През 1999г. в Тибет руския учен проф. Ернст Мулдашев с група изследователи направили сензационни открития. На сравнително малка територия са открили повече от 100 пирамиди, които поразяват със своите форми и размери. Своеобразния комплекс е много древен и се слива с релефа на местността.

За главна пирамида се смята планината Кайлас с връх висок 6714 м. В нейното подножие се намират свещените извори на река Инд. Предполага се, че преди потопа в Тибет е бил Северния полюс, по-скоро най-северната земя незалята от вода.

За това говорят и древните тибетски религиозни текстове. Интересни изчисления са направени в района, където цифрата 6714 км се повтаря неколкоктатно.

От Кайлас до Стоунхендж са измерени 6714 км. Толкова е и разстоянието от Стоухендж до Бермутския триъгълник, както и от него до Великденския остров. Удивителното е, че същите са километрите и от Кайлас до Северния полюс.

Важно доказателство за съществуващите древни връзки между най-известните цивилизации се оказва експериментът на норвежския пътешественик Тур Хейердал, които използва примитивна техника и материали и през 1970г. с тръстиков плавателен съд прекосява Атлантически океан. Идеята му е породена от нарисуваните подобни тръстикови кораби в една от гробниците на четвъртата династия на фараоните на Египет, около средата на III хилядолетие пр. н. е.

Ново потвърждение за тези контакти са получили и през 1992г.. когато при проучване на египетските мумии в Германия българката Светла Балабанова, специалист от Института по съдебна медицина в Улм, установява наличието на значителни количества от кокаин и никотин.

Резултатите са изненадващи, защото се смятало,  че египтяните не използват опияти. Нямало и данни,че двете растения са отглеждани в поречието на Нил. Допълнително затруднение предизвикал факта, че коката расте само в Северна и Южна Америка. От изследванията виждаме, че са съществували стари търговски връзки между Египет и Америка.

Щом заел владетелския трон на хуните, Мо-дун предприел смели и решителни действия. Кханът разбил войската на източните хунори дун-ху в отговор на тяхното нагло искане да им бъде предадена обширна област, намираща се между двете държави в Китай. По късно разгромил гоат-си-те и превзел от Китай всички отстъпени кунорски области по времето на То-Бан.

Интересна и поучителна е битката с китайския император. С хитро отстъпление Мо-дун примамил противниковата армия от 320 хиляди души в град Пин-чън, където я заградил от всички страни с коници от 400 хиляди стрелци. Луи Бан попаднал в капан, без надежда за спасение. Кханът подредил кониците си по особен начин на север черните коне, на юг червените, на запад белите и на изток сивите коне. Тази подредба е знак за Апокалипсиса с четирите коници, които са въплащение на Божия гняв и означават война, глад, смърт и болест. Очевидно това са символите познати както на хуните, така и на китайците и то два века преди появата на Христос.

Седем мъчителни за китайците дни траяла обсадата на града. Едва на осмия ден кнанът сякаш чул най-сетне многократните молби на императора за милост и разтворил обръча. Така битката, която била по-скоро на нерви, приключила. Сключил се тежък и унизителен договор за Китай. Повече от век и половина след това китайските императори напразно се опитвали да се освободат от условията, заложени в клаузите на този договор

Наистина погледнато от страни, нелогична изглежда постъпката на Мо-дун да освободи Луи Бан и цялата му войска, вместо да ги унищожи. Всъщност целата на кхана е била не да спечели битката, а самата война, да изгради единна, огромна и трайна световна държава на хуните. Очевидно той ясно си давал сметка, че нахлуването на молобройния негов народ в многолюдния Китай крие сериозни опасности като претопяването на хуните, но това не му е попречило да изяви таланта си на велик пълководец,

Живял някога мъдрец, който имал много последователи, но и много врагове.
Враговете му решили да го убият. Те разбрали, че мъдрецът позволява на хората безпрепятствено да влизат в дома му и да ходят където си искат.
Те взели много ябълки, вкарали им отрова и ги разпръснали из целия дом на мъдреца. Така правили те няколко пъти, но мъдреца и след няколко месеца имал добро здраве.
Отровителите решили, че той е много свят. Смятали, че той притежава такова съвършенно усещане, че може да различи отровата в ябълките. Други от тях мислили, че той може да яде отровна храна без тя да му навреди.
Накрая те дошли при него, паднали на колене пред краката му и казали:
– Разбрахме, че ти си свят човек и искаме да станем твои ученици.
– Относно проверката, която сте направили за моята святост, трябва да ви кажа, че се заблуждавате. Ако наистина искате да узнаете как съм избягнал вашите примки, мога да ви кажа, че нямам навика да ям плодове, които са разхвърляни навсякъде из дома ми.

Учени доказаха по математически път, че жирафите могат да плуват, въпреки че никой не ги е виждал да го правят.

Но те не са много добри плувци.

Д-р Дарън Нейш от университета на Портсмут и д-р Доналд Хендерсън от Кралския палеонтоложки музей „Тиръл“ в канадската провинция Алберта са изследвали какво се случва, когато  дигитален жираф бъде поставен  дигитална вода.

За създаването на дигитален жираф са били необходими изчисления за теглото, масата, размера, формата, капацитета на белите дробове и центъра на тежестта на животните. Изчисления са направени също за ротационната и флотационната динамика, както и външната повърхност на жирафа.

Авторите установиха, че възрастен жираф може да се държи на повърхността при дълбочина на водата 2,8 м. В по-плитки води животните просто ще ходят. След като изплува на повърхността,  жирафът става нестабилен във водата заради дългата си шия. Неговата необичайна форма означава, че той би плувал по особен начин, като предните крака ще дърпат тялото надолу.

Авторите на изследването признават, че жирафите биха се поколебали да влязат във водата, защото съзнават, че там са в по-лоши условия в сравнение с тези на сушата.