Съчетаването на служене на пълно работно време в църквата с бизнес е възможно, но е много трудно. Не трябва само, служителят в църквата да се увлича в печеленето на пари.
Съчетанието на бизнес и служение е много трудно. Рано или късно трябва да се направи избор в полза на Божието призвание. Може да се делегират задълженията и отговорностите в дейността на верни хора.
Когато служителят има много потребности трябва да съчетава работата със служението. Това съвсем не е срамно. Но главното е един служител да не се увлича в печеленето на много пари, защото те са средство, а не самоцел.
Дано Бог помогне да се подържа баланс при вземане на правилните решения, така че служителят да се грижи за семейството си и да не изоставя работата в църквата.
Ако се вгледаме в опита на нашите бащи, по-голямата част от тях са работили в предприятия и са се грижили за църквите. Днес, ние често се сблъскват със ситуация, в която църквата се грижи за пастирите си. Нека Бог даде мъдрост, как правилно всеки да построи живота си.

Каква е ролята на жените в съвременното общество?
Ние отдавна сме се отдалечили от времето на неравенство между мъжа и жената. Днес и двамата имат еднакво количество права. От това може да се заключи, че двата пола трябва да имат и същите задължения. Но ако за мъжът относително това се изпълнява в по-голяма мярка, то за жената това изглежда като прекомерна тежест.
Жената няма практическата възможност да осъзнае себе си и да намери своя индивидуален път. Често без да съзнава копира мъжа, имитирайки стила му на социално поведение. Приспособявайки се към това, тя губи своята индивидуалност и се отказва от собствената си реализация.
Мъжете се държат по по-различен начин. Те изобщо не мислят да възложат възгледите и начина си на живот върху нещо, което може да разруши личната им индивидуалност. Социално мъжът е много по-независим и той не се стреми на някого да доказва нещо. Не подражава на никой, знае най-добре какво му трябва и по-голямата част от силите си насочва за постигане на целите си.
А света на жената напротив, винаги се върти около мъжа. И силите си тя насочва на първо място за да успее мъжът и да прояви своята репродуктивна способност. Тя се чувства неудовлетворена, ако не успее да създаде семейство и да има деца. Освен това, обществото в такъв случай я заклеймява, като „стара мома“ или жалка неудачница. От друга страна всеки мъж ерген се смята по-скоро за смел и хитър, защото не се е подал на магическия чара на нежния пол и не е попаднал в оковите на семейния живот.
Ходенето по магазините, посещенията в салоните за красота и спортните зали са свързани с увеличаване на привлекателността, благодарение на която жената се старае да привлече подходящия мъж.
Много от момичетата са готови на всичко, за да изразят своята сексуалност и  за това преследват перфектния външен вид, съревнувавайки се. Като награда получават възможността да бъдат близо до представителите на силния пол. Те доброволно моделират такова поведение, забравяйки за своята индивидуалност и другите възможности за самореализация, които се намират в света.
За да не падне в този капан една жена трябва да се помни, че целта ѝ е много по-широкообхватна и не се състои само в майчинство и себеотрицание в името на стопанисване и поддръжка на дома, това е само капка в океана от възможности ѝ. Ако тя се откаже да подражава на социалния модел и намери своето истински „аз“, то за нея нещата коренно ще се променят и много вътрешни конфликти ще изчезнат. Равенството между мъжът и жената ще бъде безусловно, ненуждаещо се от доказателства и потвърждения.

На един железопътен мост работил един пазач механик. Реката била плавателна и когато идвали кораби, моста се повдигал с помощта на електрическа енергия.
В стаята на дежурният имало окачено разписание на влаковете и надпис: „20 минути преди идването на влака, моста трябва да е спуснат“.
Веднъж се случило така, че малко преди да мине пътническия влак, дошли три парахода, които давали сигнал, пазача да вдигне моста.. Според инструкциите по това време мостът не трябвало да се вдига, но пазачът си помислил, че за да вдигне моста са му нужни само няколко секунди, корабите ще се придвижат за няколко минути и после спокойно ще го свали.
Но се случило нещо, което не било предвидено. Един от корабите заседнал под моста и не можел да се движи нито напред, нито назад.
Наближавала катастрофа. Дежурният на моста не можел да спре приближаващият се пътнически влак, който с голяма скорост влетял в реката. Много от пътниците загинали. Пазачът бил шокиран от случилото се и го откарали в болницата. Той скубел косите си и крещял:
– О, ако можех…!
Коя била причината за трагедията? Неточно изпълнение на инструкцията. Така е и в духовно отношение. Трябва винаги да бъдем точни в изпълнението на Божиите заповеди, в противен случай можем много горчиво да заплатим пренебрежението си спрямо Словото Божие.
Божието Слово е сила, която ни предпазва от всички заблуди. То е надежден меч за защита, светлина в тъмнината и компас показващ правилната посока в живота.

Съвременният свят е пълен с наложени стереотипи. Стереотипа на женската красота се излива в бельо в светската мода на нашите глави, пример за тиражиране на вманиачена реклама. Но когато става въпрос за по-сериозни неща, като например психологията на тероризма, е необходимо да се вдигне тревога.
Тероризма във филмите, като мода за екшън-трилъра с мощно зло срещу, която се борят благородни герои, дойде само преди 20-30 години.
При всеки трилър се дава по-малко внимание на личността на терористта, отколкото на битките и схватките.
Понякога сценаристите сформират портрета на престъпника, но главно наблягат на мотивите му. Много често във филма се показва, че основният мотив за убийството са пари или отмъщение за причинените вреди.
Логичният ум, присъщ на рационалния манталитета на западния човек, опитва да намери мотив, причина, поради която нормален спокоен гражданин изведнъж решава да стреля по невинни хора. И не намери. Защото тя не е там.
Желанието да се възпроизведе взрив или изстрел от пистолет може да се роди само в главата на човек, който е загубил морална и етична връзка с обществото.
Това състояние е състояние на морално-нравствена деградация. Ако проследите такъв човек преди самото му деяние, ще забележите, че той е затворен, необщителен, изпитваш депресия, нежелаещ  да живее.
Но това не означава, че човек не може да излезе сам от това положение. Някои опитват да премахнат депресията с по-тежка музика, алкохол, цигари, други търсат смисъл в живота си и се облягат на нови идеи. Много от тях се обръщат за помощ към лекари, психиатри, фармацевти, но това не винаги им помага напълно.
Изходът от такава ситуация е реализиране в област, която ги удовлетворява, носи им радост и успех.

Лоши навици като тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, затлъстяване, дълго гледане на телевизия и продължително стоене пред компютъра могат да доведат до това, че от всеки ден в живота ви ще се отнемат по 30 минути.
Доктор Дейвид Спиджелхелтер професор по статистика в Кембриджския университет си поставил за цел да се намери прост метод за оценяване на това как всекидневните навици влияят на продължителността на живота. Той се възползвал от концепциите за бавно или бързо стареене и последиците от лошите навици за по-продължителен срок от време. Тези периоди нарекъл „микроживоти“.
Анализирайки резултатите от предишни изследвания за здравословното състояние на населението Дейвид Спиджелхелтер забелязал, че „микроживотите“ губят от себе си ежедневно, ако човек пуши по две цигари на ден, изяжда един хамбургер, прибавя по 5 кг наднормено тегло, ежедневно прием две или три дози алкохол, всеки ден се седи пред телевизора и компютъра по два часа най-малко.
От друга страна тези, които предпочитат да консумират повече плодове и зеленчуци, не приемат по-големи дози алкохол, отделят време да се занимават със спорт ежедневно получават бонус „микроживот“.