Айфеловата кула, Колизеумът и Бранденбургската врата са прекрасни паметници на културата и архитектурата, но трябва да призная, че своята привлекателност имат и места, където туристите не могат да се движат сред многобройни тълпите, защото те са подценени, дори и от градовете, които се близо до тях.
Замъкът Кинта да Регалейра е включени като част от дворцовия комплекс, в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Той е едно от най-романтичните места в Португалия.
Главната мистерия на Регалейр е кладенец слизащ в дълбините на земята. Спиралната галерия идваща около него има девет нива, всяко ниво има петнадесет степени. Тези девет нива символизират деветте кръга на Ада, Чистилището и деветте кръга на рая, описани от Данте.
На стената на кладенеца – сияе триъгълник, символ на масонството. Мнозина вярват, че замъкът се е използвал за срещи на масонски събирния, но писмени доказателства за това не са намерени.

Множество психологически проучвания показват, че за един човек от западната култура е характерно повече индивидуализма и аналитичното мислене, а за човек от източната култура – колективизма и по-обобщено мислене.
Една от хипотезите обяснява тази разлика с дихотомия „​​пшеница – ориз“. Ако пшеница може успешно да се отглежда от едно семейство, за отглеждането на ориза се изискват съвместните усилия на много хора, а това води до по-голямата роля на колективната система и съответните цености.
Тази хипотеза се оказала по-успешна корелация спрямо другите хипотези, като се има предвид за пример Китай.
Правени са допълнителни тестове и се е установило, че жителите на северните области, където традиционно се отглежда пшеница, са склонни към индивидуално и аналитично мислене, а жителите на „оризовите“ южни райони към колективно и обобщено мислене.

Когато човек се снима с приятели се възприема за по-привлекателен, отколкото когато е сам на снимката.
Този феномен е известен като „ефект на мажоретката“ и е бил потвърден от учени от Университета в Калифорния.
Учатниците в изследването давали по-голяма оценка на привлекателност на даден човек в груповите, а не в индивидуалните му снимки.
За да се премахне емоционален компонент, изследването било повторено с други параметри. Груповата снимка била не от един кадър, а сформирана от идивидуални снимки.
Даже и при такива колажи, лицата се оценявали в тях за по-привлекателни в сравнение с тези, при които били сами на снимката.

Откритата e край бреговете на Западна Австралия, нов вид гигантска и изключително отровна медуза ируканджи – Keesingia Gigas. Направените изследвания са спрени напълно, тъй като животните изглежда, че нямат пипала.
Обикновените ируканджи медузи не надвишават размера на човешки нокът, а новата може да бъде с размерите на длан.
Keesingia Gigas за първи път е заснета през 1980 г., но първия образец е уловил само с рибарска мрежа през 2013 г. ученият Джон Кесинг в района на залива Шарк, в северо-западна Австралия. Медузата ируканджи е отровна, когато докосва човек причинява синдром Ируканджи – верига от паралитични ефекти, включващи силно главоболие, мускулни болки, гадене и повръщане, хипертония, тахикардия и белодробен оток. В някои случаи може да доведе до смърт.
Във всички снимки на медузите Keesingia Gigas не се виждат пипала, при уловените също.
Медузите винаги имат пипала. С тяхна помощ те хващат храната. Пипалата са там, където са концентрирани жилещите клетки, които помагат на медузите да убиват жертвите си.
Изследователите предполагат, че медузи Keesingia Gigas може да изхвърля пипалата си като средство за защита, както правят някои видове биолуминисцентни медузи, които изхвърлят своите светещи пипала, за да отвлече вниманието на хищниците. Но няма доказателства, че всички ируканджи могат да правят това.

Биолози от Университета в Аризона са стигнали до заключението, че размера и възрастта на растението се отразяват много повече на производителността, отколкото температурата и валежите.
Констатациите се основават на изследване на множество горите в световен мащаб и използване на математически модели.
Вярвало се е, че при топъл и влажен климат, се ускорява метаболизма на растенията и това дава възможност по-бързо да нарастне биомасата, отколкото в студен и сух климат.
Независимо от това, математически модел показва, че това не са основните фактори на производителността за растенията. Ако искаме правилно да се грижим за растенията трябва да използваме ръчни инструменти за работа.
Основният фактор, както се изяснило, служещ за израстването на растението е неговия размер. Растенията в топла и влажна среда, растат по-бързо, защото големия размер и дългосрочен растеж им позволява да натрупат повече ресурси, а не заради благоприятния климат ускоряващ обмяната на веществата.
Учените смятат, че отчитайки новите данни, трябва да се преразгледа модела на въздействие при глобалната промяна на климата.