В САЩ президентът се избира не пряко от народа, а от така наречената избирателната колегия.

Броят на избирателите в даден щата е равен на броя на неговите представители в Конгреса, зависещи от числеността на населението.

Всеки гражданин има право да даде своя глас. След това всеки щат определя своя победите и всички избиратели от този щат гласуват за него на принципа „победителят получава всичко“.

Поради тази система три пъти в историята президент е станал кандидат, който не е събрал мнозинство от народния вот.

Последният такъв случай е станал през 2000 г., когато за президент е избран Джордж Буш младши.

Теоретично при екстремални значение на всички показатели човек може да спечели изборите, набирайки само 22% от народния вот.

Глеб Попов е надарен музикант, лауреат на международни фестивали.
Но за това знаят малко хора, защото Глеб е аутист.

Той няма диплома за музикално образование, нито може да си намери работа като музикант.

Неговият живот е съсредоточен само в музиката. Семейството му се състои от майка и брат.

Дмитрий Попов е като всички останали хора. Той работи като диригент. С Глеб са не само братя, но и големи приятели. 40 години вече живеят под един покрив.

– Глеб е много талантлив, – казва брат му.

Ако не е семейството, нямаше да има Глеб Попов.

Все някой трябва да се противопоставя на психиатрите, лекуващи Глеб с невролептици. Да се застъпва за него на двора, да му помага да научи таблицата за умножение.

Когато Глеб бил изхвърлен от музикалното училище за двойка по математика,  неговото семейство го качвали на влака от Минск до Москва, за да взима частни уроци при известната Вера Дулова.

Те се молят с него, преди изявите му. Поръчват автобус за да бъде Глеб отведен на поредния благотворителен концерт.
Какво става с такива хора като Глеб, ако нямат поддръжка от семейството си?

Елена има двама братя. Единият от тях Алекс е аутист. Тя споделя, че по поведение той много се различава от другите деца.

Алекс е растял пред очите на сестра си и тя не е забелязвала тези негови особености. Но други хора, когато разберат, че брат ѝ е аутист, странят от него.

– Аз не смятам аутизмът за заболяване, – казва Елена, – по-скоро е обратното. Много хора с аутизъм се отличават с своеобразен начин на мислене и имат ярко изразени способности.

На Елена винаги ѝ е весело с Алекс. Всички, които се запознаят с него, могат да поиграят с него на „догонване“.

Той е прекрасен брат, според Елена и по своему изразява любовта си.

Много хора, които срещат Елена и Алекс се опитват да разговарят с момчето. Вижда се искрена усмивка не само на устните на Алекс, но и на хората, които контактуват с него, а това е добра новина.

Елена очаква, че в бъдеще брат ѝ ще постигне много, ще стане творческа личност и всеки ще може да общува с него.

Ваньо не е като другите. Понякога на улицата се държи доста необичайно.

Сестра му често се шегува:

– Гледам го и не мога да го позная.

В действителност тя много обича брат си. Заедно с него тя прекарва много весело.

Тичат, играя, той я носи на гръб, а понякога ѝ говори смешни и непонятни думи:

– Ау пау, хайхото, ….

С Иван може да се играе на топка, домино и други игри. Майка му го учи да смята.

Като си помисли човек, повечето от гениите са малко странни. Така че в странността няма нищо лошо.

Един младеж бил истински геймър. По цял ден играел на разни игри.

Неговата приятелка била постоянно изнервена от това и един ден го изоставила.

След около месец двамата се срещнали случайно и си поговорили.

И изведнъж се оказало, че младежът даже не знаел, че са се разделили.

Момичето изпаднало в шок.

Хубаво е да блуждаеш и да се скиташ във виртуалния свят, но да не знаеш какво става край теб, особено ако това лично те засяга, това вече е прекалено ….