Когато е горещо коалите често прегръщат дърветата, на които живеят.
Обикновено предпочитат да прекарват времето си в долната част на ствола.
Когато максимално се разпростре върху ствола на евкалипта, коалата се спасява от жегата, тъй като температурата на повърхността на дървото е с няколко градуса по-ниска от тази във въздуха.
А когато е по-студено обратно, коалата предпочита да се намира на върха на дървото, където  листата са повече.

Това се е случило през 1996 г. в Клирутор, в щата Флорида.
Незнайно откъде на стъклата на зданията на финансовата компания Семинол се появил образа на Дева Мария.
Видението преливало във всички цветове и не изчезнало даже тогава, когато някакви богохулници започнали да поливат изображението с вода.
Това е видяно от половин милион човека.
Никой от учените не могъл да даде обяснение на станалото.

Това явление се нарича сонолуминисценция. Сонолуминисценция е физично явление, при което звукът се превръща в светлина. 70 години учените са се опитвали да го обясня, но никой още не е успял.
Никой не може да обясни как звук може да създаде въздушен балон от светлина, но това се случва. Първо, физиците смятали, че това е дело на силите на триене, но в края на 1980 г., те открили, че звуковата вълна се разширява и газ вътре в нея се нагрява до по-висока температура, отколкото е на повърхността на слънцето. Физиците смятат, че препълнения с жар балонът създава светлинна плазма, но дори и след 30 години, това все още ще е само хипотеза.
Независимо от това, изследователи смятат, че в това явление се задействат различни физически механизми, така че трябва да бъдат няколко типа сонолуминисценция. Вече е известно, че сонолуминисценция е зависима от размера на балона, освен това, когато избухва, се появява емисията ОН.
В бъдеще, вероятно, звукът и газът могат да се използва за подводно осветление, излизайки извън ограниченията на конвенционалните лампи.

Близо до австралийския град Аделаида се намира язовир Бароса, построен на границата на 19 и 20 век. Той е ограден с полукръгла язовирна стена.
За своите акустични свойства язовирът е получил прякора „Шептящата стена“.
Факт е, че дори и шепнешком изречени думи от единия край на стената, ще се чуват ясно на другия край на разстояние повече от 100 метра.

В Рим можете да посетите в действителност необичаен музей. Той е разположен в църква, където се съхранява доста необичайна колекция.
Отпечатъци, снимки, книги и ръкописи, които свидетелстват за следите, оставени от душите в Чистилището, които желаят да се върнат в живота или да прекрачат прага на забравата.
Колекцията започва своето начало през 1897 г., когато отец Жуе, след пожара в параклиса на църквата, видял на стената изображение на страдащо лице. Свещеникът бил убеден, че тази душа е починала. Тя се намирала в Чистилището и иска да влезе в контакт с живите.
Оттогава той започнал да събира разлини доказателства за страдащи души в Чистилището при своите пътувания в Италия и Европа.
Това място, където е разположен музея има репутация на прокълнато място.
Музейят е отворен за посещения на всеки желаещ, но чесно казано не бих се съгласила да вляза в него.
Страното е, че свещеник се е нагърбил с тези мистификации, а и самият музей е разположен в църква.