Архив на категория: мистерии и загадки

Произхода на кехлибара

Това е едно много загадъчно съкровище на земята. От къде са се взели тези уникални камъни, стоящи на границата между живото и мъртвото?

Вече няколко хилядолетия хората обработват и използват кехлибара. Дълго време те са се опитвали да разгадаят тайната свързана с произхода на „слънчевите камъни“.

Какви ли не версии са изказани. Смятали са го за застинала на слънцето морска пяна, вкаменен на морското дъно нефт и дори за рибено масло.

За първи път Плиний Стари писал за органичния произход на кехлибара. Той забелязал, че когато го запалвал той пушел и издавал миризма на смола.

През XVI век, хората вярвали, че кехлибар се формира от смолисто течно вещество в дълбините на земята и се втвърдява само на открито. В средата на XVIII век Ломоносов отхвърли аргументите на защитниците на тази хипотеза и доказал растителен произход на кехлибар.

Северна Европа е равнина и покрита с ниски хълмове. В нея има множество реки, блата и езера. Тук растат субтропични хвойнови широколистни гори. Климата по тези места е топъл, с яко изразени сухи и дъждовни сезони. Средната годишна температура е около 20 градуса. В най-горния пояс на горите растат секвои, по-надолу борове и ели. Наред с тях са и бука, дъба и други широколистни дървета. Под тях растат папрати и мъхове.

Преди много години климата по тези места е бил топъл и влажен. В резултат на това, субтропичните и тропически гори са се преместили на север. Обилното изтичане на смола от хвойновите дървета се явявало като защитна реакция при приспособяването им към новите необичайни условия за тях. Пожарите, ураганите, насекомите и други животни повреждали дърветата, а това допринасяло за още по-голямо отделяне на смола.

Смолата се плъзгала по стволовете и капела от клоните. Окислението на бъдещите „слънчеви камъни“ продължило доста дълго време. В плодородната почва смолата станало по-твърда и се покрила с дебела тъмнокафява кора.

Течащите води изкъртвали вкаменената смола от почвата и я отнасяли до устието на реките. Там  тя се наслагвала, а останалото извършило времето.

Те са виртуози на полета и шедьоври на красотата

Много насекоми са виртуози на полета. Например комарите могат да летят нагоре с краката. Някои могат даже да летят под дъжда без да се намокрят. Осите и пчелите обитаващи тропическите райони, развиват скорост до 70 км/ч. Една от северноамерикнските пеперуди по време на миграция прелита 3010 километра. Syrphidae може да направи хиляди махания с крилете си само за една секунда.
Ако сте се опитвали да убиете муха, навярно сте забелязали колко са бдителни. Тяхната реакция е десет пъти по-бърза от нашата. Очите на мухите са сложно устроени. Всяко от тях се състои от хиляди шестоъгълни лещи, които действат независимо една от друга. Вероятно, изображението, което вижда мухата е разбито на малки сектори.
Някои насекоми възприемат ултравиолетовата светлина, която е невидима за човешкото око. При такава светлина се забелязва, че пеперудата е украсена с привлекателни орнаменти. С тях тя привлича партньора си.
Очите на много насекоми служат за компаси. Пчелите и осите могат да отчитат поляризирана светлина, което им помага да определят положението на слънцето, даже и да е скрито зад облаците. Благодарение на тези си способности могат да отлетят далеко от гнездата си, за да търсят храна и безпогрешно да намерят обратния път към дома.

Малките акули могат да светят и да стават невидими

При детайлно изучаване на акулите, обитаващи предимно Източно Китайското море, край бреговете на Тайван и Япония, се установило, че те могат да светят в тъмнината, а също и да стават невидими.
Тези изменения се дължат на естествени биологични процеси, протичащи в специализирани органи.
Голям брой животински видове светят с помощта на биолуминесценцията. Но при черните акули имаме нещо специално, те стават и невидими.
Ефектът на „мантията-невидимка“ се дължи на способността на тези специализирани органи да излъчват светлина, заменяща проникналата вода и погълнатата от тялото на акулата слънчева енергия. В резултата на това гледана отдолу акулата напълно изчезва. Това ѝ помага да се скрие от хищниците живеещи в дълбините на океана.
При проучването на поведението на три екземпляра забелязали, че на повърхността на телата има девет светещи зони с различна степен на яркост. Най-ярките зони са разположени на половите органи, от страни, на опашката и на гръдните плавници. Вероятно тези зони акулите използват при съзряване и чифтосване.
Специализираните органи контролират нервите и хормоните и така спомагат за движението на пигментите в съответните клетки.
Учените планират да изучат и останалите 33 вида на тези удивителни същества.

Непонятно покровителство

Известният австрийски художник и портретист от 20 век  Joseph Aigner няколко пъти е опитвал да се самоубие.
На 18 години се опитал да се обеси, но това било спряно от незнайно появилия се монах-капуцин. На 22 години отново опитал, но бил спасен от същия тайнствен монах.
Осем години по-късно художникът бил осъден на смърт за политическа дейност. Намесата на монаха смекчило присъдата
На 68 годишна възраст успял да се самоубие с пистолет. Опелото му водел монаха, чието име никой тогава не знаел. Каква е  била причината, поради която този човек толкова внимателно е пазил художника, никой не знае  и до днес .
Историята не свършва до тук. Когато художникът по някаква случайност се срещнал с монаха, той нарисувал портрета му. Картината нарекъл Хамно. По- късно се изяснило, че с това име наричали тайнствения капуцин.

Историята на двама близнаци

Те били от щата Охайо. Родителите им били убити, когато били на няколко седмици. Близнаците били осиновени от различни семейства. От тук започва серията от невероятни съвпадения.
Двете приемни семейства без да се консултират и да знаят плановете си, кръстили момчетата с едно и също име Джеймс. Братята израснали без да знаят за съществуването на другия. И двамата получили юридическо образование. Били добри дърводелци и умеели доста добре да чертаят. Оженили се за жени с едно и също име – Линда. Всеки от тях имал син, когото кръстил Джеймс Алан.
По-късно и двамата се развели, оженили се повторно за жени с еднакво име Бети. Всеки от тях имал куче Той. Съвпаденията като че ли били безкрай.
На 40-годишна възраст те се срещнали и били впечатлени от факта, че през време на принудителното си отделяне, изживели един и същ живот два пъти.
Интересното е, че синовете им се оженили и имали също синове. Единият нарекли Богдан, а другия Василий, за да ги различават, защото те много си приличали. И тъй като живеели близко един до друг, често ги бъркали.