Луначарски се обърнал към един от литераторите:

– Решихме да издигнем паметник на Достоевски. Какво бихте ни посъветвали да напишем на пиедестала?

– На Достоевски от признателните му бесове.

Кои ли бесове е имал в предвид?!

Кой е открил пеницилина?

Какъв странен въпрос. Всеки ученик знае, че пеницилина е бил открит от английския лекар Александър Флеминг. За това си откритие той е получил Нобелова награда.

Но не бързайте, днес има причина да твърдим, че чудодейния препарат е открит година преди Флеминг от френския студент по медицина Ернест Августин Дюшенсне, който в своя дисертация подробно е описал изненадващо ефективно лекарство за борба с различни бактерии, които влияят неблагоприятно на човешкото тяло.

Своето откритие младият французин, тогава е бил само на 21 години, не могъл да разработи и изследва подробно. Попречила му болест и ранната му смърт.

Колегите му забравили за неговата работа и не ѝ обърнали внимание.

Александър Флеминг нищо не е знаел за това и не е могъл да знае.

Много по-късно във Франция в Лион била случайно открита дисертацията на Ернест Дюшенсне.

Вече известен Фьодор Шаляпин се съгласил да участва в любителски спектакъл. Разбира се, по този повод бил даден банкет в чест на великия певец.

Когато Шаляпин си попийнал малко повече, започнал да атакува една млада дама. В ход бил пуснал и ръцете си.

– Какво правите? – възмутила се дамата. – Вие сте известен артист, а допускате такива волности!

– Извинете, – казал Шаляпин, – като съм известен артист Сара Бернар ли трябва да ухажвам? Скъпа моя, вече отивам към 90-те.

Марк Твен, като редактор на един вестник, публикувал веднъж разгромяващо изобличение за някой си N.

В статията си Твен написал:

„Господин N не заслужава дори да бъде заплют в лицето“.

Същият господин N подал оплакване в съда срещу Твен и поискал да се напише опровержение във вестника.

Марк Твен се показал „законоспазващ“ гражданин.

В следващия брой на вестника било напечатано:

„Господи N заслужава да бъде заплют в лицето“.

Великият княз Константин Павлович пристигнал в армията на Суворов, когато тя се намирала на брега на река По.

Суворов винаги с показно благоволение се отнасял към лицата от царския дом.

Той срещнал великия княз със думите:

– Опасностите, на които Ваше Височество може да бъде изложен, ме карат да мисля, че няма да оцелее, ако се случи някакво нещастие с вас.

Освен това, той изказал опасение:

– Ако попаднете в плен, Ваше Височество, то Русия ще трябва да сключи много тежък за нея договор за мир с Франция.