Срещнали се веднъж по пътя двама мъже, запознали се, поразговорили се. Единият бил Мартин, а другият Марк. Те идвали отдалече, от различни крайща на света. Целат им била мъдреца Светозар. Труден бил пътя им.
Мартин оставил жена и деца, метнал на гърба си една торба и тръгнал на другия край на света при стареца Светозар, за да узнае от него, къде да намери щастието си.
На Марк умряла жена му. Оставил седемте си деца на старата баба, метнал торба на рамо и тръгнал  и той към Светозар, за да узнае как да живее по нататък.
Когато се срещнали решили да върват заедно. Вървели известно време и стигнали до дома на мъдреца. Той ги чакал на прага на къщичката си. Те били много изненадани, когато разбрали, че старецът очаквал идването им. Усетил недоумението им старецът казал:
– Знам за какво сте дошли при мен. Ще ви помогна, ако и вие ми помогнете.
Смаяните мъже се съгласили да помогнат въпреки, че не знаели как.
Стареца помолил Мартин да му даде торбата си и той му я дал. Взимайки я, мъдреца я изсипал на земята. От нея изпаднали стотици торбички. Мартин недоумявал, от къде са се взели. Когато тръгвал от къщи, той сложил в торбата си няколко ризи и хляб.
Мъдреца започнал да развързва и изсипва всяка торбичка на земята. В една от тях имало стърготини, в друга ръждясали пирони, в третата глина, в четвъртата смачкана хартия, в петата парцаливи дрипи……Всичко, което намерил мъдреца в торбичките било мръсотия, боклук и ненужни вещи. Старецът погледнал Мартин и казал:
– Търсиш щастие, а защо събираш всичко, от което трябва да се отървеш. Всички тези неща имат съвсем друг смисъл и се наричат по друг начин. Парцаливите, остаряващи и никому ненужни неща са обидите. Стърготините, това е фалшивата суета, която носи само вреда. Глината е израз на празните приказки. Мръсната хартия изразява осъждението, а разкъсаните парцали – съд и спорове, които на никого не са нужни. Всички тези неща ти си събирал в живота си и си ги трупал в сърцето си. С този товар, ти не можеш да постигнеш щастие в живота си. Децата и жена ти са нещастни с теб, независимо от това колко си работил или колко си припечелвал, защото в теб те не са видели истинския баща и съпруг. Твоето мърморене и суета са породили още повече грешки и недостатъци, безпаричие и огорчения. Дори и да ти се е случвало нещо радостно в живота, ти все си бил недоволен. Съветвам те, да преосмислиш всичко това и когато осъзнаеш какво точно ти пречи в живота, да го премахнеш.
След това старецът се обърнал и към Марк. От неговата торба изсипал големи и тежки кръстове. Марк изненадан седнал на земята и загубил дар слово. Мъдрецът тъжно се усмихнал и казал:
– Малко ли ти е да носиш собственият си кръст, та си понесъл и тези на децата си? Рано си загубил родителите си и за това си взел всичко в свои ръце. Помагал си на съседите си, грижел си се за баба си, …., но всичко си вършел сам. Ти смяташ, че другите не биха могли да се справят с нещата така добре, както го правиш ти. За това ти си започнал да крещиш на жена си, че не е направила нещо както трябва, че яденето, което е сготвила не се прави така….Започнал си да учиш и съседите как да живеят и да им налагаш своето мнение. Децата си не си допускал до никаква работа, а ако нещо са направели сами, то не е било по твоя начин и ти си се сърдел. За това и децата ти са престанали да ти помагат, а ти от това си станал още по недоволен. Вечно  си се оплаквал, че те само спят, ядат и си живеят без да вършат нищо. Ето какво ти е нужно, – старецът взел един кръст и го дал на Марк. – а останалите раздай на децата си и повече не ги носи. За това, че си носил всичко на гърба си, децата ти са престанали да те уважават и да те слушат, жена ти умря, съседите вече не разговарят с теб. Къде загуби истината за живота?
Светозар замълчал. Марк и Мартин стояли пред него засрамени и обезсърчени. След кратка пауза мъдрецът казал:
– Идете си в къщи и ако сте разбрали всичко, което ви казах, ще живеете щастливо и радостно.
Всеки от мъжете събрал торбичките си в голямата торба и тръгнали към къщи. Вървели дълго и мислили върху думите на Светозар.
Когато Мартин се прибрал в къщи, децата и жена му не могли да го познаят. Той излъчвал радост, спокойствие, мир и любов. Мартин отворил своята торба, за да покаже недостатъците на семейството си, но там се оказала само една бяла роза. Първоначално се изненадал, но после разбрал, че е намерил щастието, което цял живот е търсел.
Марк също дълго вървял и си мислел, как се е превърнал в обсебващ и недоверчив човек. Задавал си въпроса, защо виждал в хората само лошото? Когато си дошъл в къщи, Марк поискал от всички прошка. Той изсипал своята торба, но от там не изпаднали седем кръста, а седем червени рози. Разбрал, че му е било простено. Раздал цветята на децата си и ги благословил.
Елате и донесете светлина на хората, и не събирайте повече негодувание, завист, ревност, осъждане…..

