Жителят на Непал 72 годишният Чандра Бахадур Данги е попаднал в Световните рекорди на Гинес, като най-ниския човек в света. Неговият ръст е 54,6 сантиметра, който е еквивалентен на височината на малко дете. Непалецът тежи само 12 килограма.
Данги живее в едно забутано село намиращо се на 400 километра от столицата на Непал Катманду. Неговите петима братя имат напълно нормален ръст.
Интересен е не само ниският му ръст, но и факта, че е доживял до 72 годишна възраст. Той винаги се е чувствал добре. Лекари не е търсил даже при сериозни заболявания. Неговото най-добро лекарство е така наречената от него „горяща вода“, която представлява куркума разтворена във вода.
Данги изкарва прехраната чрез изработване на специални изтривалки и шапки за селяните.
Архив на категория: общество
102-годишна китайка за първи път е тръгнала на училище
Жителката на град Цизнан е доказала на всички, че никога не е късно да се учиш. Китайката Ма Сюсиан за своите 102 години за първи път е тръгнала на училище. Тя е мечтаела за това цял живот.
На 13 години е трябвало да започне работа, на 18 се омъжила.
На пенсионерката възможност да учи в училище е дало едно учебно заведение, което узнали за нейната мечта, слушайки едно интервю с нея. Благодарение на това 102 годишната китайка станала ученичка в първи клас. За да чува добре уроците тя използва слухов апарат, а за да чете в учебника лупа.
Ма Сюсиан е родила 9 деца, много от тях са получили висше образование. Нейният син 58-годишния Фенсин, разказал, че майка му е продавала бижутата и накитите си, за да изпрати децата си да учат.
След първия ден в училище Ма Сюсиан благодарила на учителите и съучениците си и обещала да учи усилено.
Градове не са готови за урбанизация
Всяка седмица в света се появяват милион нови граждани. След 20 години, градската част на планетата ще стане колкото три Франции. Повече от половината от населението в света живее в градските райони. Най-малко един милиард ще бъдат на брой селяните.
Повече от 70% на емисиите от въглероден диоксид се изхвърлят в градовете. През 1990 г. те възлизаха на 15 милиарда тона през 2010 г. – 25 млрд., а през 2030 г. ще достигна 36,5 милиарда.
Преди сто години, мегаполиси са били само двадесет, а днес те са около 450. Само в десет от тях живеят повече от 10 милиона човека.
Повечето градове в света не са проектирани за такова увеличение. В много случаи, водоснабдяването, канализацията, транспорта и другите системи едва се справят вече. От една страна, светът не може да си позволи да се откаже от урбанизация. От друга страна, като цяло печели западен тип на урбанизация с интензивно усвояване на средства, независимо от необходимостта да се адаптират към местните климатични условия. Северноамериканската култура на предградията със своите коли се е превърна в глобална.
Задръстванията по пътищата се очакват да струва на световната икономика 1-3% от БВП. Само Ню Йорк губи около 4 милиарда долара на година, поради ниската производителност на труда.
Учените призоваха да се решат проблемите с подобряване на градското планиране, по-ефективен мониторинг на здравеопазването, въвеждането на такси за използването на претоварените пътища, създаване на „умни“ електрически мрежи и разпространение на богата растителността. В голените градове трябва да се заемат с водоснабдяването, канализацията, обработка на отпадъчните води и почистване на градските реки.
Хората ще се чувстват по-добре и ще работят по-добре.
Като пример за останалите е, исландския Рейкявик, където живее малко над 100 хиляди. души, но са задоволени всичките им нужди чрез геотермална и водна енергия. Съществува и канадския Ванкувър с население 600 хиляди души, където 90% от енергийните нужди идва от възобновяеми източници: вятърна, слънчева, на приливите и отливите енергия. В допълнение градът има 100-годишен план за устойчиво развитие.
