Компанията H&R Block разработила много ефективна външна реклама. Съсредоточвайки се върху съвсем обърканите данъчни декларации, един от билбордовете на компанията гласял:

„Извадете ред 64 от ред 56, ако е по-голям от 56…или ни се обадете.“

Макар в този билборд да са използвани повече думи, отколкото се смята, че е оптимално, рекламата действала, защото използвала хумор и удряла по-слабото място.

Хората запомнили рекламата, макар, че била дълга, защото била идейна.

Първият банер се е появил на сайта Hotwired.com през октомври 1994г. Това е била реклама на фирмата AT&T.

Hotwired са се питали каква би била реакцията на посетителите на техния сайт. За тяхна изненада, не се е получило нито едно оплакване.

Така се дало началото на банерите.

Скоро след това някой установил, че може да се рекламира ефективно чрез изпращане на писма по електроната поща на хора, които искат да получават информация за определени продукти на фирмата.

От нищото се появили електроните бюлетини и втори вид реклама в Интернет направил голям удар.

Млад мъж се шляеше около гарата. Навярно до влака имаше още много време. Той приближи до един просяк и пусна в кутийката му няколко монети. Дори не го погледна, мъж ли беше или жена не разбра, но в представата му остана като жалък и нещастен просяк.
При поредната обиколка на гарата погледа му беше привлечен от обява. В нея се казваше, че търсят чистачи от 30 до 60 годишна възраст.
Изведнъж за него се залепи млада жена, облечена с рокля, която не пасваше на фигурата ѝ. Явно беше яка и опитна. Гледаше към мъжът, сякаш него търсеше. Като го погледна му се усмихна.
Започва да става интересно. Жената дойде, протегна ръка и каза с нисък, хриплив глас:
– Помогнете за Бога! Няма с какво да нахраня децата, а и работа нямам.
При това тя изглеждаше много смутена и разстроена. Мъжът разбра, че няма накъде да мърда. Показа ѝ обявата. Жената се изненада, но бързо се съвзе и каза:
– Аз не съм оттук, нямам професия.
Мъжът настойчиво ѝ показа обявата:
– Но тук не искат регистрация или някаква конкретна професия.
Мъжът беше готов да ѝ даде да се обади по телефона във оказаната фирма и вече набираше номера, когато чу, съвършено друг глас:
– Не! Давай парите, имам четири гладни деца.
Мъжът я погледна и се зачуди: „Толкова е млада, кога е успяла да роди четири деца? Навярно е раждала всяка година.“
Той се опита да настоява на своето, но жената вече не говореше, а съскаше:
– Давай парите! Не разбираш ли, давай парите?
Изведнъж мъжът разбра всичко и спокойно каза:
– Няма да дам никакви пари.
И добре, че отскочи навреме. Той за първи път виждаше такава майка. Жената започна да псува, да плюе и да сипе проклятия.
Наоколо започна да се събира народ. Един възмутен от тълпата се обърна към мъжа:
– Защо обиждаш нещастната жена?
Мъжът искаше да възрази, че не той нея, а тя обижда самия него. Накрая разбра, че трябва да се махне оттук, докато не е станало късно. С бързи крачки се отдели от мястото. Това беше най-разумното нещо, което можеше да направи. След него още се чуваха псувните и проклятията на освирепялата жена. А тълпата около мястото на произшествието нарастваше.

Кантата е сериозен жанр на хоровата музика. И ето ви поредната баховска шега „Кантата за кафето“.
Както е отбелязано от музикалните историци, тя се явява отговор на социалното движение, свързано със забраната жени да пият кафе. Смятало се е, че тази напитка ги прави стерилни.
Сюжетът на кантатата е прост. Възлюбеният на младата Лизхен я научил да употребява новата напитка, която отскоро се била появила в Европа.

Бащата бил решително против увлечението на дъщеря си към Клаус и кафето.
Въпреки многократните призиви  „пий по-малко кафе, мой приятелю!“ Ключовата арии заключава, „Ах! Как сладък е вкусът на кафето! По-мек от хиляда целувки, по-сладки от вино!“
Щастливият край на операта е традиционен: младите са женени, и неумолимия баща пие за тяхното здраве … чаша кафе.

Сексуалното влечение на баща към дъщеря се смята за ненормално. Това изобщо не може да се нарече любов, а по-скоро извращение.
Възрастни мъже много лесно склоняват малките към секс, защото в случая не им пука за любов, те задоволяват само страстите си.
От зародената похот в главата на мъжът страда семейството и жена му. Все едно са ги използвали и изхвърлили като непотребен материал. А това е предателство и нравствена разюзденост.
Това не са един или два случая в обществото. Това е болест на нашето време. По-страшна е от рака, хепатита и СПИН, защото засяга същността на човека.
Кога в обществото ще се заговори за чест, почтеност и здравословен начин на живот?
Като, че ли е установен един постоянен сценарий. Мъжете оправдават своята късна любов, а изоставените жени обидено мълчат.
Мъже, защо така постъпвате с жените и децата си? Къде отиде любовта на младостта ви или вие изобщо не можете да обичате?….