На 19 март 1474г. в Венеция за първи път в света е бил приет закон за защита на авторските права и изобретения. Това е първият закон, който е гарантирал защита на авторското право. В него се е признавало „морално право“ и изключително право за използване на изобретението или творбата от автора за ограничен период от време.
През този период във Венеция живее и твори Леонардо да Винчи. Творчеството му включва не само картини и скулптори, но и прототипи на съвременния танк, скафандър, въртолет, парашут….
За съжаление великият художник и изобретател, не е могъл да се възползва от преимуществата на този закон. Възможно е ученият да се е боял от църквата, която с голямо подозрение се е отнасяла към всякакви нововъведения.
През Средновековието предшественици на авторското право са били така наречените привилегии. Обикновено те се давали от монарха на автора. Привилегията била свързана с правилата и начина на разпространяване на литературните произведения на наградения автор.
Но тази практика била рядко явление. Много учени и хора на изкуството считали, че да заявяват правата върху произведенията си е безсмислено и греховно. Според тях творбата или изобретението представлява малка частица от Божественото знание, изразено по осъществим начин.

Не се стряскайте от заглавието, съгласна съм, че в него има двояк смисъл.
Ако си поставим важна цел, трябва да разберем, че без добросъвестност и усърдна работа, няма да я достигнем. Нещата сами по себе си не се вършат. Освен това едва ли някой ще се сети да направи сам нещо за нас. Така че няма какво да се чака. Трябва да се хванем и да го направим.
Навярно си мислите: „Може би ще ми се предостави по-благоприятна възможност и тогава ще го направя!“
Проблема се състои в това, че възможността ще се появи тогава, когато започнете да практикувате в нужното направление, но никога преди това.
От друга страна, за всяка важна цел си струва усилията, които се правят за нейното постигане. Дори и ако на първо време  изглеждат непосилни.
За това, напред, всичко зависи от вас!

Ако става въпрос за власт, не може.
Какво означава да бъдеш добър човек? Този човек е честен, верен, порядъчен и морален. При стълкновение с прагматични интереси, превес взема морала.
Но в живота надделява сметкаджийството. За да победиш и достигнеш целите си днес, трябва да излъжеш, да подкупиш, да предадеш, да унищожиш някого. За да направиш една „крачка“ напред, обикновенно предаваш добрия човек в себе си.
Властолюбецът иска прекалено много от живота. Той е жаден за удоволствия: жени, алкохол, коли, вили…. Малцина ръководители са били по-скромни, може би защото са достигнали даден пост в по-зряла възраст или са имали по-стабилен морал и утвърдени цености.
Казват, че властта покварява човека. Защо става така?
Във всеки човек се крие комплекс, който му навява мисли от рода: „Ако аз бях най-главния, бих си подсладил живота, особено ако разполагах и с много средства, така че никой да не узнае.
Такива са ръководителите, те притежават не само властта, но и средсттвата за да я упражняват. Те отмъщават на враговете си, пълнят джобовете си, предават приятелите си, ако не са им вече нужни или са казали нещо „не както трябва“.
Освен това, колкото повече се стремят да свършат нещо, толкова по-голяма съпротива трябва да преодолеят, от околните, от подчинените… Всеки си има свои лични интереси, които иска да съхрани и умножи.
Вижте как е постъпвал Петр I. Гонил ги е да воюват, да строят флот, градове да издигат, размесвал ги е и цялото му подтисничество е промислено целенасочено.
Добрият човек със сълзи ще оплаче мъката на човечеството, но с това държавата няма да се реформира. Да не говорим за войни, стълкновения и демонстрации, където травмите и жертвите са неизбежни. Има ли значение за каква кауза е? Ще кажете, зависи от гледната точка. В такива крупни неща се събират много хора, а някои от тях плащат със живота си.
Дори при откриване на нова земя, използване на научни и технически изобретения… всичко това е осеяно с гибел. А кой ще поеме отговорността за смъртта на другите?
Има ли място в тези неща за добро? Иди, че ставай ръководител!
Ако си добър ще допуснат ли да станеш ръководител, а ако си ръководител ще можеш ли да бъдеш добър?

Вие вярвате ли в хороскопите? Много хора вярват.
Помогнете ми да разбера, как за всички хора, няколко милиарда, може да се предскаже нещо само с 12-те знака на зодиака и то да съвпадне. И ако нещо съвпадне, хората се хващат за хороскопа като пътеводител в живота.
А ако ви напишат, че в средата на седмицата ви очаква успех, а на работата ви дори в петък нещата вървят „и така и иначе“…възможно е за една голяма част от населението да стане и нещо хубаво.
Разбира се ако се пишат баналности от типа: „пазете се от ненужни харчения“, „отношенията ви ще се подобрят“, „чака ви успех“, „здравето ви може да се подобри“…. За една седмица се случват доста различни ситуации, възможно е поне една да съвпадне с описаната в хороскопа.
А вие вярвате ли, че сте уникални? Знаете ли, че на планетата ни няма друг човек като вас? Дори и да имате брат, сестра или близнак, вие се отличавате по характер, мисли и начините, по които постъпвате в конкретна ситуация. Вие сте създадени неповторими. За това вашите неповторими цели ще ви дадат различен живот от този на другите.
Животът е изпълнен с красота и е много по-интересен от написания „шаблон на живота“ в хороскопите.

За да не се чувстват самотни мъж и жена си взели кученце, немска овчарка. Те го обичали и се грижили за него, както за собствено дете. Кученцето пораснало и се превърнало, в красив и умен пес. Неведнъж спасявал имуществото на стопаните си от грабеж. Бил верен, предан, обичал и защитавал господарите си.
Седем години след това на съпрузите им се родила дългоочакваната рожба. Мъжът и жената били щастливи, детето заемало почти цялото им време, а на кучето не отделяли и грам внимание. Кучето се почувствало ненужно и започнало да ревнува от бебето.
Веднъж родителите оставили спящото си дете в къщи, а на терасата приготвяли барбекю. Като свършили работата си отишли да видят детето. Насреща им излязло кучето. Устата му била окървавена и то доволно махало с опашка. Бащата предположил, че се е случило най-лошото, свалил пушката си и убил кучето.
Когато влезли в детската стая на пода до люлката на сина си, видели огромна обезглавена змия
– Аз убих вярното си куче! – казал мъжа, едва сдържайки сълзите си.
Колко често несправедливо съдим за хората? Най-лошото е, че го правим без колебание, без да знаем причините, защо те са постъпили точно така или иначе. На нас ни е безразлично, за какво са мислили, какво е могло да стане по-късно..
Нека не прибързваме. Следващия път, когато сме готови да осъдим някого, нека си спомним тази история с кучето.