Химически следи
Още през 1990 година НАТО официално и детайлно обяснява как всеки високолетящ самолет може да промени атмосферата чрез разпръскването на полимери, които абсорбират електромагнитната радиация. Американският патент номер 6315213 описва точно как кръстосано разпръснати воднисти полимери се разпиляват и се превръщат в бурен дъжд.
Преди 40 години, още във виетнамската война, американците използват химически агент наричан “Olive Oil”, по време на операцията “Popeye”, който предизвикал силни бури и дъждове. По време на войната в Сърбия очевидци разказват как черни облаци буквално се материализирали от синьото небе и само след минути започвала буря с невиждани гръмотевици и градушка, колкото кокоше яйце.
НАТО не крие плановете си за „Климатичните оръжия“, като най-безсрамно заявява, че до 2025 година, ще командват климата, образуването и разпространението на бури, формирането на облаци, мъгли, подбуждане на наводнения, подбуждане на земетресения и други тектонични отклонения, изкуствено създаване на каквото си пожелаят време и климат. С две думи – контрол на земният живот чрез регулиране на слънчевата светлина и намаляване на атмосферната видимост, което води до промяна на климата. Озоновата дупка, както и глобалното затопляне, са също тяхно дело. Това е така да се каже екологичен тероризъм.
Изсипването на тонове специални вещества от самолети, модифицира атмосферата, като я превръща в силно заредена електрическо-проводима плазма полезна за военни проекти. Въздухът които дишаме е препълнен с азбесто-синтетични фибри и токсични материали, бариеви соли, алуминий, и според някои слухове радиоактивен торий. Тези материали играят ролята на електролити за повишаването на електропроводимостта на военните радари и радио вълните. Отровни от части, с доказано наличие на арсеник и с доказано подтискане на имунната система. Атмосферният барий отслабва мускулатурата, включително и тази на сърцето. Погълнатият алуминий отива директно в мозъка и медици потвърждават, че той окислява мозъчната тъкан, което води до алцхаймеровите нервни заплитания. Радиоактивният торий е познат като причинител на левкемия и други видове рак.
Йоносферата, Земята и нейните обитатели продължително се бомбардират с високочестотни микровълни. Те са използвани за манипулиране на атмосферата, метеорологични изменения, събиране на информация както и производство на тектонични оръжия, изкуствено създаване на земетресения. Независимият изследовател на Chemtrails Clifford Carnicom потвърждава, че ние непрекъснато и всекидневно сме облъчвани и с ужасяващо ниски електро-магнитни честоти пулсиращи с около 4 херца, които дълбоко увреждат човешката биология. Съществуват добре документирани биологически компоненти за непрекъснато нарастване на атмосферното скрито „ваксиниране“ на вируси и зарази в тези райони, със специално създадени системи. Заразяване с вируси, бактерии, гъбички, изсушени кръвни клетки и екзотични „маркери“ които предизвикват съответни реакции в човешкият, животинският и растителният организъм. Също изкуствено предизвикване на алергии чрез генно-модифицирани гъбични форми, които мутирайки, често могат и да се превърнат в опасни и смъртоносни вируси.
Какво представляват и каква е скритата им цел? Следите могат да се появяват навсякъде, над цяла Европа, САЩ, Канада, дори над Тихият океан. Това не а измислица, нито пък плод на украсени наблюдения.
Пускат самолет, който да разпръсне тези субстанции във въздуха. Първоначално хората били силно смутени от ставащото. Те наблюдавали самолетите, които минават и следите оставяни от тях. Изглеждали като нормален пушек оставян от самолетното гориво. След малко обаче, вместо да се разсеят, те ставали все по-големи и по-големи. Превръщали се в облак, който покрива небето. Става въпрос за нещо много сериозно по мащаб. Нещо, което не може да бъде пренебрегнато. Има и други видове chemetrails. Ако не наблюдаваме явлението от самото начало, спокойно бихме могли да кажем, че това, което виждаме, е обикновен облак. За жалост това не е нищо друго, освен поредният смъртоносен план.
