Може. Но досега нито един човек не е доживял до това. Във вашия мозък паметта, например, е 2 квадрилиона байта. Представете си,  той е видеокамера, която е включена денонощно и прави запис с добро качество, в него има място за 300 години.
Ако говорим, за броя на езиците, които можете да научите за цял живот, то се определя от количеството години, които ще живеете и старанието, което ще приложите.
Лимитът се определя от продължителността на живота, а не от паметта. Хората, които казват: „Мозъкът ми е претоварен“, просто не могат да го използват както трябва.
Такива лесно можеш да разбереш. Представете си iPod, на който има милион песни. Трудно можеш да намериш, коя да е ако нямаш добра система за навигация.
Добра навигация имат тези, които се учат и непрекъснато се усъвършенстват.

Защо едни представители на противоположния пол ни харесват, а други ни отблъскват?
Защо се случваа това е трудно да се отговори. Самата природа на половото влечение не е изяснена до край. А човешката психика понякога поднася сюрпризи. Но все пак се забелязват някои закономерности.
Едно от обясненията защо ние веднага изберете едни хора, а отблъскваме други се корени в нашите възприятия от детство. Те са от времето, когато ние все още не сме ги осъзнали или сме частично наясно с тях, но тези възгледи остават с нас за цял живота и имат силно въздействие, включително и по отношение на избора на партньор.
Смята се, че мъжете избират жени като майките им. Това се дължи на факта, че майката за всеки от нас е първият човек, към когото изпитваме силно емоционално чувство. По-късно в мъжкото подсъзнание образа на майката е определен като стандарт за жена и всички останали, той ще сравнява с нея. Ако майката е слаба, той би искал кльощави жени, ако пък е пълна – пълни. Разбира се, не всички неща са толкова прости, има и други фактори, които определят избора на мъжете и жените, но все пак сравнението със „стандарта“ винаги се прави.
А какво да кажем за жените? Дали тази теория се отнася и за тях? Жените избират мъже, които приличат на бащите им?
И да, и не.
Факт е, че жените често избират мъже, които приличат на бащите им не по външен вид, а по характер. Бащата на момичето е първият силно въздействащ емоционален образ от противоположния пол. Ако тя е в добри отношения с него, ще търси човек, който прилича на баща ѝ. Но ако са в лоши отношения, или такива, които изобщо не са съществували, жената приема за стандарт човек, който ѝ е направил силно впечатление в най-ранна възраст. Тя може съвсем да не го помни, но това остава в подсъзнанието ѝ като образ, който ще служи като модел за сравнение и отсяване на други членове от противоположния пол.
Често ние не си даваме сметка защо обичаме един човек, а другите отблъскваме. Нашето подсъзнание не може да бъде заблудено. Но той знае и помни всичко, което се случи с нас.
И въз основа на това знание взимаме решенията си.

Описвайки най-загадъчните места на земята, не можем да не споменем за небе, което изглежда обърнато наопаки. Можем да кажем, че това е естествено огледало, което по площ достига десет хиляди квадратни метра.
В Боливия има пустиня, която много се различава от всички пустини в света.
В какво е нейното превъзходство и по какво се отличава от останалите?
Тази пустиня е необичайно в това, че е събрала множество солени блата. Следователно можем да кажем, че не съдържа пясък, а сол.
Изненадващо е, но тук има и вулкан, който действа. Там растат кактуси и има гейзери.
Тя наистна е голяма по размери
Но когато дойде дъждовния сезон, тя става още по-необикновена.
Докато валят дъждовете, водата не попива в земята. Така се създава гигантско огледало.
Много, които са били там казват, че създава впечатление, все едно небето се е обърнало с главата надолу.

Този ярко червен лисугер се превърна в истинска местна звезда. На кордона в Пролетарския резерват „Брянската гора“ този общителен посетител се е появил още през лятото. Няколко месеца е бил срамежлив да се покаже, но сега вече е свикнал с хората и животните.
Заместник-директорът на резервата отговарящ за околната среда и туризма Екатерина Пилюлина казва, че лисугерът вече се чувства като собственик на това място. Сътрудниците на резервата са го кръстили гостът Патрик.
Рижият гостенин се интересува от всичко, което се случва наоколо. Той до толкова е свикнал с кордона, че лично „инспектира“ идващите коли.
Лисугерът е изял няколко чифта обувки, оставени на верандата, а също и разпръснати без надзор зеленчуци.
Понякога оспорва храната си с местния котарак Димка.
Този ярко червен лисугер се превърна в истинска местна звезда. На кордона в Пролетарския резерват „Брянската гора“ този общителен посетител се е появил още през лятото. Няколко месеца е бил срамежлив да се покаже, но сега вече е свикнал с хората и животните.
Заместник-директорът на резервата отговарящ за околната среда и туризма Екатерина Пилюлина казва, че лисугерът вече се чувства като собственик на това място. Сътрудниците на резервата са го кръстили гостът Патрик.
Рижият гостенин се интересува от всичко, което се случва наоколо. Той до толкова е свикнал с кордона, че лично „инспектира“ идващите коли.
Лисугерът е изял няколко чифта обувки, оставени на верандата, а също и разпръснати без надзор зеленчуци.
Понякога оспорва храната си с местния котарак Димка.

В списание Investigative Genetics е публикувано изследване на група учени, ръководена от Sylvanas Tridiko от австралийския университет Мердок.
Специалистите твърдят, че микробите, които живеят в слабините на хората могат да бъдат използвани вместо генетичния материал. Те могат да помогнат на правозащитните органи при идентифицирането на престъпници, участващи в дела от сексуален характер.
До сега извършвалите изнасилване престъпници вземат предпазни мерки и не оставят генетичен материал и за това ДНК анализ не може да се направи.
Професор Tridiko твърди, че метода за  идентифициране на лицата, чрез анализиране на микробите ще бъде много полезен, тъй като извършителят прехвърля във всеки случай микроби от тялото си на жертвата.
В своите експерименти, експерти изследвали живата микробната общност в ингвиналните коси на седем души, двама от които са били съпруг и съпруга.
Изследователите са заявили, че микробите, както и ДНК могат да служат като средство за идентификация на лице. Нещо повече, биолози са успели да установят, че участвалите в експеримента съпруг и съпруга са имали преди 18 часа сексуален контакт.
Това показва, че микрофлората наистина може да служи като надежден „свидетел“ на събития, представляващи интерес за правозащитните органи при разследването на сексуални престъпления.