Безръкият пианист, който свирел на пиано с пръстите на краката си, 23 годишният Лиу Уей е станал победител в „Китай търси таланти“.
Той е останал без ръце на 10 години. Да свири на пиано се е научил на 18 години.
Когато била обявена победата му, Лиу Уей казал, че поне има чифт прекрасни крака, които заменят изгубените му ръце.
Умението на безръкият пианист било оценено по достойнство от професионалните среди. Популярната тайванска певица Джоли Цай поздравила Уей Лиу и го поканила да участва в нейно турне.

Славата на Росини била толкова голяма, че съгражданите му решили да му поставят паметник приживе.
Магистратът на италианския град Пезаро изпратил делегация, която трябвало да уведоми композитора за решението на съвета, а именно, че на централният площад ще се издигне негова бронзова статуя.
Росини попитал:
– Колко ще струва тази статуя?
– Двадесет хиляди паунда – казали делегатите.
– Господа, по-добре дайте парите на мен. Уверявам ви, че за същата сума ще стоя на пиедестала на паметника по собствено желание.

Цигуларят Феликс Радикати след като се запознал с ръкопис на квартет на Бетховен, казал с присмех на композитора:

– Маестро, надявам се, че не считате това свое произведение за музика?
Бетховен снизходително се усмихнал и казал:

– О, напротив! Просто тя не е написана за вас, а за по-следващите…

Те се числят към малко познатите музикални инструменти. Навярно малко от вас са чували за нея, но човекът, който я е изобретил, не може да не познавате. Той е изобретил гръмоотвода, първи е използвал електрическата искра за запалване и е формулирал фразата „Времето е пари“. Още ли не се досещате кой е той?
Той е бил един от тези, които са подписали декларацията за независимостта на САЩ. Участвал е е в създаването на американската конституция. Познавате лицето му. То е изобразено на стодоларова банкнота. Този разностранно развит човек е Бенжамин Франклин.
Ето как е станала появата на този невероятен музикален инструмент.
През 1757г. Франклин бил посланик в Лондон. Англичаните по това време прекалено много се увличали по свиренето на „чашкофон“. Той бил направен от 40 чаши, напълнени до различна степен с вода. по тях буквално музикантите приплъзвали мокрите си пръсти.
Този музикален инструмент много се харесал на Бенджамин и той като по-изобретателен и рационален човек, решил да използва звука от стъклото по строго специфичен начин. Така се поставило началото на нов музикален инструмент.
Чашите заменил със стъклени полусфери с различен диаметър нанизани на прът и въртящи се с помощта на педал. Долната част на полусферите била потопена във вана с вода, а по повърхността им музикантите движели пръстите си. Мокрите стъклени сферички издавали вълшебни звуци.

Предстояло приемането на Бетховен за член на Академията на изкуствата в Париж. Заседанието по този случай започнало. Председателят обявил:
– Днес сме се събрали, за да приемем Бетховен за член на нашата академия, но за съжаление нямаме свободни места.
В залата се възцарила тишина. Тогава председателят продължил:
– Но…
Взел гарафата с вода от масата и напълнил една чаша, така че дори и една капка не можело да се добави към нея. След това откъснал един цвят роза от стоящия букет до него и внимателно го пуснал в пълната догоре чаша с вода. Цветът не препълнил чашата и водата не се разляла.  Без да каже дума председателят погледнал към събранието. В отговор на това последвали ръкопляскания.
Така и завършило заседанието. Бетховен единогласно бил избран за член на Академията на изкуствата.