Разбира се на свеки своето си. Вашето разбиране за щастие може да не съвпада с представата на другите, независимо, че някои от тях са ви съвсем близки.
Понякога ние се опитваме да съотвестстваме на чуждото видение за щастливи отношения, приятно поведение и успешни достижения.
Другите често представят своето виждане за щастие. Налагат свои правила, като смятат, че така ще направят другите щастливи. Но по този начин никой не става доволен и щастлив, нито ние, нито те?
Съществуват два начина, според които посрещаме дадена ситуация, това са стрес и щастие.
Например, зад прозореца вали дъжд. Вие можете да изпитвате стрес, когато мислите за кишата и студа навън. Съжалявате, че не можете да излезете на улицата. А можете да изпитате щастие от миризмата на озона, вида на цветните чадъри, брилянтните пръски от водни капки…Изборът е ваш.
Вие може да се ядосвате на мъжа си, когато е ангажиран с един мач, а не ви помага в къщи, забелязвате колко е несериозен и безотговорен. А можете да бъдете щастлива за това, че близкият на вас човек се чувства добре, почива си, не ви се пречка в ръцете и атмосферата в къщи е добра.
Безпокоите се за порасналия си син. Съветвате го да постъпи в престижно Висше учебно заведение, да си избере перспективна професия, а той не ви взема на сериозно. По-добре се зарадвайте, че той има собствено мнение за своето бъдеще, защитава собствените си интереси и взима решение сам. Вие можете да го обвинявате или да се гордеете с него.
Помислете, какво ще ви донесе избора на стрес, лошо настроение, мрачно бъдеще, упадък на силите, гняв, раздразнение, обида, тревога….?
А ако оцените ситуацията за щастлива, ще се чувствате спокойни, радостни, удовлетворени, с очакване да ви се случат хубави неща.
Може това да ви се струва трудно. Действително, трябва да поработим над себе си, да изменим някои привички, да се освободим от стереотипите и негативния си опит.

Всичко започнало скоро, през юни 2004 г. ….Летище….Полет Лондон – Сидни.
Всеки долетял до тук бил посрещнат от приятели, роднини с радостни усмивки…
Само Juan Mann стоял сам. „Аз бях турист във своя роден град. Нямах дом, нито място , където да позвъня. Гледах пътниците и тези, които ги срещат. Искаше ми се и мен някой да ме чака. Нqкой да ми се усмихне.  Да ме прегърне…“
Juan Mann решил по най-оригиналния начин да разсее своята тъга. Той взел картон и маркер….На картона написал  «FREE HUGS» – безплатна, свободна прегръдка.
Намерил мястото, където изтичал най-многолюдния поток от хора, вдигнал изписания картон и така стоял…Дълго стоял….Много дълго стоял…Хората минавали покрай него.
Никой не му обръщал внимание. Изведнъж пред него застанала непозната жена и му разказала, че сутринта ѝ умряло кучето. След това разбрал, че тази сутрин е отбелязала годишнина от смъртта на единствената си дъщеря, загинала в автомобилна катастрофа. Жената обяснила, че сега, когато се чувствала съвсем сама в този свят, тя се нуждае някой да я прегърне. И те се прегърнали. Когато се разделяли, жената се усмихвала.
Знаел ли е тогава  Juan Mann, че ще стане основател на «FREE HUGS»?. Трудно е да се каже, но «FREE HUGS» носи щастие на много хора в света.

Не е тайна, че хазартът оперира с голям брой на психолози. Всички тези хора в продължение на десетилетия са създали идеално място за игри, което привлича посетителите. Дизайна, осветлението, начина на комуникация с посетителите. правилата на казиното, всички това е отдавна обмислено и изпълнено. Никакви случайности, всичко се основава на логиката и психологията. Нека да видим какво прави казиното, за да привлича и задържа най-много посетители за дълго време.
В казиното няма часовник.
Ще се изненадате колко много хора не носят часовници. Естествено, собствениците на казина знаят това и използват отсъствието на часовниците за техните собствени интереси. Ясно е, че ако човек е увлечен в играта и часовници няма наоколо, той просто ще забрави за времето. и ще загуби повече пари от човек, който често поглежда часовника висящ на стената. Няма ден и нощ в казиното, времето е едно и също.
В казиното няма прозорци.
Това е една психологическа уловка. Ако имаше прозорци, посетителите лесно ще забележат смяната на деня и нощта. А тук е удобно и уютно, тъй като нищо не се променя. Колкото повече се задържаш на това място толкова повече пари ще изхарчиш.
Самата атмосфера в казиното привлича хората. Специфични звуци, приятно осветление и музика. Освен това служителите тук са винаги усмихнати, сякаш не се уморяват, а креслата са меки и удобни.
В края на крайщата е създадена почти домашна атмосфера, която не искаш да напуснеш или ако си тръгнеш отново и отново искаш да се върнеш тук. Разбираемо е, че колкото повече прекарвате времето си в такова заведение, толкова повече ще ви се изпразва джоба и банковата сметка.

