В САЩ и Канада е разпространена традицията да се хвърлят върху хокейния лед бейзболни шапки и играчки. Обикновенно това правят феновете, след като техния отбор е забил първия гол
Разновидност на тази традиция в Канада, се нарича Teddy Bear Toss. При нея на леда се хвърлят плюшени играчки и най-вече мечета.
Този обичай се провежда в навечерието на Рождество и има благотворителен характер. След това играчките от леда се изпращат като коледни подаръци в приюти и домове за сираци.
На брега на морето стояла самотна къщичка. Там живеела една бедна вдовица. Брегът под къщичката бил скалист и стръмен. Това място било много опасно за всички плаващи в морето. Много пъти бедната жена наблюдавала със ужас, как рибарски лодки се борят с вълните. Чувала и виковете на умиращите хора.
Една бурна нощ, когато вятърът виел злокобно в комина, жената не могла да заспи. Тя си мислила за хората, които умирали в тази ужасна нощ, близо до брега, до нейната колиба.
Изведнъж я споходило щастливо хрумване. Нейния дом стоял доста високо, а прозорецът ѝ гледал към морето. Тя си помислила, че ако постави лампата на прозореца ще предупреди всички в морето за опасната близост на брега. Така и направила. Оттогава през всяка бурна нощ нейната лампа горяла на прозореца и много хора се спасили, благодарение на тази светлина.
Всички добри неща трябва да вършим на време и на място. Ако някой се нуждае от помощ помогни му. Обидят ли те – прости…..
Добрите дела са израз на добри чувства. Те говорят много повече от думите. Думите назидават, а делата убеждават.
Рилският манастир през 2012г. ще започне да строи собствена електростанция. Излишната енергия ще бъде продавана.
За строителния проект е получено финансиране от 2,9 милиона евро. В бъдеще електроцентралата ще дава 750 киловата електроенергия на манастира.
Това е първият църковен проект в областта на енергетиката. Неговото финансиране напълно е поето от Международния фонд „Козлодуй“.
Излишната енергия ще бъде продавана, а постъпленията от продажбата ѝ ще бъдат използвани за реставрация, поддръжка на сградите на манастира и други обществени сгради в Рила.
В първите години от средствата получени от продажбата на енергия се предвижда да се направи топлоизолация на покрива и стените на манастира, също и да се заменят прозорците.
Средствата от продажбата на енергия в следващите десет години ще бъдат изразходвани за финансиране на ремонт на училища и детски градини в Рила планина.
По-рано дългият нокът на кутрето се използвал за точна дозировка на кокаина. Други си пускали такъв нокът, за да подражават на някого. Сега в Европа това е проява на невъзпитаност, маниер, който не се приема в доброто общество.
Своето начало той води от негрите. През 70-80-те години в Америка дълъг нокът на кутрето имали наркоманите и продавачите на дрога, които първоначално били само негри. Така те отглеждали натурална „лопатка“, с която загребвали наркотика, дори съществувала специална мярка , наречена „нокът“.
В Франция през ХVII век сред аристокрацията било прието да се запазва нокътя на кутрето по-дълъг. Според придворния етикет било прието, не да се чука на вратата, а да се подраска по нея. Освен това такъв нокът се използвал за отваряне на писма, когато под ръка не са имали нож.
Тъй като шпагата се държала с дясна ръка, по-голям нокът се допускал само на лявото кутре. Ако някой държал оръжието си в лявата ръка, то той правел това само с три пръста – показалец, среден и безимен. Традицията да се използва нокътя вместо нож изчезнала в началото на ХХ век, когато писмата започнали да се запечатват не с восък, а с лепило.
По едно време дългият нокът на кутрето бил белег за всеки масон. Такъв е имал и Пушкин, заради което смятали, че той е бил масон.
Дълго време помощник машинистът е притежавал такъв нокът, за да премества лентата, която показвала скоростта, спирачния път, …това било нещо, като „черната кутия“ в самолет.
Такъв белег имали и крадците. По този начин, те искали да подчертаят ненавистта си към труда. Това е било характерно за 40-50-те години на миналия век.
Японски архитектурно студио Torafu Architects е разработило необичайна чаша, която може да се раздели на две части и свободно да се прикрепи на всеки свободен вътрешен ъгъл в стаята.
За чашата са предложени няколко варианта за монтаж. Вследствие, на което тя може свободно да се прикрепи към ъгъл и едновременно да изпълнява ролята на маса и съд за съхраняване на течност.
Чашата има диаметър 400 милиметра. Направена е от гъвкав и лек шперплат сегментиран с красиви рисунки. В основата ѝ лежи триъгълник.
Чашата може да се превърне в модерен минималистичен интериор в спалня, където почти винаги не достига пространство за всички видове малки неща, които искаш да имаш под ръка и да не се набиват на око.
Такава чаша може да поставите близо до креслото си, където обичате да четете и да пиете чай. Ако всички ъгли в стаята ви са заети, то универсалната чаша ще се превърне в тривиална необходимост от рода „направи-разглоби”.