Имало едно време едно птиче, което било много болно. То не можело да отлети на юг с останалите, за това ги изпратило с думите:

– Ще намеря някъде подслон, а напролет ще ви чакам тук.

Когато всички птици отлетели малкото птиче отишло при един дъб и го попитало:

– Мога ли да се скрия в клоните ти, за да не замръзна през зимата.

Но дъбът отказал. Той бил коравосърдечен и студен. Тогава птичето отишло при един клен със същата молба. Кленът бил по-любезен от дъба, но също не подслонил малкото.

Птичето започнало да моли наред всяко срещнато дърво, да го подслони за зимата. Но и брезата, трепетликата, върбата , бряста, …. му отказали.

Дошъл първият сняг и птичето се било вече отчаяло. Пред него се изпречил един бор. С последна надежда, премръзнало и останало без сили, то едва промълвило:

– Ще ме приютиш ли през зимата?

– Не мога да ти предложа кой знае каква закрила, – казал борът. – Имам само иглички, а те пропускат вятъра и студа.

– Няма значение, – казало птичето треперейки.

Борът се съгласил и прибрал премръзналото птиче. Благодарение на закрилата на бора малкото оцеляло през дългата зима.

Когато пролетта дошла и хълмовете грейнали в пъстра премяна, семейството на птичето се завърнало.

Създателят разбрал как дърветата се отнесли към малкото птиче и много се ядосал.

– Как не пожалихте клетото птиче , изпаднало в беда? – рекъл Той.

– Съжаляваме, – стенели дърветата.

– Заслужавате да ви накажа, – заявил Създателят.

От тогава всички дървета губят листата си наесен. Само иглолистните дървета остават зелени през зимата, заради милостта, която борът проявил към малкото птиче.

Веднъж един търговец отишъл в друга страна и се озовал в странен град, в който всички жители били оковани.
Търговецът си помислил: „Ако ми сложат и на мен окови, какво ще правя тогава?“
Неочаквано до него се появила стражата и виждайки свободен човек го оковала. Загубвайки възможността да се завърне у дома, търговецът много се притеснил. Той попитал нещастните граждани:
– Защо сте в окови?
А те му казали:
– Такива са порядките в града.
Търговецът попитал:
– Нима сте обречени цял живот да носите окови?
Хората му казали:
– Понякога в града идва старец, който е свободен и не носи окови. Само той знае как човек може да се освободи от тях. Той много рядко се появява, за това мнозина се съмняват дали това е истина.
„Няма какво да се прави, казал си търговецът, – може би ще видя старецът и ще разбера как да се отърва от оковите“.
Минали много години. Търговецът остарял и побелял. И един ден той видял старец да върви по улицата, свободен без окови.
– Дядо, – извикал затворникът, – помогни ми да се отърва от това бреме.
– Синко, казал старецът, – мислено си кажи: „Нека охраната веднага ме освободи от оковите“ и вие ще бъдете свободен.
Търговецът помислил, че това е грозна шега, но решил да опита и произнесъл за себе си заветните думи. Изведнъж се появила стражата и го освободила от оковите.
Търговецът побързал да напусне града, чудейки на случилото се. Когато излязъл от града, той отново видял старецът, който му помогнал да се освободи.
– Дядо, кажи ми, – обърнал се към него търговецът, – в какво се крие тайната на този странен град?
– Този град не е обикновен, – отговорил старецът, – защото в него хората стават затворници и се освобождават от робството, само ако си помислят за това. Ти се спаси, защото повярва на думите ми. А тези, които не ми вярват, остават затворници в този град и аз не мога да им помогна с нищо.

Една възрастна жена, забелязала, че петел ѝ винаги кукурига преди изгрев слънце. Поради това стигнала до заключението, че слънцето изгрява само защото петела ѝ кукуригал.
Когато петелът умрял, тя побързала да го замени с друг, защото много се страхувала, че на следващата сутрин слънцето без петел няма да изгрее.
Един ден жената се скарала със съседите си. Тя напусна селото с петела и се преместила на друго място.
На следващата сутрин петел изкукуригал и малко по-късно слънцето започнало бавно да се издига на хоризонта. Тя отново се убедила, че слънцето се издига само заради нея, а предното село, където е била, все още тънело в тъмнина. Нищо, те сами са си го направили!
На старата жена ѝ било много интересно, защо селяните не идват при нея с молби, да се върне в селото с петела си.
Тя си обяснявала това с тяхната упоритост и глупост.

Ранното сутрешно слънце събуди гората. Семейство мечки се надигна от бърлогата.
Малкия мечок тича към масата сяда на стола си и поглежда в малката си чинийка, но там няма нищо.
– Кой е изял кашата от паничката ми? – пищи разстроено мечето.
Идва бащата мечок, сада на големия си стол и мощно изрева:
– Кой ми е изял кашата?
Майката мечка крещи от края на поляната:
– Всяка сутрин едно и също! Аз още не съм приготвила тази глупава каша!

Веднъж трима братя видели Щастието седящо в една яма. Един от братята отишъл към ямата и помолил Щастието да му даде пари. То го дарило с много пари и той си тръгнал щастлив.
Другият брат поискал красива жена. Щом я получил веднага тръгнал с нея, извън себе си от щастие.
Третия брат се наклонил над ямата.
– Какво искаш? – попитало Щатието.
– А на теб какво ти е нужно? – попитал братът.
– Извади ме от тук, – помолило Щастието.
Братът протегнал ръка, изкарал Щастието от ямата, обърнал се и потеглил нанякъде….
А Щастието тръгнало след него ….