Може да се използва и с цел mind control. По местата, над които е наблюдавано явлението се наблюдава еуфория, необичайна радост и задоволеност. Хората не изглеждат много “мислещи”, а по-скоро реагиращи на нещо.Всичко е с цел по-лесен контрол. Хората просто не обръщат внимание, защото са щастливи и просто “не са тук”…
Да се разпространяват зарази, болести, епидемии и да отслабват енергийният баланс на човека е необходимо на властта. Първо, хората стават по-нещастни. Страх ги е. Второ, хората се разболяват. Оттам печелят фармацевтични компании. Знам, че няма нужда да споменавам кой притежава фармацевтиката и че тя е най-печелившата “законна” индустрия. Ставаме свидетели на все по-зловещи планове за контрол над човечеството, извършено от хора без всякакъв морал и вяра в доброто.
Защо се мълчи за всичко това?
Контрол на човешкия мозък
Генерал Уилям Донован, „Лудия Бил“, директор на Управлението на стратегическите служби (УСС), възложил на своя екип, който включва д-р Едуард Щрекер, д-р Уинфред Овършулсер, д-р Джордж Уайт и д-р Хенри Анслингер задачата да открият как може да се влияе върху човешкото поведение и възприятия с помощта на химически средства.
Екипът на Донован е твърдо решен да създаде „серум на истината“, като експериментира с приспиващи егото вещества като скопалин, барбитурати, пейот, марихуана и мескалин. Усилията им получават сериозна подкрепа, когато неколцина нацистки химици, докарани в САЩ чрез програмата „Операция Кламер“, започват да работят в тясно сътрудничество с американските тайни служби. Учени като Карл Таубьок, чиито усилия да създаде „серум на истината“ са от решаващо значение в историята на контрола върху съзнанието, снабдява ЦРУ с изобилие от важна информация. Таубьок е получил своите данни чрез безскрупулни експерименти върху морски животни. Същевременно друга група нацистки учени Карл Рар, Теодор Вагнер-Яурег и Ханс Турит продължават своите тайни изследвания от времето на войната. Те работят в американски лаборатории, където създават отрови и нервни газове като табун и зарин. Активното им и твърде известно участие в холокост като че ли е забравено. Очевидно е било взето решение, че нуждите на военните от нови вещества и техники за контрол върху съзнанието са по-важни от всякакви морални скрупули, свързани с произхода на научните данни.
Програмата МКУЛТРА е група от проекти, „занимаващи се с изследвания и разработване на химически, биологични и _радиационни_ материали, подходящи за прилагане при тайни операции за контролиране на човешкото поведение“. Един от документите на ЦРУ ясно заявява, че „допълнителните способи за контролиране на човешкото съзнание“ трябвало да включват „радиация, електрошок, различни области от психологията, социологията, антропологията, графологията, причиняващи тормоз вещества и паравоенни средства и материали“.
Под наименование „Метод на белязаните атоми“ се заявява, че в Масачузетската многопрофилна болница са разработили техника „за проследяване на радиоактивен материал из човешкото тяло и особено в мозъка“.
„Лъчиста енергия“ разглежда възможността за създаване на „сънен лъч“, започвайки така: „Възможно е някои по-нови полета лъчиста енергия, някои атомни частици да бъдат насочени към сънните центрове в мозъка, които потискат будното състояние. По този начин може да се получи внезапно заспиване, ако апаратът работи в друго помещение и субектът не знае за него
Във връзка с опитите върху хора се повдигат някои сериозни етични въпроси. Те показват, че през 1971 година ЦРУ дава на ЛИВЕ 37 000 долара за изпитване на поверително гликолатно съединение, известно под името ЕА3167. Това химическо вещество с потенциалната способност да изважда психиката от строя е тествано върху хора, включително затворници от Холмсбъргския затвор.
