Спомняте ли си известния израз, че идеите витаят във въздуха? Свободно радикалната теория е една от тези идеи.
Първият, на който му дошла в главата е Денхен Херман. След серии от експерименти през 1956г. го осенила мисълта, че кислород, който преминава през клетката ѝ дава енергия чрез окисление. Този процес много прилича на горенето.
Но получената енергия не се изразходва напълно. Част от нея създават много вредни за нас съединения, така наречените активни форми на кислорода.
Независимо от него към същия извод достигнал и Никола Емануел.
Съединенията живеят няколко микросекунди, но това време е достатъчно, за да взаимодействат с клетките и да ги повредят.
Според тази теория, стареенето е просто натрупване на щети.
Архив на категория: мистерии и загадки
Природен антифриз
Риби в Северния Ледовит океан по някаква тайнствена причина не замръзват при минусови температури. В тях открили природен „антифриз“.
Температурата на водата в Арктика целогодишно е около точката на замръзване – минус 1,8 °C. Температурата на замръзване в кръвта на рибите е около минус 0,9°C, така че би трябвало да се наблюдават някакви изменения, но такива няма. В кръвта им се съдържа гликопротеин, който не позволява замръзването. Той е бил открит преди половин век, но как именно действа, си е останало загадка.
Учени с помощта на терахерцова спектроскопия изяснили, че молекулите на водата, които се съдържа в кръвта на антарктическия кликач, формиращи и разрушаващи химичните връзки, при поява на белтъка забавят действието си.
Това забавяне в процеса при формиране на химически връзки, спира кристализацията на леда, която би била пагубна за рибите. Разбира се, това не би спасило рибата от по-ниските температури, но това не позволява на водата наоколо да замръзне.
Изследователите са искали да намерят по-ефективни начини за борба със замръзването на своите автомобили. Рибният белтък се справя с това много по-добре от изкуствените антифризи, които се свързват непосредствено с молекулата на водата в най-ниската точка на замръзване. Белтъка не се свързва, но присъствието му се усеща на далечно разстояние.
Ген, който отговаря за „глупостта“
Такъв е открит при мишките. При неговото изключване съществено се подобряват интелектуалните способности на гризачите. Специалистите са го кръстили „ген на Хоумър Симпсън“ в чест на главния герой на телевизионния сериал „Семейство Симпсън“.
По време на експериментите лабораторните мишки с изключен ген RGS14 по-добре са запомняли предметите, които са им поставяли в клетките, по-бързо са намирали изхода от лабиринта.
Изследователите припомнят, че „генът на Хоумър Симпсън“ се среща и при хората.
Питам се, защо хората и мишките имат ген, който на практика ги прави по-глупави?
Може да се окаже, че RGS14 е ключов ген в мозъка, който прекъсва сигналите на мозъка, имащи голямо значение при обучението и запомнянето на информации.
Липсата на такъв ген не причинява видими страдания на мишките, но специалистите предполагат, че тогава се променят функциите на мозъка им. Съвременната наука за сега не може да открие тези изменения.
Разгадан е езика на делфините
Делфините, китовете и кашалотите, както и всички останали китоподобни, говорят помежду си на подводни диалекти, които учат през детството си. Езикът им е съвършен и си има свой синтаксис и богата лексика.
За пръв път в историята на света срещаме толкова перфектна нечовешка реч. Все още не знаем какво точно си казват, но едно е сигурно: репертоарът им от думи и изрази е пъстър и изключително сложен. Езикът им предава дори абстрактна информация, което означава, че са с интелект, подобен, а може би и по-съвършен от човешкия. Най-гениален е „народът“ на бутилконосите делфини, за които подозираме, че са по-умни от хората.
Този вид делфини имат голям, добре оформен мозък, с различни центрове на емоциите и мисловната дейност. Те решават сложни логически задачи и се учат с далеч по-бързи темпове от хомо сапиенс. Живеят в сплотено общество с отделни социални групи и следват свой етичен кодекс. В критични ситуации действат бързо и организирано, следвайки предварително обмислен план.
Наблюденията и експериментите показаха, че всеки строго координира действията си с другите. Тази задружност е невъзможна без стройна комуникационна система с ясни правила и синтаксис. 100%-ово доказателство за нея са сигналите, които се записват под вода. Проследени са разговорите им в спокойно състояние, при тревога, смърт, раждане на делфинче или в други радостни моменти. Освен със звуци те си общуват и с жестове, докосвания, погледи, промяна в позицията на тялото и дори с мехурчетата, които издишват.
Когато си бърборят в тоналния режим, те използват нискочестотни модулирани сигнали. Делфинът майсторски сменя посоката и скоростта на честотните вариации, „изговаряйки“ цели фрази и изречения. Структурата на сигналите е поредица от акустично различаващи се елементи и представлява серия от съобщения, подобни на криптограми. Възможностите на такъв усложнен език са огромни. За да разчете особените наречия, подтекстове и нюанси, дешифровчикът трябва да знае какви са значенията на всяко умишлено изменение в честотния обхват, регистъра и продължителността на „думите“.
