките думи усмиряват гнева.

Една врана като гледала как гъските се готвят да отлетят на юг, решила да замине с тях. Водача на ятото, когато разбрал желанието на враната, строго я погледнал и й казал:

– Ти не си прелетна птица, как ще летиш с нас?

Враната самонадеяно отговорила:

– Аз съм силна и ще успея!

– Както искаш, – казал водачът, – ще полетим и ще видим.

На сутринта ятото тръгнало, а с него и нашата героиня. Когато се спрели да нощуват, познайте кого нямало сред ятото? Да, вие сте абсолютно прави!….

Накрая, когато слънцето почти прибрало лъчите си, между почиващите птици се приземила уморена, гладна и разрошена врана.

Водачът дошъл при нея и казал:

– Врано, помисли си добре! Ние ще летим през морето. Три дена няма да спираме никъде за почивка. Няма да успееш!

– Глупости! Аз съм силна! Всичко мога! Ще успея!

На сутринта ятото отново продължило пътя си.

Три дена след като гъските прелетели морето, на хоризонта се появила черна точка. Да, това била враната. Изглеждала зле, едва дишала. Не била в състояние да каже нещо.

Гъските се събрали край нея, а водачът казал:

– Да, врано, ти наистина си силна! Ти успя!

– Оставете! Силна съм, но каква голяма глупачка съм!?

Веднъж свинята и кокошката видели по пътя да върви един изморен пътник.
Кокошката казала на свинята:
– Виж колко е изтощен! Да го нахраним ли с яйца и шунка?
Свинята казала:
– Да, но за теб това ще е дарение, а за мен жертвоприношение.

Маймуната и ракът излезли малко да се поразходят. Маймуната намерила на пътя костилка от праскова, а ракът оризова питка. Маймуната много искала да изяде питката, за това започнала да увещава рака да си разменят намерените неща. След дълги уговорки ракът дал оризовата питка на маймуната и взел костилката.

Маймуната грабнала питката и веднага я погълнала. А ракът запазил костилката, занесъл я у дома си, а през пролетта я посадил в земята.

От нея израснало дръвче. Растяло, растяло и накрая дало плодове сочни и сладки. Ракът много искал да си похапне праскови, но как да наведе клоните? За това повикал маймуната на помощ.

Дошла маймуната, качила се на дървото и от сочните плодове не могла да се откъсне, а за рака съвсем забравила.

Ракът чакал дълго по-дървото маймуната да му хвърли някоя праскова. А тя през това време се наяла, погледнала надолу и чак тогава си спомнила за рака. Засмяла се и му хвърлила една зелена, неузряла праскова.

Ракът се обидил и решил да научи маймуната как точно трябва да се отнася с него. Той извикал на помощ своите приятели хоросана, пчелата и кестена.. Мислили, мислили и накрая решили как да накажат маймуната.

Вечерта ракът повикал маймуната у дома си. Дошла тя и се разположила важно край огнището. Кестенът незабелязано се прокраднал и бързо се шмугнал в огъня. Лежи си и се препича.

Тъкмо маймуната се почесала и кестена изскочил от огъня върху краката й. Тя закрещяла и скочила. Изведнъж я нападнала пчела и започнала безпощадно да я жили.

Маймуната хукнала да бяга от къщата на рака, но се спънала в хоросана и се проснала по средата на стаята. Разбрала маймуната, че ракът я наказва за това, че го е обидила. Извинила му се пред приятелите му.

Ракът й простил. А маймуната добре запомнила този урок и след това никога повече не се държала лошо с него.

Наблизо течеше река. Облаци плуваха нанякъде. По пътя вървеше човек, а пътя му съвсем не бе лек.

И този човек мечтаеше да си построи някъде дом. Да се засели и да живее щастливо в него.

Когато се уморяваше пееше за своята мечта.

Домът, както знаете всички, не са стените и прозорците. Масата и столовете не са това, което правят дома.

Домът е там, където си готов да се връщаш отново и отново. Там, където си радостен, добър, нежен и понякога малко жесток, но все още жив.

Домът е там, където ви разбират, където ви очакват и се надяват на вас.

Там, където забравяш, че си лош, там е твоя дом.