Н. М. Карамзин пише, че в едно село на Симбирската губерния живеел земеделецът Флор Силин. Той бил трудолюбив човек. Навреме изорал земята и посял, за това това, което се родило при него било по-добро, отколкото при другите.
Дошла година, през която нямало никаква реколта, трева и хляб. Само Силин имал достатъчно хляб, останал от предишната реколта. Всички хора решили, че сега Флор ще се възползва от бедата. Каквато цена за хляба поиска, такава щели да му дадат. Нуждата не допуска да се пазарят.
Флор повикал при себе си бедните селяни и казал:
– Вие нямате хляб, а аз има много. Вземете си, колкото ви е нужно, докато изкарате новата реколта.
Разбрали за предложението на Силин, хора от други селища дошли при него за хляб. Той не отказал на никого.
На следващата година реколтата била добра. Събрали селяните кой колкото дължал на Флор и му го занесли, а той нищо не взел и казал:
– Тази година и при мен се роди много, благодарете на Бога, не на мен. А ако имате излишък раздайте го на бедните.
Хората така и направили.
Човек оказващ щедра помощ на нуждаещите се и бедните, живее със спокойна съвест. А когато застане пред Праведния Съдия ще намери голяма милост и ще чуе думите: „Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света“.

Да почиташ означава да уважаваш, да отдаваш любов и почест.
Веднъж спартанците пристигнали в Атина, за да присъстват на тамошните зрелища. Залата била препълнена.
Влязъл старец и започнал да си търси място да седне. Но всички места били заети от млади хора. Спартанците били удивени, че нито един от юношите не станал и не отстъпил мястото си на стареца.
Когато старецът приближил спартанците, те всички се изправили от местата си, за да му отстъпят място. Те били така възпитани, да почитат старите хора.
Господ също се грижи за възрастните хора. Той ги поддържа и охранява.
За съжаление, в наши дни има даже и сред християните, невъзпитани младежи, които не уважават възрастните хора.
Бог ви призовава днес, драги млади приятели, да последвате примера на спартанците и Господа в  благочестие, доброта, любов и грижа за възрастните хора.

Навярно ще кажете, че повечето хора, които слушат музика се държат съвсем нормално и прилично. Музиката помага на много хора.
Въпроса е, че не трябва да се стига до крайности……
Злоупотребите стават не само в музиката. Тенденциите в обществото са да го търкулнат към бездната на безсмисленото потребление и едновременно с това да спадне влиянието на моралните ценности.
Понякога хората наистина забравят да правят много неща, заради тези новоизлюпени джаджи. Скоро компютрите ще направят всичко за нас и това не е прогрес, а деградация.
В основата на тази картинка са залегнали три неща:
1. Не чувам молбите за помощ.
2. Не забелязвам нуждаещите се.
3. Мълча за Спасителят Исус.

Скоро монахиня в Германия разкрила такива факти на конференция.Тя е направила самостоятелно разследване по случаите.
Причината за това разследване било отношението на фундаменталисти мюсюлмани спрямо християните в Сирия.
Жената е разбрала, че мюсюлмани безжалостно убиват християни. Събират кръвта им в бутилки. Всяка бутилка се продава за 100 хиляди долара.
Мюсюлмани от Саудитска Арабия, които купуват тази кръв, си мият ръцете в нея, като вярват, че това ще изкупи греховете им.
Вярно казва Библията: „…. идва времето, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че така служи на Бога“.

Лято е. Родителите изпращат малкия си син на гости при баба му и дядо му. По пътя детето е съпроводено от баба си.
Автобусът лети. Покрай него минават малки селца, високи дървета, гори и бълбукащи чешми. Край пътя има доста малки паметни плочи, напомнящи жертвите от пътно транспортите произшествия станали на това място.
Детето се обръща към баба си и пита:
– Какви са тези паметници? Защо са поставени тук?
Бабата неохотно обяснява:
– Станали са катастрофи, аварии и някой е загинал …. Пристигнали са бързо до края си…..
На внукът изскочиха очите от уплаха. Паниката надделя и детето едва не изкрещя:
– Ой, …… авария!