Подсвирквания, мърморене, писукания и всевъзможни звуци са малка част от репертоара на китовете, записан и от биолозите в Университета на Куинсленд, Австралия. За 3 г. те са проучили над 34 типа китови фрази.
Учените следват гърбатите китове, мигриращи край източните австралийски брегове. Закрепват аудио предаватели върху шамандурите и прослушват подводните диалози от брега. Именно така записват 660 звуци от 61 китови общности.
Част от фразите са напълно неразбираеми, докато други имат ясен смисъл. Влюбят ли се, мъжките „запяват“ романтични любовни песни, ухажвайки своите Жулиети. Някои високочестотни викове и писъци изразяват несъгласие, раздор, обида и могат да прераснат в истински подводен скандал. Майката вика малкото с нежно „уооп“, тоест „ела“. Общуват си напълно като нас, което, е меко казано, удивително.
В океаните живеят истински разумни индивиди. Крайно време е да помислим как да ги опазим. Най-големият им враг сме самите ние с нашите китоловни кораби, лодки, сонарни станции, химикали и киселинни дъждове“.
Интервю с Леонардо да Винчи
Представете си, предстои ни разговор с един от гениите на всички времена, който остави след себе си мистерии и загадки.
Да представя нашият събеседник Леонардо да Винчи. Дал началото на картечницата, делтапланера, парашута, автомобила……Няма друга личност, която може да се охарактеризираме с толкова много епитети, като изобретател, художник, анатом, музикант, архитект, скулптор, музикант, инженер, поет….Неговите изобретения са изпреварили времето. Животът му е обгърнат в тайна, а някои от изобретенията му и днес будят удивление. В различни периоди от живота си е бил инженер и учен. На изобразителното изкуство е отдал не малко време и е работил доста бавно в това направление.
Водещият: Уважаеми Леонардо, навярно знаете, че хората от 21 век и досега се обръщат към вашите идеи, но и днес не сме разбрали как човек може да съчетае неимоверно количество изобретения, като са актуални дори след 5 века? Много от нашите съвременици смятат, че сте посланик от Небето, изпратен да влияе на прогреса на човечеството.
Винчи: Скъпа госпожо, искрено се радвам, че идеите ми са известни на вас и вашите сънародници. Разрешете ми да Ви уверя, че отсъствието на мързел спомага човек да опознава света около себе си.
Дали съм чужденец е трудно да се каже, за това може да отсъди само Всевишния. Никой от нас не знае от къде идва и за къде се е запътил. Да, много мислих, много работих и много майсторих, днес това наричате изобретател.
Много се радвам, че днес разполагате с такива неща за които съм си мислил, като парашут, телескоп, военни картечница, арбалет, летяща машина, кола. Радвам се, че всичко това сега върви, лети и се използва.
Наричате ме „универсален човек“, но мисля, че всички хората които живеят 5 века след мен трябва да бъдат такива. Нима това не е така?
Водещият: О, за съжаление, това съвсем не е така. Човекът е все още глупав, хитър, жалък, егоистичен и користен. Светът се управлява от парите. Разбира се има и такива, които можем да наречем „универсални“, като Вас, но явно законите на природата не са позволили на всички да станат велики изобретатели, художници, гении… Иначе ще бъде нарушен универсалния закон на Хармонията. Доброто не живее там, където няма зло. Светлина няма там, където няма разбиране. Всички хора не могат да бъдат гении. Съгласна съм, че хората от този век могат да се научат да пишат еднакво добре с лявата и дясната ръка, от ляво и от дясно. Всички ваши дневници са писани огледално. Днес знаем, че развитието на пръстите на ръката, чрез движения, развива мисловните процеси, а това би било полезно за всеки.
Месо ядем и до днес. Знам, че сте писали:“ Ние живеем, убивайки другите. Ние сме ходещи гробници. Още от ранна възраст аз се отказах да ям месо…“
Винчи: Хм, аз мислех, че красотата и полезните изобретения бързо ще променят човек към по-добро…
Водещия: Но има и добри новини. Човек все повече си мисли за красотата и хармония, без насилие и подигравки….
Винчи: Искате да кажете, че художниците се стремят да изобразят образи, носещи светлина, сила, така че да въздействат на зрителя?
Водещия: Да, има. Вашата Мона Лиза и досега никой не е разгадал. Защо зад нея има такъв фон, защо има такава усмивка, защо си е сложила така ръцете? Имали в картината някакъв код, изпратен до нас?
Винчи: Много бързате! Сама казахте, че има закони в природата, които не позволяват прескачайки да се извършват промените. Когато Вие и вашите съвременици сте готови да разберете, какво съм искал да кажа с Мона Лиза….Е, аз ще почакам още!
Е, загадките остават. Вие винаги искате да надникнете малко по-напред във времето. Мисля, че ако се научите да поглеждате малко „по-дълбоко назад“, то ще можете да надникнете и в бъдещето….