Луначарски се обърнал към един от литераторите:
– Решихме да издигнем паметник на Достоевски. Какво бихте ни посъветвали да напишем на пиедестала?
– На Достоевски от признателните му бесове.
Кои ли бесове е имал в предвид?!
Какъв странен въпрос. Всеки ученик знае, че пеницилина е бил открит от английския лекар Александър Флеминг. За това си откритие той е получил Нобелова награда.
Но не бързайте, днес има причина да твърдим, че чудодейния препарат е открит година преди Флеминг от френския студент по медицина Ернест Августин Дюшенсне, който в своя дисертация подробно е описал изненадващо ефективно лекарство за борба с различни бактерии, които влияят неблагоприятно на човешкото тяло.
Своето откритие младият французин, тогава е бил само на 21 години, не могъл да разработи и изследва подробно. Попречила му болест и ранната му смърт.
Колегите му забравили за неговата работа и не ѝ обърнали внимание.
Александър Флеминг нищо не е знаел за това и не е могъл да знае.
Много по-късно във Франция в Лион била случайно открита дисертацията на Ернест Дюшенсне.
Вече известен Фьодор Шаляпин се съгласил да участва в любителски спектакъл. Разбира се, по този повод бил даден банкет в чест на великия певец.
Когато Шаляпин си попийнал малко повече, започнал да атакува една млада дама. В ход бил пуснал и ръцете си.
– Какво правите? – възмутила се дамата. – Вие сте известен артист, а допускате такива волности!
– Извинете, – казал Шаляпин, – като съм известен артист Сара Бернар ли трябва да ухажвам? Скъпа моя, вече отивам към 90-те.
Марк Твен, като редактор на един вестник, публикувал веднъж разгромяващо изобличение за някой си N.
В статията си Твен написал:
„Господин N не заслужава дори да бъде заплют в лицето“.
Същият господин N подал оплакване в съда срещу Твен и поискал да се напише опровержение във вестника.
Марк Твен се показал „законоспазващ“ гражданин.
В следващия брой на вестника било напечатано:
„Господи N заслужава да бъде заплют в лицето“.
Великият княз Константин Павлович пристигнал в армията на Суворов, когато тя се намирала на брега на река По.
Суворов винаги с показно благоволение се отнасял към лицата от царския дом.
Той срещнал великия княз със думите:
– Опасностите, на които Ваше Височество може да бъде изложен, ме карат да мисля, че няма да оцелее, ако се случи някакво нещастие с вас.
Освен това, той изказал опасение:
– Ако попаднете в плен, Ваше Височество, то Русия ще трябва да сключи много тежък за нея договор за мир с Франция.