През 1931 г Жаров отишъл в гастронома, да си купи храна. Но когато дошъл реда му, открил, че портфейла му го няма.

Трябвало да се извини, след което напуснал опашката и тръгнал към изхода.

На вратата видял как по-голямо момче се карало на по-малко:

– Какво правиш? На кого си откраднал портфейла? Нима своите не познаваш?

Голямото момче върнало портфейла на Жаров, а след това малките крадци изчезнали.

Работата се състояла в това, че по екраните на кината вървял филма „Път към живота“, където Жаров представял властта на крадците. А крадец не може да открадне от крадеца.

През 1898 г. Айнщайн пише на сестра си Мая:

„Аз имам много работа, но не прекалено. От време на време ми се отдава да открадна час и да по безделнича в живописните околности на Цюрих ….

Ако всички живееха така, нямаше да има приключенски романи“.

Мнозина забелязали, че съществуват странни съвпадения. Щом се появи на сцената нова опера на Майербер във Франция започва  епидемия от холера.

След „Роберт дявола“ се появила холера през 1832 г., след „Пророка“ – през 1849 г. и накрая след „Звезда на Севера“ – през 1854 г.

Журналистите писали, че това няма нищо необикновено: „Щом започна да звучи музиката на Майербер, това винаги предвещава народно бедствие.

Майербер не е музикант, а дявол, преоблечен като музикант, хвърлен във Франция от ада“.

Веднъж в един провинциален театър Росини слушал доста лоша опера от  един малко известен музикант.

На едно място той се засмял и извадил нотен лист от джоба си, след което бързо записал няколко ноти.

– Какво си записахте маестро? – попитал го седящият до него мъж.

– Записах тази ария. Мотивът ѝ е прекрасен. За тази опера е твърде хубав. Мисля, че това мога да представя на милите дами, – Росини лукаво намигнал на малките ноти на листа, – те са по-подходяща среда….

Мъжът на Наталия Крачковская покорил сърцето ѝ по необичаен начин.

Ето какво разказва самата актриса за случая:

– Това бе по време на снимки. Ние живеехме в хотел, а той започна да ме ухажва. Една сутрин той отвори вратата на стаята ми, където спях с други актриси и остави табла с извара, сметана и кифлички. Аз още спях, а другите в стаята се разпищяха: „Наташа, твоят Володя ти е донесъл закуска“. Аз си облякох халата, слязох във фоайето, където той ме чакаше и му казах: „Такива вкусни кифлички! Аз ги обожавам“. Той решил, че да ми поднесе рози е добро, но с това нямал да ме хване. А закуска с извара, сметана и кифлички, това бе по-силен аргумент и се оказа прав.