През 1976 г. прогресивния данък на доходите на писателка Астрид Линдгрен съставлявал 102%.
Написаната от нея статия предизвикала ожесточени дебати.
Те, както се смята, са били причината да не попадне в правителството Шведската социалдемократическа партия след поредните избори, за първи път от 40 години насам.
Така една сатирична статия предизвикала поражение във изборите на партия, която властвала цели 40 години.

Цената може да варира в зависимост от важността на събраните данни.
Издание на Financial Times публикува стойността на данните на интернет потребители, както и списък на компаниите открито продаващи информация за потребителя. Оказало се, че „оптималната“ цена на досие с база данни, в които влизат име, пол, възраст и местоположение, за един човек е 0,0005 щатски долара.
За информация относно доходите и колко плащат при покупките си хората, цената е два пъти повече, или около 0,001 долара.
Сайтът LeadsPlease.com продават открито информация за болни от рак или диабет, само за 0.26 долара на човек. Освен това за търговците на едро се предлагат изгодни цени и отстъпки. При това компанията твърди, че получава данни от самите потребители.
Data продава потребителски данни, като ги сортира според платежоспособността и качеството на кредитните обмени. Компанията разполага с данни за всички родили се деца, освен това може да даде информация и за родилките.
Експерти от The Financial Times обръщат внимание на пропуски в законодателството в областта на защитата на личните данни. В края на краищата, в повечето случаи, събирането и продажбата на информация е напълно оправдано.

Група изследователи от Кент решили да разберат, какво наистина мотивира хората да дават пари за благотворителност. Резултатите били изненадващи.
Установили, че хората са склонни да жертват в съответствие със своите пристрастия и антипатии.
Някои, например, даряват средства на приют за кучета, просто защото ненавиждат котките.
Освен това, ако човек не е дал за нещо действително важно, той автоматически се оправдава, че това не съвпада с възгледите му, независимо от това, колко оправдани са те.
Един от анкетираните отказал да изпратите пари в чужбина, за жертвите на цунамито в Шри Ланка, защото си мислел, че парите „ще отидат за подкрепа на Мугабе и подобни хора.“

Когато Майкъл Петерсон видял, че малко момиченце потъва, той скочил във водата да я спасява.

Четири годишната Хавей той спасил, но след това се парализирал от гърдите до петите.

Карлиса Джонс, майката на Хавей, описва така трагичното гмуркане на Майкъл:

– Той се показа над водата с нея. Когато я хванах и се огледах, той плаваше на повърхността на водата.

Течението на реката било много бързо. Петерсон си счупил шията веднага щом попаднал във водата. Майкъл веднага след като извадил детето, бил откаран в болницата.

Петерсон е работил в строителството, но не е имал медицинска застраховка. Майкъл за втори път спасява човек. Преди няколко седмици е изкарал от кабината на камион шофьорът, секунди преди да се взриви двигателят.

– Той е направил това, което се надява другите да направят за него, – споделя майката на Майкъл.

Приятелите на Петерсон са основали фонд в местната банка, а във Фейсбук са направили страница, в която съобщават за състоянието на Майкъл.

Преди повече от 100 години железничарят Закарис Левал намерил на брега на Оранжевата река, намираща се в Африка, светещи камъчета, които се оказали диаманти.
Как ли тези скъпоценни камъни са попаднали там?
Оказало се, че вятърът носи диамантите от пустинята Намиб.
Хората не чакали някой да специално да ги покани и за броени месеци сред пустинните пясъци изникнал красив град Колманскоп.
Лошото е, че диамантите скоро свършили. Хората уморени от сушата, високите температури и пясъчните бури започнали да напускат града.
Така Колманскоп постепенно се превърнал в град призрак. Улиците и домовете му били почти засипани с пясък.
От една страна гледката е ужасяваща и действа депресиращо, но от друга се е създал музей на „безумието и алчността на човека“ под открито небе.