Слънцето едва преваляше планината, когато по пътя се зададоха двама мъже. Единият небръснат с изпито лице, държеше ръцете си отзад заключени с белезници. Зад него вървеше човек на средна възраст с пушка в ръка. Веждите сключени враждебно на ниското му чело  подсилваха яда и омразата искрящи от очите му. Крачеше самоуверено като се оглеждаше надменно наоколо.
Към групичката приближи сгънат на две старец. Лицето му съсухрено и почерняло леко се обърна кум групичката. Беззъбата му уста едва отрони:
– Къде те водят?
Вързаният тежко въздъхна:
– Лошо….отивам да ме бесят.
Старецът надигна леко глава и каза:
– Недей се плаши…., че има и по лошо.
– От туй по-лошо, здраве му кажи, – поклати глава мъжът.
А същевременно си помисли, че стареца е луд и говори глупости.
Двамата мъже пристигнаха на мястото на екзекуцията. Изведнъж се появи запъхтян младеж, който носеше свит на руло лист. Оказа се, че е пристигнало ново нареждане.
Едва тогава арестуваният разбра, че има и по лошо от лошото, което го е сполетяло. Когато прочетоха заповедта се разбра, че вместо въже, окованият с белезници трябва да бъде набит на кол.

Той не се присъединяваше никъде не само защото не може да се приспособява, но и поради едно друго, твърде важно съображение.
Предварително се нагласяше, че където и да отиде, щом го видят как действа, ще му кажат:
— Много си честен, такива на нас не ни трябват!
В нашата страна честният човек съвсем не е на почит. И това е лесно обяснимо. Кой би изтърпял болезнената истина за себе си? Такова нещо човек иска да закъта в най- скришното място на вселената, далеч от погледите и очите особено на  конкуренцията.

Полицията в град Рошел в американския щат Джорджия е арестувала жена, която е извикала нейни служители, за да се оплаче за некачествения кокаин, който закупила.
53-годишната Хуанита Мари Джоунс за 20 долара си е закупила от наркодилър няколко дози кокаин. Тя разделила стоката на три части и изпушила една от тях. Тогава забелязала, че кокаина е некачествен.
Докато била под влияние на наркотика, тя се обадила в полицията. Когато служителите дошли, тя ги завела в кухнята и им показала наркотика. Поискала да се накаже недобросъвестния наркодилър.
Жената веднага била арестувана за притежаване на наркотици.

С корупцията трябва да се води борба, но не с наказателни мерки, а създавайки такива правила, които би било по-лесно да се спазят, отколкото да се заобиколят.
Корупцията в България е спирачка за икономическото развитие. Тя засяга не само дребния и средния бизнес, а е с мащабите на национална катастрофа. Хората смятат корупцията за най-опасния проблем в страната.
Много знаят какво означава думата „корупция“, лично са се сблъсквали с нея.
Българите смятат, че повечето длъжностни лица са подвластни на корупцията и най-много корумпирани има в полицията, в митниците, в правозащитните органи, в съдилищата, в КАТ, във висшите органи на властта.
Като че ли ръководството на страната иска, но не може да се бори с корупцията.
Мащабите на корупцията в България са за милиарда долара годишно.
Това е голяма част от държавния бюджет.
Повечето от българите не се обръщат към съда, защото там се налага да се плащат твърде много подкупи и няма справедливост.
Дори децата в България са готови за корупция. В институтите, където подготвят нископлатени държавни служители, се влиза много по-трудно, отколкото там, където се подготвят високоплатени специалисти. Защо ли децата се стремят да получат професии, за които се плаща повече? Или тук се прави някаква друга сметка? Дайте да не прилагаме тази презумпция за виновност към нашите абитуриенти.
Корупцията у нас трябва да стане срамно явление.
Да, в страната ни тя се разширява и вие сами можете да прецените, че всичко започва от нас. Е…. някога е започнало, но все някога трябва и да свърши.

Дори и да не искаш да се занимава с политика в тоталитарна държава всяка обществена дейност се смята за политическа.
Например, ако искахме да се занимаваме с възпитание на гражданско чувство в училищата, защото родителите не могат да научат децата си да бъдат свободни граждани, щом самите те никога не са били свободни, не може.
Забранява се преподаването в училище на свобода и гражданско чувство. Това било политика. Разрешават само да се купуват компютри за училищата и да се инсталира Интернет.
Това решава ли проблемите?