Не само ЦРУ са замесени в експерименти за контрол върху съзнанието. Тук се разглеждат експериментите с халюциногенни наркотици, провеждани от различни поделения на Разузнавателната общност на американската армия заедно с нейните химически войски. Голяма част от свързаните с това документи са унищожени. Онова, което следва, се основава на спасени писмени свидетелства от тези програми.
От наличните досиета в Разузнавателния център във Форт Холъбърд, щата Мериленд, и от Военните химически лаборатории знаем, че през ноември 1957 година е стартирал съвместен координиран проект за психохимични наркотици. Предполага се, че основната работа по този съвместен проект е свършена в края на 1957 г. и началото на 1958 г. През май 1958 година са се провели разисквания между офицерите от Разузнавателния съвет на Форт Холъбърд и Лабораториите за изследване на въоръжението в Еджуд. След заседанието на 3 юни 1958 година началникът на Разузнавателния съвет изпраща неофициален план на Дирекцията по медицински изследвания на Военните химически лаборатории.
Планът е озаглавен „Програма за тестване на материал ЕА 1279“ и включва използване на ЛСД. В този план се обсъжда „подходът към потенциалните доброволци“, които трябвало да бъдат подбирани от личния състав въз основа на досиетата, включващи информация за работа със секретни материали. В документа се говори за кодекс на поведение на доброволците, според който трябвало да подпишат декларация, че са съгласни. Преди всяко изследване доброволците трябвало да преминават физически и психиатричен преглед.
В програмата за първата група доброволци, пристигнали в Армейския химически център в Еджуд, специално се наблягало на „несъзнателната реакция“. За да се проведат тестовете, бил нужен тридневен престой. След лекарски преглед физически негодните били отпращани.
Първата вечер в АХЦ била за запознаване. На доброволеца се представял обучен в разпитите служител, който предварително се запознавал с досието му. Целта на вечерта за доброволците била социални контакти с други хора. Но всъщност всичко било нагласено така, че да подпомага разпитващия в измъкването на допълнителна информация от доброволеца — нещо като симулация на дипломатически коктейл, където се правели опити за получаване на поверителни сведения от нищо неподозиращи субекти.
На доброволците се сервирали питиета с ЛСД. След това разпитващите се опитвали да измъкнат още по-поверителна информация за задълженията на доброволците в техните части. При необходимост разпитващият давал на доброволеца допълнителни дози ЛСД без негово знание.
Били отделени специални помещения, където да разговаря всяка от двойките. Вечерните събеседвания били сравнявани с тези на другия ден, когато субектите вече не се намирали под влиянието на наркотика. Доброволците не съзнавали, че ги разпитват. Все пак на втория ден ги информирали за събитията от предишната вечер.
В Еджуд се провеждали експерименти и с други групи доброволци за преценяване способността им да лъжат, докато са под влиянието на ЛСД. Имало и „Тестове за разстройване на паметта“, с които се преценявало влиянието на ЛСД върху паметта на субектите; „Специализирани тестове на двигателните реакции“, с които се отчитало разстройването на елементарните двигателни реакции след приемане на ЛСД, и „Тестове на ефекта от средата и физическото състояние“, т.е. оценка на ефекта от ЛСД върху доброволци, подложени на различни условия и физически състояния, включително пълна изолация и враждебни разпити. Друг тест, „Влияние на материала при изкуствено създадени стресови ситуации“, определял способността на субекта да не издава информация, когато се намира под необичаен стрес и влияние на ЛСД.
В средата на ноември 1993 година след шестгодишно разследване 42-годишната Айлийн Уелсъм публикува серия от статии за живота и смъртта на петима души — стюард в спален вагон, бояджия, дърводелец, политик и домакиня — използвани като опитни мишки от Министерството на енергетиката на САЩ. Макар че се появяват в „Албюкърки Трибюн“, вестник в не особено гъсто населеното Ню Мексико с тираж 35 000 броя, статиите предизвикват интереса на големите национални вестници.
