На мястото на разрушения хотел „Русия“ в Москва, където се планирало да бъде построен парк, сега се извършват археологически разкопки.
Възможно е предметите намерени при археологическите разкопки да бъдат изложени в новопостроения парк. Това ще бъде не само зона за отдих, но ще има и музей, в който ще се изложат предмети имащи културно-историческо значение.
Имало е  два проекта за строителство на това място, бизнес-хотел с офиси и апартаменти на площ около 400 хиляди квадратни метра и на Парламентарен център.
Поради това, че мястото се е намирало близо до Кремъл, допълнителни сгради биха довели до допълнителна тежест върху центъра на Москва. За това било предложено да се изгради на това място парк.
Решението да се разруши хотел „Русия“ е приета от властите в Москва през 2004 г., защото сградата е започнала да се разпада. През март 2006 г. започва работата по демонтиране на сградата и  приключва  през 2010 г.
В същото време, въпросът за по-нататъшното строителство на изчистения район, остава отворен.

Унгарски катерач, който е загубил крака, се е изкачил на  Лхотце висок 8516 м в Хималаите.
43-годишният катерач Ерюш Жол е достигнал Лхотце, след това се е върнал в лагер номер 4, разположен на височина 7900 м , а след това потеглил към лагер номер 3 намиращ се малко по-надолу.
Катерачът е поставил на риск своята протеза, но нищо сериозно не се е случило. Налагало му се е често да сваля протезата, а след това отново да я прикрепя, особено в по-трудните ситуации, като снежната буря по склона към върха.
Ерюш Жол е първият унгарски алпинист, покорил Еверест. Своето изкачване той е направил през 2002г.
Десния си крак Жол е загубил при падане в Татрите, Словакия през януари 2010г. Кракът му бил счупен на няколко места. Наложило се да бъде ампутирана частта под коляното.

Една част от нашата реалност е „виртуалната“.  Дали го осъзнаваме или не, дали я отхвърляме или приемаме, тя си е……
Със всяка измината година все по-трудно става отделянето на едната от другата.  В мрежата се отразяват новости, стават запознанства и кавги, разгарят се международни скандали и се организират революции. Интернет отдавна престана да бъде играчка.
Независимо дали ни харесва  това или не, „виртуалният свят“ е не само част от нашия живот,  но  той започна да определя в нарастваща степен всичко около нас,  дори и да не включваме компютъра.
Някои твърдят, че Интернетът е зло и всячески се стремят да спрат неговата експанзия. А защо да не погледнем към Мрежата не като на самостоятелно явление, а като инструмент в нашите ръце.
Такъв подход към проблема на Интернета изглежда по-трезвен и мисля, че ще подобри разбирането за произхода на злото, но също така и ще даде да се разбере начина, по който да се използва този мощен инструмент днес за по-добри цели.

Приятел, това е една душа, живееща в две тела“. – Аристотел

В една далечна земя живели двама приятели. Заедно работили, почивали и съвместно празнували успехите си. Вземали решения, като обсъждали плюсовете и минусите. А ако не можели да излязат от дадено положение, по равно делели неуспеха.
Никой не ги е виждал да се карат или да недоволстват един от друг. Като приятели никога не поставяли тяхната лична връзка в зависимост от мнението на околните.
Слуховете за уникалното им приятелство стигнали до владетеля на страната. Той бил доста възрастен и през всичките тези години окончателно бил загубил вярата си в истинското приятелство.
Веднъж той заповядал да му доведат тези неразделни приятели.
– Вие истински приятели ли сте или неправилно са ми докладвали? Ако не е така, ще отсека главите на осведомителите и делото ще приключи.
– Не наказвайте никого. Ние наистина сме добри приятели.
– Готови ли сте да го докажете?
– Ние не искаме нищо да доказваме…
– Вашето желание няма никакво значение! Днес аз искам да се убедя, че не лъжете. Възможно е и да се заблуждавате. Но аз искам да се убедя, че съществува истинска дружба.
След тези думи владетелят заповядал да хванат двамата приятели и да ги хвърлят в студената и влажна тъмница, поотделно. Пълна изолация от света. Нито един лъч светлина не трябвало да се допира до лицата им. Между затворниците бил изключен и най-малкия контакт.
Стражите получили заповед:
– Да не се хранят, а вода да пият от стичащата се по стените.
Да се оплакват от съдбата нещастниците можели само на плъховете, в чието обкръжение щяли да прекарат остатъка от дните си, ако… На приятелите било дадена само една възможност. Този, който първи помоли за милост, бързо ще бъде освободен, а другият ще умре мъчително.
Ужасният  експеримент продължи един месец. Навсякъде само за това говорели. Народът, преодолявайки неправилните тълкувания и спекулации, нервно потривал длани в предвкусване на драматичната развръзка.
Никой от приятелите не помолил за снизхождение. Когато ги изнесли от тъмницата били изтощени и останали почти без дъх. Дълго време за тях се грижили най-добрите лекари на царството.
Когато дошли на себе си, владетелят отново ги извикал.
– Вие сте герои. Благодаря ви за урока, който ми дадохте и моля да ме извините за неудобствата, които ви създадох. Сега съм напълно уверен, че истинска дружба съществува.
– Вие не можете да знаете дали това е точно така, – казал единият от приятелите.
– Защо да не мога? – удивил се владетелят. – В края на крайщата, има много свидетели на вашата твърдост и несломима воля. Вие не се предадохте един друг, въпреки че бе достатъчна една дума, за да се прекратят мъченията!
– Грешите, – казал другият приятел. – Ние останахме верни само на своите принципи, а приятелят си бихме предали още в първият ден на изпитанието. сурова е правдата на живота. Истината е, че само в името на своите собствени принципи, но не и за приятели, един човек е в състояние да издържат на всякакви мъчения.
– Но как така? – още повече се изненадал владетелят. – И въпреки това вие се смятате за приятели? Тогава какво според вас е истинско приятелство?
– Сходството на принципите…

Често чуваме думата „егоист“, но въпреки всичко не винаги осъзнаваме какво означава това понятие.
Егоистът е човек, който над всичко е поставил своята личност. Той се стреми да реализира само своите цели, като взема под внимание само своите ценности. В живота егоистът се води от следното поведение: “ Това е за мен, това също и това е мое..“
Психолозите са открили няколко типа егоисти
Разумен егоист. .Такъв човек прави само това, което на него му е интересно, без да обръща никакво внимание на околните. Не е склонен на компромисно решение. Основната му цел е да получи всичко от живота, без да даде нищо.
Хитър егоист. За да получи някаква полза за себе си, той започва да заплашва другите, казвайки, че другият трябва да постъпи както на него му е угодно, иначе ще го лиши……
Екологичен егоист. Той е готов да живее по правилата, да направи това, което искат от него, но в замяна на това той трябва да получи нещо. Обмена става взаимен и двете страни са доволни. Сложното става, когато егоистът няма какво да предложи в замяна, но той мечтае да го ценят и обичат такъв, какъвто е.
Трудни хора за общуване, но лошото е, когато ние сме самите такива.