Преди няколко години за Рождество била издадена една книжка с необичайно заглавие: “ Ако не беше дошъл Христос“. В нея се разказвало за свещеник, който в навечерието на Рождество сънувал свят, в който Исус никога не се е раждал.

В съня си забелязал, че няма никакви приготовления за празника. Никой не споменавал за Христос. Излязъл на улицата, а там нямало нито една църква. Върнал се в стаята си, а там всички книги за Спасителя били изчезнали.

Някой позвънял на вратата.  Малко момиченце го викало да навести умиращата му майка. Той побързал след детето. Когато влязъл в стаята на болната, седнал на края на леглото и казал:

– Аз ви нося думи на утеха.

Отворил Библията, но тя завършвала с книгата на Малахия. Новият завет отсъствал, нямало и думи за надежда и спасение. Той навел глава и заедно заплакал с болната отчаяно.

Два дни по-късно свещеникът стоял на гробището и присъствал при спускането на тлените останки на жената. Нямало думи за утеха, нямало и думи за възкресение, оставала само една безкрайна раздяла. Изведнъж той разбрал, че „Той не е дошъл“ и горчиво заплакал в съня си.

Внезапно се събудил от радостна песен идваща от близката църква. Станал и се зарадвал: „Той дойде“.

Нека да не забравяме в този ден радостната вест: „Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ“ Лук. 2:10,11.

Жител на Хюстън, Тексас, е решила да плати квитанция за един долар, която той получи през февруари 1953 година. Документът е издаден за паркиране.

По думите на мъжа на 1 февруари 1953 г., той паркира колата си на паркинга. В този ден постъпвал в армията. Паркираната кола взел баща му. На излизане от територията на паркинга  той получи чек, който, изглежда, е забравил да плати.

Американецът скоро ревизирал вещите си и сред тях намерил неплатената квитанция от преди 58 години.

Кметът на Хюстън заявил, че той лично ще приеме от американеца дължимата сума от един долар.

Игумен Георги и до днес помни тази странна история.

Наложило му се да изслуша предсмъртната изповед на един свещеник от един малък град в Гърция.

Свещеникът имал две деца с голяма разлика във възрастта. Голям син и много малка дъщеря. Синът му отишъл да учи в Атина, но бил убит. Трупът му намерили  в едно запустяло място. Изяснило се, че младежът е починал от побой. Синът на свещеникът бил благочестив човек и посещавал често църквата, но кръста, който носил на врата си не бил на него. Убиеца не бил открит.

След време дъщерята на свещеника пораснала. Тя се влюбила. Приятелят ѝ бил по-възрастен от нея но бил приет добре в дома на свещеника. Но страното е, че младежът не смеел да поиска ръката на момичето. Виждало се, че двамата се обичат, но нещо гнетяло мъжът.

Един ден той поискал да се изповяда пред бащата на любимата си. Признал, че много обича дъщеря му, но смята, че е недостоен за нея, защото е убиец. Едно време той се движел с много лоша компания. Гулял цяла нощ и попаднал на някакъв младеж във Атина. Той започнал да го изобличава и да го приканва към покаяние, но това още повече го озлобило и го пребил до смърт. Тогава от мъртвия младеж той взел един златен кръст. Когато го показал на свещеника, той познал, че бил на сина му. В този момент бащата имал чувството, че губи опора и едва не припаднал, но той се помолил на Бога и Той му дал сили. Младият мъж продължил:

– Вие виждате, че такъв човек не може да бъде съпруг на вашата дъщеря и не може да влезе във вашето семейство. Моля да ми простите.

Свещеникът събрал сили и казал:

– Как мога да не те приема в семейството си, щом Бог приема твоето покаяние?

Вдигнали сватба. Всички снимки на сина на свещеника били скрити под благовиден предлог. Така дъщерята никога не разбрала, че се е омъжила за убиеца на брат си. Тази тайна свещеникът запазил в себе си, но я разказал при личната си изповед преди смъртта си.

Жителката на Ипсиланти, Мичиган, случайно сложила току-що купените подаръци в друг автомобил.

Жената обяснява грешката си с това, че колата изглеждала точно, както техния семеен Ford Focus, а и ключовете точно паснали на багажника.

Американката останала потресена, когато разбрала, че колата с подаръците е тръгнала, а на близо бил паркиран семейния им Ford Focus, с който семейството дошло до магазина.

В чуждата кола попаднали чифт ботуши, два пуловера, парфюми и други дребни предмети на стойност 700 долара.

Млад човек на около 15 години влязал в автобуса. Момчето било много щастливо, че в колата нямало никой и то можело да седне където си поиска. То се настанило до прозореца удобно. Автобусът тръгнал и само след 20 минути се препълнил.

Младият човек седял до прозореца и слушал музика, като гледал през прозореца. И изведнъж една стара жена го потупала по рамото:

– Как не ви е срам. На вашите години аз отстъпвах мястото си на по-възрастните, а вие…

Към нея се присъединил и друг:

– Този младеж си седи тук, а болната възрастна жена трябва да стои права.

След 2-3 минути целият автобус се нахвърлил върху младежа. Той не издържал на този натиск и казал:

– Добре, аз ще стана, но на това място нека седне този, който не се срамува от думите си.

Неговото изказване предизвикало шок, но хората наоколо не спрели да мърморят.

Младежът трескаво започнал да търси нещо под седалката. От там извадил патерица.  Станал и се подпрял на нея. Всички учудено замрeли. На никого дори не можело да мине през ума такова нещо. Едва сега възрастната жена разбрала, защо младежа не обръщал внимание на никого.

До крайната спирка всички мълчали. А младежът пътувал прав, облегнат на патерицата. Трудно му било, но той стоял. Мястото до прозореца останало празно до последната спирка.