Когато чуете думата „етажерка“, каква асоциация предизвиква тя у вас? Рафтове на стената? Стелажи? Рафтове в гардероба?
Харесвам рафтове на необичайни места, като в  ъгъла, не е толкова необичайни, но се среща рядко или на перваза на прозореца. А какво ще кажете за рафтове върху стола?
Това е доста нестандарто, но добре ще пасне на малка квартира. Този вариант удовлетворява два проблема, книгите са винаги прибрани на неизползвано място и са по ръка.
Е седалката може да е доста корава, но това е поправимо с една мека възглавница. Това може да стане и върху кресло, то е меко и има приемлив вид.

Чистите ли къщата си? Перете ли редовно дрехите си? Миете ли съдовете си?….Мисля, че всеки човек, в една или друга степен, се грижи за своя външен вид и за дома си. Но защо толкова малко обръщаме внимание на вътрешното си състояние? Защо не прочистим съзнанието си от разрушителните мисли? Защо не освобождаваме душата си от натрупания боклук, съдържащ стари обиди, лоши преживявания, детски комплекси и други натрупвания, които ни пречат да живеем? Ние преживяваме и страдаме постоянно, губим сили и енергия, които са ни нужни за изграждане на пълноценен и щастлив живот.
Има толкова много мъже и жени край нас, които отделят много време и сили, за да подобрят външния си вид в фитнес залите и козметичните салони. Но за промяна на душата си изобщо не мислят.
Разберете ме правилно! Не смятам, че човек не трябва да отделя време за външния си вид, но мисля, че външната красота трябва да съответства на вътрешната. Именно така се стига до хармония между формата и съдържанието.
Вероятно много от вас са срещали хора, които са красиви не само външно, но имат и богат вътрешен мир, който излъчва доброта, радост и жизнелюбие. И ако срещнете такива хора, то тази среща се помни за цял живот. Те са способни да изменят живота на околните все едно им дават от своята светлина и енергия. С тях е трудно да се разделиш.
Искате ли да бъдете един от тях? Започнете от боклука натрупан в душата ви и не го оставяйте за по нататък, защото ще бъде препънка и препятствие в живота ви.

Американските учени са склонни да приравнят танорексията, зависимостта от слънцето, до пристрастяването към алкохола и наркотиците.
Според изследователите болни от танорексия са доста. Желанието за добиване на загар, учените смятат, че е аналогичен на желанието за използване на стимуланти. Зависимите от получаване на слънчев загар са хора, които не желаят да съкратят времето, което прекарват на слънце. Главната им цел  е, колкото може повече да бъдат на слънце. Тези хора получават рак на кожата, но все пак продължават да се препичат. Този тип поведение е типично за хора, страдащи и от други видове зависимости.
Повече от половината постоянни посетители, които посещават солариумите страдат от същия тип зависимост.
Edinof Brion твърди, че слънчевата светлина активира прилива на кръв към тези участъци от главния мозък, които отговарят за удоволствието и пристрастяването. При липса на ултравиолетови лъчи, пациента се опитва да си възвърне еуфорията и отново попада под палещите лъчи, а когато няма естествени такива посещава ежедневно солариум.

При майстора по стрелба дошли трима нови.
– Ти си най-добрия стрелец в света! Ние също искаме да станем такива и да продължим делото ти.
– Мога да ви науча да стреляте с лък, да ви разкрия всички тайни и умения на това изкуство, но за свой ученик ще взема само един от вас. Той ще стане не само най-добрия стрелец, но и най-успешния човек.
За да си избере ученик, майсторът предложил на тримата малко изпитание. Сложил мишена на  едно дърво  и попитал първият кандидат:
– Какво виждаш пред себе си?
– Виждам дърво, на което виси мишена.
– И какво друго? – попитал майсторът.
– Отзад виждам поляна, на която растат цветя.
– Добре,- казал майсторът и повикал вторият претендент. – А ти какво виждаш пред себе си?
– Виждам мишена, дърво. поляна, цветя, небе.
– Добре, – казал майсторът и задал същият въпрос и на третият от тях. – А какво виждаш ти?
– Пред себе си виждам мишена.
– Добре, а друго?
– Нищо повече! Най-важното е мишената и аз виждам само нея!
– Браво! – казал учителя. – Ти ще имаш големи успехи в живота. Теб ще взема за свой ученик.
Когато човек има цел, всичко останало няма заначение.