Във Варшава преди концерт на Лист неговият импресарио обявил пред публиката, че в залата ще горят 500 свещи.

Седящият в галерията недоверчив провинциалист изобщо не го домързяло и преброил всички свещи. Без да ги дочете до края, той се почувствал измамен.

Изобщо не му било до музика. Той дълго седял, пъхтял и още повече затъвал в огорчението си.
Накрая не издържал, станал и възмутено извикал:

– Как не ви е срам! Панове, нас отвратително ни лъжат! В тази зала са само 498 свещи, а не 500…

Не разбирайки какво се случва Лист прекратил концерта. Тогава на сцената излязъл импресариото.

– А преброихте ли свещите на пианото? – гневно попитал той.

– Не, – смутил се провинциалистът.

– Съжалява, простете …. Продължавайте нататък, господин Лист.

Един от съвременниците на Гуно, доста популярен по това време композитор, много се гордеел със своята оригиналност.

Той твърдял:

– Моята музика е неподправена и истинска. В цялата история на музиката нямам нито един предшественик.

По този повод Гуно отбелязал:

– Това е малко вероятно …. Нито един композитор не може да даде живот на себе си. Детето не може да се роди от само себе, само защото така му се иска. По същия начин, както в живота, така и в изкуството е необходимо да има родители.

Веднъж Бизе присъствал на поредното представление на „Кармен“.

В сцената, където Хосе трябвало да убие героинята с нож, актьорът, който играел Хосе изведнъж установил, че оръжието на убийството не е в него. Той го бил забавил в гримьорната.

Настъпила дълга неловка пауза. Публиката не можела да разбере какво чака Хосе?

Най-накрая в залата се чул гласът на Бизе, който се досетил какво е станало:

– Удуши я по дяволите и работата е свършена.

Хосе така и направил под бурните аплодисменти и смях в залата.

Хайдн си бил вече извоювал име сред известните композитори на онова време.

Един ден при него дошъл един касапин и го помолил:

– Напиши менует за сватбения марш в чест на дъщеря ми.

Хайдн се съгласил и след един ден дал пожелания менует на месаря.

След няколко дена композиторъ чул музика, която силно гърмяла по улицата. В нея, с голямо усилие, той разпознал своя менует.

Когато Хайдн отворил вратата на прага му стоели месарят, дъщеря му, нейния мъж, тълпа странстващи музиканти и огромен бик с позлатени рога, който бил подарен на композитора.

След това този менует в до мажор  започнали да наричат „Менуетът на бика“.

На гроба на композитора Алфред Щнитке в Новодевическото гробище е поставен символичен камък.

На камъкът има петолиние, на което е поставен знак за пауза. Над нея е поставена корона или фермата, която служи за увеличаване на паузата.

Под знака за пауза има указание за „форте-фортисимо“, т.е. най-силното възможно звучение.

Всичко заедно на това петолиние може да се изтълкува като оглушителна вечна тишина.