Той е основател на Duty Free. На 81 години е направил състояние от 7,5 милиарда долара. Не разполага с кола и лети в икономични класи. Живее под наем.

Чък Фийни носи електронен часовник за 15 кинти и смачкана риза. В неговата родина , го приемат за американски турист. Вместо ресторанти предпочита закусвални, използва магазини за намалени стоки, пътува с метро или такси.

Човек би го сметнал за скъперник, който трепери над всяка стотинка, ако не беше факта, че през последните 30 години той е дал за благотворителност 6 милиарда долара. Средствата са използвани за образование, здравеопазване, наука, снабдяването на старчески домове в САЩ, Виетнам, Австралия, Южна Африка, Ирландия, Бермуда.

Той няма да се спре и планира до края на 2016 г., за подпомагане на нуждаещите се, да даде всичките си останали пари.

Въпреки делата си, той е искал да остане в сянка и през първите 15 години успявал да се укрие. След като бил „разобличен“, той си останал скромен човек.

Чък Фийни е невероятен човек. Започва бизнеса си от дъното. В продължение на няколко години успял да създаде компания от 200 сътрудници в 27 държави. Неговите доходи растели с голяма скорост, тъй като по-голяма част от тях ги давал в благотворителния фонд The Atlantic Philanthropies.

„Аз съм убеден, че е много по-забавно да се получи, когато се дават пари и ще видите как нещо идва чрез тях, като например в болница. Това е логично – да се инвестира в добри дела, а не да се слагат в банкова сметка и да се натрупват и натрупват, „- казва Фийни.

Това е един перфектен модел за подражание, как да се прави добро в живота

P { margin-bottom: 0.21cm; }

– Хайде да играем на война, – казало едно момче на друго, – както възрастните го правят.

– Аз не знам как се прави това, – отговорило другото момче.

– Аз ще ти покажа, – казало първото, – тук ще сложа камък и ще кажа, че е мой. Ти ще ми кажеш, че е твой. Така започва спор, а след това и война.

Сложили камъка и първото момче казало:

– Този камък е мой!

– Не, – казало другото момче, – той е мой!

– Казвам ти, че той е мой, – настоявало първото момче.

– Ако е твой, вземи си го, – казало другото момче.

И така спорът приключил и нямало война.

За съжаление не всички спорове така бързо и безобидно приключват. Понякога от малка кавга се получава истинска война със всичките ѝ последствия.

Кавгата е следствие от взаимна вражда, упрек, обвинения и препирни. Преди пламъка има пара и дим, а преди кръвопролитието кавга. Горещият спор запалва огън, а острата кавга пролива кръв. С кавга не се стига до нищо хубаво. От опит се знае, че хора подложени на влиянието на кавгата, веднага избухват.

„Винаги съм се опитвал да не се ядосвам и да отстъпвам при кавга, – казва Лев Толстой, – така съм постигал и мир, а след това и сам се успокоявал. Почти винаги съм съжалявал, че кавгата не е била прекратена още в самото начало“.

Старай се в спор думите ти да бъдат спокойни, а доводите аргументирани. Не предизвиквай противника, а го убеди. Една ирландска народна мъдрост казва: „По-добре твърдост без гняв, настойчивост без скандали, вежливост без надменност.“ А руската добавя: „По-добре е да се избягва кавгата, отколкото да се прекрати.“

Нека да бъдем мирни хора!

Ето и такъв дизайнерски шедьовър на реклама се е появил. Идеята е проста. Осъществена е много лесно и ярко.

Целта е да се напомни на човека и да го накарат да се замисли, каква сума пари отиват за неговата глупава привичка.

Интересното е, че към чувството за самосъхранение вече се е апелирало не еднократно. Лепели са на кутиите с цигари картинки с болни от туберкулоза и какви ли не още ужаси, но хората продължават да пушат.

Как ли ще подейства тази социална реклама? Дали ще има по-силен ефект?

Излиза, че по-обидно е за човек да загуби пари, отколкото собственото си здраве.

Провалили сте се в покорство, не поради липса на любов, а напротив –  загубили сте  обичта, защото никога не сте се опитвали да се покорявате.

Нима обичта не означава равенство и свободно съдружие? Всички трябва да бъдем защитени от алчността на другия, защото сме паднали.

Равенство пред закона, равенство в доходите това е добре. Равенството пази живота, но не го създава. То е лекарство, но не е храна. Все едно да се опитвате да се стоплите на нарисуван огън. Ухажването не е чувало за равенство, зачатието също. Какво общо има свободното съдружие с всичко това?

Да срещнете заедно радостта и страданието, това е дружба. Да се радвате или да страдате един от друг, не е. Дружбата е свенлива, а покорството и смирението са необходими.

Не слагайте равенство там, където не му е мястото. Властта и подчинението са по-скоро танц, отколкото диктатура, особено между мъжът и жената, където ролите се менят.

Опитайте да си представите нашия свят без мобилни технологии и Интернет.
Какво ще загубите ако нямате електронна поща, не можете да споделите Twitter-съобщения? А новините и статусите във Facebook?
Смях не смах, но човечеството до там е достигнало, че за него жизнено важни са станали електричеството и електроните средства за комуникация.
Ако те се загубят пропадаме в бездната на Средновековието?!