Един доклад от 29 април 1946 година описва как от Военноморските сили инжектирали двама болни пациенти с радиоактивно вещество, за да се определи техника за измерване на скоростта, с която човешката кръв и органи започват да изхвърлят радиоактивния материал. В продължение на седмици през 1945 г. за тази цел били изследвани кръв, фекалии и урина. Приближавайки Гайгеров брояч до черния дроб, жлъчката, щитовидната жлеза и мозъка, учените се опитвали да преценят грубо колко от веществото има в тези органи.
В друга серия от експерименти през 40-те години на XX в. бременни жени били поени със смеси от радиоактивни материали, за да се изследва ефектът на последните върху плода. Министерството на здравеопазването провежда тестове, в които на повече от 800 бременни са давани „коктейли“ с радиоактивни железни изотопи, за да се види как се абсорбират от тялото. Тези изследвания са правени в безплатната предродилна клиника към Вандербилтския университет в Нешвил и са частично финансирани от Министерството на здравеопазването на Тенеси.
Д-р Джоузеф Г. Хамилтън, невролог в болницата към Калифорнийския университет в Сан Франциско, и неговият колега д-р Робърт Стоун дълго време са насърчавали Агенцията по атомна енергия да използва радиоактивни материали върху хора. През април 1946 година Хамилтън инжектира плутоний на едно момче с костен рак в крайно напреднал стадий и въпреки съвета на СВ през декември незабавно да прекрати тази работа, той им изпраща секретен доклад на тема радиационна война. В него описва как могат да се използват радиоактивни материали като оръжие за унищожение както на отделни хора, така и на цели общности: „Вдишването на 10 миликюрита неразпаднал се ядрен продукт е определено като минималната смъртоносна доза за средния възрастен. Предполага се, че смъртта ще настъпи по-скоро от белодробните увреждания, отколкото от унищожаване на костния мозък. При поглъщане през устата са нужни поне 100 миликюрита, за да настъпи смърт.“* За унищожаване на цяла общност Хамилтън предлага: „Едно от главните стратегически приложения на ядрените продукти вероятно ще бъде насочено срещу цивилното население на големи градове. Лесно е да си представим ужаса, който подобно вещество би всяло сред градските маси.“ Хамилтън прави няколко предложения за елиминиране на големи общности, например „аерозоли с ядрени продукти, които да подложат градското население на ядрено отравяне чрез вдишване.“
Изследванията върху деца в училище „Ферналд“ в Уолтъм, щата Масачузетс, са особено стряскащи. През 1947 година на седемнадесет тийнейджъри с умствена изостаналост са били давани ястия с радиоактивни вещества, за да се види какво количество радиоактивно желязо се абсорбира от организма. Между 1954 г. и 1956 г. учени от Центъра по радиоактивност към МТИ са поили с радиоактивно мляко 32 деца с умствена изостаналост от училището.
От декември 1962 до април 1963 година учени от Харвард, финансирани от Службата за обществено здраве на САЩ, са давали радиоактивен йодид на 760 умствено изостанали деца от Рентъмското държавно училище — а сред тях имало дори едногодишни. Не е ясно колко радиоактивно вещество им е давано и дали родителите или настойниците им са били информирани за това. Целта на тези изследвания е била да се определи „минималната ефективна доза“ за потискане на щитовидната жлеза. Това щяло да подпомогне разработването на контрамерки срещу падане на радиоактивни частици след експлозия на ядрена бомба.
До края на 1946 година в каньона Байо са проведени 71 такива експеримента. През 1950 година Кеймбриджката лаборатория на ВВС извършва с помощта на бомбардировач B-17 четири теста за атмосферно проследяване на радиоактивни емисии в Ню Мексико. Били използвани сензори, които да измерят концентрацията на радиоактивен материал в облаците, а също и радиологичната активност в атмосферата. Живеещите в района хора не са уведомени за това. Според документа на МЕ е щяло да отнеме поне две седмици, преди атмосферата да се изчисти от радиоактивността.