Африканските папагали са доста ценни, средната им цена надвишава 400 долара. И това е цената им на черния пазар. За това често ги крадат.
Случая в Китай не е изключение. От Ван Лу от Пекин откраднали папагал. Както се изяснило по-късно, похитителят Ху Фен продал крадената птица в зоомагазин.
След известно време този магазин посетил собственикът на папагала. Виждайки стопанина си, папагала започнал да крещи силно.
Ван Лу обърнал внимание на птицата и познал своя любимец.
Собственикът на магазина се оказал порядъчен човек и веднага предал на полицията даните на човека, който му продал птицата. Каква е мярката за наказание за сега не се знае, но похитителят няма да остане така.

Днес в разтворимото кафе се съдържа само 15% натурално кафе. Останалата част са примеси, които се използват, за да се намали цената му.
В него „не се притесняват“ да добавят ечемик, овес, зърнени храни, жълъди, смляни кафени люспи, стабилизатори, изкуствен кофеин и разбира се специални ароматизатори.
Всички тези добавки въздействат негативно на човешкия организъм. Пресищането със тях води до токсични отравяния и създава сериозни проблеми на сърцето, черния дроб и стомаха.
За да определите дали в кафето има добавки е достатъчно да капнете няколко капки йод във вече приготвеното такова. Ако забележите, че кафето е придобило син цвят, пред вас е кафе с добавки.
По-добре използвайте натурално кафе, вместо разтворимо.

Скоро в азиатските медии се пусна слух, че в Китай се произвеждат препарати от мъртви деца, предимно от аборти. Журналисти от Корейската телевизия решили да проверят дали това е така.
Кореспондентите наистина успели да намерят фармацевтична компания, на която се продават мъртви деца. Те били предимно от аборти или мъртво родени бебета. Оказало се, че сътрудниците на клиниките веднага съобщавали на компанията ако има налице мъртво дете.
Разследването не спряло до тук. Бил разкрит и процеса за направата на таблетки от такива трупове. Първоначално държали телата в хладилник, а след това ги изсушавали в специална микровълнова печка. След това изсушеният материал се стривал. С получената смес пълнели капсули.
Групата от разследващи журналисти успяла да се снабди с такива таблетки. При направеният анализ се установило, че 99,7% от тях са направени от човешко тяло. Учени успели да отделят изолирани останки от нокти и коса, по които определили пола на  мъртвото дете.
Резултатите от своите изследвания журналистите са показали в документален филм на южнокорейския канал SBS TV.

Това се случило на 23 август 1973г. в Стокхолм, Швеция. Сутринта избягалият затворник Ян Оусон влязъл в Швейцарската кредитна банка. Той извадил автомат и стрелял в тавана. Настъпила паника сред парчетата бетон и счупените стъкла. Последвалата агония продължила шест дни.

Всички банкови чиновници, които в момента били на работа, две момичета и един мъж,  станали заложници на бандита и съучастника му Кларк Оловсон. Те били все млади хора на двадесет и няколко години. През шестте дена били затворени в едно от подземните хранилища на банката. За да пуснат заложниците престъпниците поискали три милиона крони в брой, два пистолета и кола.

По време на обсадата заложниците претърпели какви ли не изтезания. Принуждавали ги да стоят прави с въже на врата, така че ако паднат да се обесят. От време на време допирали дуло до телата им и те очаквали всеки момент да бъдат разстреляни. Цели петдесет часа нямали храна, а торбите за смет били единствената им тоалетна.. Изпитвали клаустрофобия и страх.  Въпреки всичко между заложниците и похитителите се появила необичайна близост. Една от заложничките имала възможност да избяга, но не пожелала.. Другата  успяла да предаде информация на полицаите, но после казвала, че се чувствува като предателка. Мъжът охаректеризирал  бандитите като „много мили”.

Сокхолмската полиция правели всичко възможно да освободи заложниците, но срещнала враждебност от тяхна страна. По  телефона те казали, че искат да излязат заедно с крадците, имали им доверие. Твърдели, че те ги пазели от полицаите. По-късно се разбрало, че едно от момичетата е държало за ръка по-младия похитител и казало, че той ѝ  дал нежност. След като я изнесли на носилка тя извикала след Оусон, че иска пак да го види.

Освободените заложници смятали полицаите за врагове и били убедени, че дължат живота си на крадците.. Едно от момичетата твърдяло, че лекарят искал да промие мозъкът ѝ, защото ѝ „втълпявал”, че бандитите са причинили болестното им състояние.  Другото момиче, една година след инцидента, посетило  крадците в затвора и разговаряло с тях .

Лекарите занимаващи се със случая, стигнали до заключението, че реакцията на заложниците е типична за хора, изпаднали в екстремна ситуация, от която не са били сигурни дали ще излязат живи.

Случилото се в швейцарската банка ще се запомни завинаги като „Стохолмски  синдром”.

Двойникът на артистът  Шон Конъри, използвайки приликата  си с артиста, успял да обере  седем банки в Англия. Най-големият му коз, бил невероятният му чар. Касиерките се разтапяли от удоволствие щом го зърнели на гишето си.

Крадецът не се нуждаел от допълнителна  декизировка. Той влизал спокойно в набелязаната банка, дори не носел оръжие.

Заставал пред гишето, усмихвал се и казвал: „Моля дайте ми парите”.

В полициата били разпитани всички „хлътнали касиерки”, попаднали в мрежите на неустоимия крадец. Всички те сматали, че са разговаряли със истинският Шон Конъри и не искали да дават показания срещу своя идол.

Полицаите поставили няколко уловки на находчивия крадец, но той не се хванал в нито една от тях. Явно навреме е усетил заплахата и се е покрил някъде.