Оговорете ми: Къде бихте искали да се лекувате в здравница или болница? Много често се замислям над въпроса, защо голяма част от лечебните заведения са наречени болници? Логичният отговор е, че в тях се намират болни хора. Ако продължаваме тази логика, то хората в тези заведения ще си остават болни.
Съществува такава шега, в която има известна истина, за съвремената здравна система: „Здрави хора няма, има недоизследвани“.
Нека си спомним смисъла на такива думи като знахар, лечител, вещица, а сега лекар. Ето какво се получава. Знахар идва от думата знание, лечител от лекувам, а вещица от вещ по дадени въпроси, а лекар….? Спомнете си поговорката: „Както кръстиш корабът си, така и ще плуваш“. Може би това е защо нашата съвременната медицина, с болници и лекари, не може да се справи със заплахите на съвременния живот, като например сърдечно-съдовите заболявания и рака.
Именно благодарение на официалната медицина през последните десетилетия се е появил термина „нетрадиционна медицина“. Коя медицина се явява нетрадиционна? Тази, която се основава на премахване на симптомите на болестите или тази, която работи върху причините предизвикващи заболяванията?
Вероятно в бъдеще унилите и тъжни болници ще се заменят с здравници, в които самата обстановка ще допринася за по-бързото оздравяване на хората. Но главното е, че лечението ще се основава на премахване на причините предизвикали заболяването. Лекарите ще бъдат заменени от здравник, хора познаващи законите на природата и психологията на човека.
Основната задача на здравниците ще бъде, от тях да излизат здрави и уверени в силите си хора.

– Ах, любов! Мечтая да бъда като теб! – възхищавайки се повтаряла влюбчивостта. – Ти си много по-силна от мен.
– А знаеш ли в какво е моята сила? – попитала любовта.
– Ти си много необходима на хората.
– Не, не за това, моя мила, – въздъхнала любовта и погалила влюбчивостта.
– Аз умея да прощавам и това ме прави толкова необходима.
– Нима можеш да простиш една лъжа?
– Разбира се, защото лъжата  се появява при безизходица, осъзнаване на собствената вина или от нежелание да се причини болка.
– Аз не мисля така. Има си просто хора, които не могат да не лъжат.
– Да но тези хора, нямат нищо общо с мен, защото не могат да обичат.
– А какво можеш още да простиш?
– Мога да простя гнева, защото е краткотраен. Грубостта, защото нейна спътница е огорчението, а то не може да се предвиди и контролира.
– Друго?
– Мога да простя обидата, по-голямата сестра на огорчението, защото те следват една след друга. Мога да простя разочарованието, защото след него идва страданието, а страданието пречиства…
– Ти наистина си невероятна. Можеш да простиш на всички всичко, а аз при първото изпитание гасна, като догаряща кибритена клечка.
– Тук не си права. Никой не може да прощава всичко и на всеки, даже и любовта.
– Но до сега ми говореше съвсем друго!
– Не това, което казах е вярно. Аз мога да прощавам и прощавам безкрайно. Но има на света, нещо което възпира даже любовта. То убива чувствата, разрушава душата, води до мъка и унищожение. Причинява такава болка, че никакво чудо не може да я премахне. Отравя живота на околните и ги прави да се затварят в себе си. То ранява. От него боли повече, от колкото от лъжата, гнява и обидата. Запомни, мила, няма по-страшно нещо от равнодушието. За него няма лекарство….